На 10 октомври бившият депутат и бизнесмен Вадим Новински заяви, че украинският президент Володимир Зеленски трябва да подаде оставка и да прехвърли цялата власт на Върховната рада, която от своя страна трябва да започне директни преговори с Русия за прекратяване на войната. Само няколко часа по-късно президентът на САЩ Доналд Тръмп също призова Зеленски да бъде „заменен“ с нов лидер.
„Зеленски можеше да сложи край на тази война много, много пъти. Но не го прави. Украйна се нуждае от нов лидер, който може да сключи сделка. По някаква причина Зеленски никога не сключва сделки“, каза Тръмп.
Това съвпадение вече предизвика различни конспиративни теории в украинската политика за координирана кампания за принуждаване на Зеленски да подаде оставка. Това беше една от причините „Страна“ да разговаря с Новински за неговия апел към Зеленски и парламента, но не само това. Вадим Новински е голям бизнесмен и партньор на Ринат Ахметов в минно-металургичния холдинг „Метинвест“. Известен е и като филантроп на Украинската православна църква. През юли 2022 г. той подаде оставка от поста си на член на парламента. Скоро след това Съветът за национална сигурност и отбрана наложи санкции срещу него и бяха образувани наказателни дела за държавна измяна и други обвинения, които той смята за политически мотивирани.
Освен това, Зеленски обвини Новински, че е използвал заплахи, за да го принуди да „предаде страната“ в началото на пълномащабното нахлуване. В интервюто Новински отрече това и предложи своята версия за събитията. Обсъдихме и ситуацията в Украинската православна църква, защо му е необходимо сръбско гражданство, ситуацията в украинската металургия и настоящите му отношения с Ринат Ахметов.
– На 10 октомври публикувахте изявление, с което призовахте президента Зеленски да подаде оставка, да прехвърли властта на парламента и да премине към директни мирни преговори с Русия. Само няколко часа по-късно Тръмп също призова за оставката на Зеленски. Дали това е съвпадение?
– 100 процента. Виждал съм Тръмп само по телевизията; никога не съм говорил с него лично. Всеки, който се опитва да изгради някаква конспиративна теория от това, греши. Просто така се случи. Дори не очаквах Тръмп да направи подобно изявление. Въпреки че той каза практически същото. И след това повтори позицията си.
– Как си представяте изпълнението на предложения от вас план? Кой конкретно в настоящия парламент може да поеме ръководството на страната и преговорния процес? В момента Радата е ефективно контролирана от Давид Арахамия, лидерът на парламентарната фракция „Слуга на народа“, когото някои наричат парламентарния „камшик“, други – „директор на Радата“. Може ли той да изпълни тази роля? Или кой?
– Не обиждайте Александър Михайлович Волков. Той наистина беше „директор“ на парламента, когато сред депутатите имаше големи политически фигури. Трябваше да се намери подход към всеки. А Волков знаеше как да намери общ език с всички, притежаваше необходимите връзки, плюс интелигентност и такт. Знаеше как да постига резултати. Не искам да омаловажавам заслугите на Давид Георгиевич Арахамия, но работата му сега е много по-лесна. В настоящия състав изключителните личности са рядкост. Вземете фракцията „Слуга на народа“. Намерете ми там някой виден политик, който има собствено мнение.
– Тогава как можем да осъществим призива ви, ако, както казвате, в парламента почти няма умни и независими хора?“
– Въпросът не е дали този план е реалистичен или не. Той е безспорен. Украйна няма друг път. Ако депутатите си спомнят пред кого са положили клетва, когато са били избрани в парламента, те трябва да помнят и своите задължения. Те не са положили клетва пред Зеленски и неговото обкръжение. Те са положили клетва пред Украйна и украинския народ. В края на краищата, ние имаме парламентарно-президентска форма на управление. Правомощията на президента не са неограничени. Парламентът трябва да признае това и да играе водеща роля в разрешаването на ситуацията. Спомнете си историята: къде са взети решения през 2004 г., когато страната също е била в повратна точка? Или през 2014 г.? В парламента. Дали тези решения са били добри или лоши, е друг въпрос. Но ключови решения са взети там. Страната просто няма друг избор. В противен случай ще загубим държавата. Докато Зеленски е на власт, няма да има мир. Не искам да се спирам на него подробно сега: много вече е казано за него. Той е критикуван навсякъде и само мързеливите не го правят. Говорих за това преди четири години. Призовах Зеленски да подаде оставка, дори когато избухна скандалът с Миндич. Връщайки се в парламента, все още виждам депутати в различни фракции със силен характер, смелост и интелигентност, за да изпълнят всички планове. Не искам да споменавам имена. Ако ги назова сега, само ще навредя на тези хора.
