Италианският министър-председател Джорджа Мелони не е доволна от подхода на Европейския съюз към преговорите относно Украйна. В писмо до председателя на Европейския съвет Антониу Коща, изпратено тази седмица, тя настоява за обсъждане на въпроса кой ще представлява ЕС в предстоящите преговори, като изтъква, че сегашният разпокъсан подход на блока го прави безсилен.
„Създавайки представа за Европа, която действа некоординирано, ние единствено обслужваме интересите на онези, които искат тази война да продължи“, пише Мелони. Нейните критики идват на фона на поредица от хаотични европейски опити за включване в преговорите за Украйна. Сред тях са участието на Франция, Германия и Обединеното кралство в дискусии между САЩ и Украйна в Маями, среща на европейски държави в Осло, както и телефонен разговор с Владимир Путин, проведен в края на миналия месец от финландския президент Александер Стуб и норвежкия министър-председател Йонас Гар Стьоре.
Тъй като се очаква САЩ да посредничат в преговорите между Украйна и Русия в Абу Даби следващата седмица, Мелони основателно се опасява, че ЕС – който поема основната финансова тежест от подкрепата във войната и за който бъдещата сигурност на Киев е от много по-голямо значение, отколкото за САЩ – е изправен пред риска да бъде „осъден на политическо забвение“. Тя призова „веднъж завинаги да се вземе решение кой ще седне на масата за преговори от името на ЕС и с какъв мандат“.
В типичния си стил Мелони изрича една очевидна истина, с която голяма част от ЕС не иска да се изправи лице в лице. Блокът, по доста жалък начин настоява за „място на масата за преговори“, но никой не знае кой от многобройните му представители всъщност защитава неговите интереси. Същото не може да се каже за другите ключови играчи: Украйна, САЩ, Русия и Китай – всички те имат силни лидери, които носят лична отговорност за своите мащабни решения. ЕС, напротив, е самото олицетворение на „управление чрез комитет“.
И все пак, дори постигането на съгласие за конкретен преговарящ няма да реши проблема. Мнозина предлагат да бъде излъчен национален лидер или група от лидери; споменават се имената на Стуб и Стьоре, както и на чешкия президент Петр Павел и самата Мелони. Но предвид факта, че избирателите в целия съюз имат коренно различни възгледи по редица фундаментални въпроси – включително войната в Украйна – издигането на национален лидер, който да притежава правомощия за целия ЕС, се оказва проблематично. Един поддръжник на партия „Вокс“ (Vox) в Испания или гласоподавател на „Левите“ (Die Linke) в Германия с основание би могъл да попита защо интересите му трябва да бъдат представлявани от президента на държава, която той никога не е посещавал.
Това ни отвежда до „слона в стаята“ – очевидния, но премълчаван проблем. Двете най-значими фигури в управленския апарат на ЕС – председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и върховният представител по външните работи Кая Калас – могат да претендират за мандат, обхващащ целия съюз (макар и не особено солиден), тъй като са получили одобрението на избрания Европейски парламент. Казано по-директно, може да се запитаме: нима представителството на ЕС по подобни въпроси не е самата същност на работата на Калас?
Проблемът е, че по въпроса за Украйна Калас сама се е поставила в безизходна ситуация заради своята твърда, войнствена позиция. Тя многократно е заявявала, че на Русия не бива да се позволява да спечели каквото и да било от инвазията си и че всеки компромис с агресора е неприемлив. Урсула фон дер Лайен заема сходна позиция; и за двете е станало аксиома, че диалог с Путин е възможен единствено от позицията на силата. Както самият Петр Павел отбеляза миналия месец, руският президент „не иска да разговаря с Урсула фон дер Лайен, не разговаря и с Кая Калас“.
Дипломатите в ЕС възприемат Антониу Коща като „по-честен посредник“, но той изглежда плах и не особено склонен да поеме правомощията, които някои биха искали да му възложат. Така тези лидери на ЕС – ту прекалено сдържани, ту прекалено непреклонни – поставят под въпрос самото присъствие на съюза на масата за преговори.
Автор: Уилям Натрас, британски журналист, базиран в Прага
Източник: UnHerd