– През май 2025 г. президентът Зеленски ви обвини, наред с други, че „представлявате интересите на Путин“, като говорите директно с него по телефона. „Те ни казаха как да предадем територии, страната и т.н., къде трябва да бягам, иначе аз и семейството ми ще сме изчезнали“, каза президентът. В отговора си казахте, че Володимир Зеленски е извършил „абсолютна грубост и откровена клевета“ срещу вас. Споменахте и „много неприятни моменти, свързани с висшето ръководство на страната в първите дни на войната“, които не му правят чест. Какво имахте предвид с това? Можете ли да ми кажете сега?
– Преди всичко, обърнете внимание: събитията, за които Зеленски говори в напълно невярното си изявление, са се случили в края на февруари 2022 г. А той направи това изявление през май 2025 г. Преди това аз бях мълчал за това, което се случваше между нас. Той сам го повдигна, но го изопачи. Как бих могъл да го заплаша с нещо? Помислете: бях в Киев по това време. Дали наистина щях да се обадя на президента, да го заплаша и да кажа: „Ще ти се случи нещо“? В края на краищата, всеки момент можеше да пристигне бойна група и да ме довърши, или поне да ме арестува и да ме изпрати в следствения арест на СБУ. И без това не общувах със Зеленски тогава по собствена инициатива. Случи се така. В първите дни след пълномащабното нахлуване бях във връзка с Давид Арахамия. Говорихме на 24 февруари. Бях сигурен, че президентът е с него. Разговорът беше по високоговорител, така че всички чуха какво казвам. Въпросът на Арахамия беше: „Какво ни съветвате да направим?“ Предложих незабавно да се свържем с ръководството на Руската федерация и да започнем спешни преговори. Беше минал само първият ден. Още нямаше толкова загинали и беше възможно да се опитаме да обърнем ситуацията. Преговорите трябваше да започнат незабавно. Казах, че сега трябва да се решат две задачи. Първата е да се запази украинската държавност. Втората е да се спасят хората. Това са две еднакво важни задачи. Не казвам, че едното е по-важно от другото. Дори цитирах пасаж от Евангелието на Лука. Не го помня дословно, но същността беше следната: ако един цар има десет хиляди воини и се кани да тръгне срещу друг цар с двадесет хиляди воини, не би ли седнал първо и не би ли се посъветвал дали може да устои на врага? А ако не, тогава, докато другият цар е още далеч, трябва да се изпрати пратеничество и да се поиска мир. Следователно, ако имаше възможност за постигане на споразумение, тя трябва да се използва, за да се избегнат по-нататъшни кръвопролития. „Добре, можете ли да ни подкрепите с изявление?“, попита Арахамия. Веднага направих изявление, с което призовах двете враждуващи страни да започнат преговори. И много депутати го подкрепиха. Посъветвах и Арахамия да говори с ръководителите на всички фракции и парламентарни групи, областни управители и кметове на големи градове, за да могат и те да подкрепят президента в това отношение. Не знам дали са обсъждали това с някой друг. На 25 февруари ръководителят на една от украинските разузнавателни служби ми се обади и ме помоли да положа усилия за организиране на преговори, като каза, че „имам контакти“. Отговорих, че не мога да го направя сам. В края на краищата имаме Министерство на външните работи, хора, отговорни за преговорния процес с Русия, включително Андрей Йермак (тогавашният ръководител на президентската администрация – бел. ред.). Те са тези, които трябва да се занимават с този въпрос и да се свързват със съответната страна. Събеседникът ми отговори, че президентът е поискал моята помощ. И в рамките на пет минути разговарях със Зеленски. Трябва веднага да кажа, че никога не съм имал контакт с Путин. Но започнах да възстановявам другите си връзки в Русия и да работя по преговорите. И така бяха организирани първите преговори в Гомел. Човекът, с когото разговарях, ми позволи да използвам името му: Дмитрий Козак, тогавашен заместник-началник на президентската администрация.
– Защо избра вас за свой контакт, а не Ермак, с когото е бил в контакт по време на Минската група?
– Това беше моя инициатива. Аз самият попитах президента за това. Козак веднага попита за преговорите: „Добре, къде?“ Обсъдихме това и със Зеленски. Къде трябва да се срещнем? Президентът каза, че няма да ходим в Минск. „Това вероятно би било правилното решение, но разбирате, че руснаците няма да отидат във Варшава“, казах аз и предложих Гомел, защото е близо до украинската граница и е лесно да се стигне до там. А руснаците ще летят там със самолет. „Това е, съгласен съм. Координирайте се с руската страна“, каза Зеленски. Обадих се на Дмитрий Николаевич (Козак – бел. ред.). Той, след като изслуша, поиска разрешение да се обади отново и пет минути по-късно: това е, потвърждаваме. След това започнахме да обсъждаме дневния ред на преговорите. Координирах всяка точка с президента Зеленски. И той тогава се съгласи с всичко. Дори не спори по нито един въпрос. Просто всеки път питаше: „Какво мислите?“ Отговорих: „Мисля така и така“. „Добре, съгласен съм“, беше отговорът. Имаше три основни точки. Първото и основно искане от Русия беше да се премахне от Конституцията клаузата за стремежите на Украйна да се присъедини към НАТО и да се въведе статут на необвързана страна и неутралитет. Зеленски ме попита какво да прави. Зададох му контравъпрос: смятате ли, че Украйна ще се присъедини към НАТО през следващите 30 години? – Не. Тогава може би можем да премахнем споменаването за присъединяване към Алианса от Основния закон.
– Всичко това сте обсъждали директно с президента?
– Да. По телефона. Със сигурност съответните служби трябва да имат тези записи. Вторият беше признаването от Украйна на специалния статут на Крим, но не като част от Руската федерация. Срокът беше 30 години. Зеленски се съгласи и с това. Третият основен въпрос беше признаването на специфичен статут за Донбас. Попитах Козак дали Донбас, включително неконтролираните територии, трябва да остане част от Украйна. Той отговори, че това може да бъде предмет на преговори. По това време все още имаше възможност Донбас да остане в рамките на Украйна, но не при условията, предвидени в Минските споразумения. Донбас можеше да се върне като част от конфедеративен съюз, но все пак, най-важното, като част от Украйна. Зеленски също се съгласи с това. Тогава ми се струваше, че е напълно объркан и би приел всеки вариант. Целият процес на постигане на споразумение отне около месец – почти до края на март, когато се срещнахме вече в Истанбул.
– Според Вас: защо всъщност се провали Истанбулският процес?
– Абсолютно сигурен съм, че вината беше на нашите лидери. Може би Борис Джонсън (тогавашният британски премиер Борис Джонсън – бел. ред.) или някой друг е бил замесен, упражнявайки влияние върху Зеленски. Или самият Зеленски просто се е радвал да бъде герой. Радвал се е на овациите, на световното внимание. Представете си: където и да отиде, е посрещнат като Папата; навсякъде е добре дошъл гост. В крайна сметка той размени живота на украинците за аплодисменти в парламентите на други държави.
– В края на септември 2026 г. се появи информация, че сте получили сръбско гражданство. Защо ви е нужен сръбски паспорт и каква е причината за ускорената процедура?
– Това е въпрос към сръбското правителство. Те могат да обяснят защо са взели това решение. Благодарен съм на сръбското ръководство, че ми предоставиха гражданство. Но нямам намерение да се отказвам от украинското си гражданство. Ценя го много и се смятам за патриот на Украйна. Държавата обаче ме постави в ситуация, в която аз, както стотици хиляди, може би милиони украинци, не мога да получа украинския паспорт, на който имам законно право. Паспортът ми изтича и празните ми страници ми свършват. Подадох документи в миграционната служба и платих за нов паспорт. Но когато беше готов, просто не ми го издадоха.
– На какво основание?
– СБУ отказа да го издаде, защото съм под санкции и следователно нямам право да правя никакви плащания. Но ако плащането на данъци е разрешено под санкции, защо не мога да платя административната такса? Това е просто безполезно извинение. Не ми издадоха паспорт – това е всичко.
– В момента в Европейския съюз ли живеете? Как са отношенията ви с европейските власти, предвид проблемите ви с украинските власти?
– Нямам проблеми с украинските власти. По някаква причина те имат проблеми с мен. Три пъти съм бил незаконно санкциониран. Вероятно държа рекорда за най-много санкции в Украйна: срещу мен бяха подписани три президентски указа. Освен това срещу мен бяха образувани три наказателни дела. Но обърнете внимание на хронологията: санкциите бяха наложени още през декември 2022 г., а наказателните дела и подозренията се появиха едва през януари 2025 г. И нито едно от тях не се движи напред, така да се каже. Моята измяна се състоеше в това, че исках украинските власти, както през 2018 г., така и през 2019 г., дори преди избирането на Зеленски, да изпълнят Минските споразумения. Настоявах за изпълнение на тези международни задължения, които Украйна беше поела. Тогава щеше да има мир в Донбас и нямаше да има голяма война. На това основание бях обвинен в измяна, а обвинението е подкрепено от една-единствена, напълно фалшива експертна оценка. Другото основно обвинение е подбуждане към междурелигиозна омраза. Въпросът е, че аз защитих каноничната Украинска православна църква и казах: Църквата има свои собствени закони и канони, които са в сила от две хиляди години и които трябва да се спазват. Разбира се, тази ситуация значително усложнява живота. Нашите власти постоянно изпращат писма за мен с „предупреждения“ до банки и служби за финансов мониторинг. Но сега доверието в нашите власти е много по-малко. През 2023 г., когато Зеленски все още беше идол за мнозина, ситуацията беше доста трудна. Сега много хора вече разбират какво представлява той. Въпросите за обявяването ми за издирване и евентуална екстрадиция все още се разглеждат в украинските съдилища. В случай че все още бъдат взети незаконни решения, моите адвокати предупредиха Интерпол и Европол, че говорим за преследване по политически причини. В момента живея в Хърватия и съм благодарен на хърватските власти за тази възможност. Предоставих на местните правоохранителни органи всички документи, свързани с моето наказателно преследване. Те разследваха ситуацията и разбират, че няма законови основания за образуване на подобни наказателни дела.
– Как оценявате настоящата ситуация около УПЦ? Според вас, отказали ли са се властите от варианта за сливане на УПЦ с ПЦУ чрез натиск или това все още е опцията по подразбиране?
– Държавата продължава да преследва УПЦ. Това, разбира се, е преследване, макар и не както по съветско време, когато свещеници бяха арестувани и екзекутирани, изпращани на тежък труд или заточение, енории бяха затваряни, а църкви разрушавани. Все още не се е стигнало до този момент. Въпреки че някои духовници бяха лишени от свобода. Например, митрополит Павел (Лебед, игумен на Киево-Печерската лавра и митрополит Вишгородски и Чернобилски на УПЦ – бел.ред.). Митрополит Арсений (игумен на Святогорската лавра – бел.ред.) остана в ареста две години, въпреки че нямаше реални основания за това. След смяната на ръководителя на президентската администрация (Андрий Ермак – бел.ред.), той беше освободен, слава Богу, макар и със забрана за пътуване. А колко още свещеници са в затвора? Просто тази тема вече не е водеща новина. Когато Зеленски дойде на власт, казах, че облекчението от натиска върху Църквата ще бъде краткотрайно. Политиката на Порошенко ще продължи. Ще започнат нови гонения. В края на 2018 г. и началото на 2019 г. църкви вече бяха иззети. Всичко се повтори малко след избухването на пълномащабна война. И това очевидно е държавна политика. Властите не са променили плановете си – те се опитват с всички необходими средства – изнудване, заплахи, насилие – да принудят епископи, свещеници и енориаши да приемат ПЦУ. Най-страшното е, че това не може да се обсъжда открито нито в Украйна, нито в чужбина. Само благодарение на усилията на адвокат Робърт Амстердам успяхме да пробием тази стена на мълчание както в САЩ, така и в Европа. Въпросът най-накрая получи достатъчно обществено обсъждане. А какво правят членовете на Всеукраинския съвет на църквите? Те твърдят, че в Украйна всичко е наред: има пълна религиозна свобода, няма потисничество. Вземете например въпроса за мобилизацията. Те призовават представители на нашата Църква – дякони, свещеници и монаси, които според служението си не би трябвало да вдигат оръжие. Защо се случва тази дискриминация от страна на държавата? Нашата Църква има трима врагове: Зеленски, Еленски и Вселенски (визира президента на Украйна, ръководителя на Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта Виктор Еленски и Вселенския патриарх Вартоломей – бел. ред.).
– Защо започна натискът върху УПЦ?
– Процесът се засили в края на 2022 г., когато се смени ръководството на СБУ. През първите няколко месеца на войната поддържах връзка със СБУ. Винаги получавах обаждания, когато се получаваше сигнал. Благодарен съм на Иван Генадиевич Баканов, който се справи правилно с тези въпроси. Например, идваше доклад, че в някаква църква или манастир се крият оръжия или че там е присъствала руска диверсийно-разузнавателна група. Винаги казвах: „Хайде да разследваме“. И обикновено се оказваше лъжа: нищо не беше намерено. Имаше стотици такива сигнали. Но никой не пишеше за тях, нито говореше публично. Служителите на СБУ си вършеха работата тогава, но не докладваха подобни истории на пресата. Когато пристигна Василий Васильевич Малюк, всичко се промени. Щом някой излезе да направи претърсване или проверка, веднага се появиха камери и журналисти и започнаха да циркулират истории и публикации за това, че уж е намерил нещо. А това, което откриха, бяха глупости. И тогава започнаха да обвиняват хората, създавайки атмосфера в обществото, сякаш Църквата е пълна с предатели и колаборационисти. Но това е лъжа. През 2024 г. беше приет закон, който позволяваше да започне процесът на забрана на Украинската православна църква. Искат ли да разделят Църквата с нея? Да, но тя остава единна. Има известно несъгласие по определени въпроси. Има и такива, които се колебаят, но все още не са отишли никъде.
– Значи вярвате, че няма да има разкол в УПЦ относно отношенията с властите и ПЦУ?
– Всичко е възможно: хората са слаби. Но въпреки четири години натиск, няма масово преместване в ПЦУ. Най-вече се изземват самите църкви, докато свещениците и техните енории остават верни на своята Църква. Те служат по домовете си, някои хамбари – приспособяват всяко място за богослужение. И това се случва в атмосферата на омраза около нашата УПЦ. До 30 000 души се събират за шествието до Почаевската лавра. Хората не се страхуват да дойдат.
– В момента текат съдебни производства за забрана на определени юридически лица в рамките на УПЦ. Как виждате техните перспективи и ако съдилищата се произнесат в полза на забраната, какви ще бъдат действията на Църквата и вярващите в такъв случай?
– Нека си припомним историята. Сградите на църквите и манастирите някога са принадлежали на Църквата. След това комунистите национализираха всичко. Когато правителството се смени и свободата на вероизповедание беше възстановена, На Църквата трябваше да се върне собствеността, а не просто да бъде прехвърлена за ползване. На практика тя беше прехвърлена и предимно по договори за наем. Именно това впоследствие направи възможно незаконното прекратяване на договора за наем с Киево-Печерската лавра. Това беше по същество пилотен проект. Монасите обаче все още живеят в Лаврата. Те не могат просто да бъдат изгонени, защото са регистрирани там. Това би било крещящо незаконно. Монасите продължават да служат. С изключение на Авраам, никой от братята не се е преместил в друга църковна структура. Същото ще се случи и в Почаевската лавра. Братята там ще бъдат още по-непоколебими, защото са свикнали да живеят, така да се каже, в недружелюбна среда. Що се отнася до реакцията на Църквата, Негово Блаженство Онуфрий (митрополит Киевски и на цяла Украйна Онуфрий – бел. ред.) каза, че сега не е време за изявления, а за молитва. Прочетете неговите проповеди. Той говори за любов, прошка и необходимостта хората да останат хора. Тази позиция е уважавана по целия свят: бият ни, но ние се молим за тях; преследват ни, но ние търпим и оставаме хора. Разбира се, поддържането на такава позиция не е лесно. Натискът е огромен.
– Вие сте съсобственик на Метинвест, най-големият металургичен холдинг в Украйна. Наскоро се появи новината, че украинската металургична индустрия не е произвела нито тон стомана през септември поради руски удари и блокади на пристанища. Как оценявате настоящата ситуация в украинската металургична индустрия?
– Бях акционер на Метинвест до декември 2022 г., когато прехвърлих активите си в тръст и напуснах Смарт Холдинг като бенефициент. Разбира се, все още имам определени контакти; следя ситуацията и разбирам какво се случва. Моята оценка: индустрията е опустошена. Може ли да се възстанови? Мисля, че да, но ще отнеме много време. И отблокирани пристанища. Освен това, нашите европейски партньори наложиха квоти за доставки на метални продукти на своите пазари. Вместо да съчувстват на Украйна и да дадат зелена светлина на малки обеми украински продукти, те издигат бариера. Никой в Европа дори не би се задавил от малките количества, но не. Ако искате да доставите повече от определеното количество, защото квотата се запълва бързо, трябва да платите митото. Но тогава износът става нерентабилен. Плюс това, себестойността на производството се покачва при такива цени на електроенергията (а е трудно да се намери такава по време на атаки срещу електроцентрали) и газа. Производството става нерентабилно. Преди войната компанията наемаше 110 000 души. Преди три-четири месеца са само 40 000. Сега заводите в Запорожие и Каменское са напълно затворени. Без металургията икономиката ще се затрудни да се развива. Цели индустрии са практически в застой. Когато говорят за растеж на БВП, питам: къде е този растеж? Покажете ми кои компании все още работят. Може би това са компаниите, произвеждащи военна продукция. Но що се отнася до останалата част от икономиката, практически всичко е в застой. Селското стопанство продължи да работи, но сега често няма къде да се изнася продукция. А маршрутите, които преминават през Европа, са изправени пред ограничения. Икономическата ситуация е изключително тежка.
– Поддържате ли връзка в момента с Ринат Ахметов? Каква е неговата позиция относно случващото се в страната сега?
– Последният път, когато го видях, беше на 23 февруари 2022 г., тоест в навечерието на началото на „голямата“ война, по време на среща с президента. Мисля, че говорихме по телефона на следващия ден. Що се отнася до позицията му, мисля, че всички знаят; той я изразява от време на време. Но не знам никакви непублични подробности.
– Разпространена теория в политическите среди е, че санкциите срещу вас може да са били опит за завземане на контрола над Метинвест и едновременно с това да се окаже натиск върху Ахметов. Какво мислите за това?
– 100 процента това е, което властите са замислили. Те са имали идеята да използват конфискуваните чрез санкции акции, за да получат контрол над Метинвест и да диктуват условия на Ринат Ахметов. Знам, че президентската администрация е била замесена и крайната цел, разбира се, е била да се поеме потокът от средства и да се продължи с ограбването. Но те се провалиха, защото компанията е добре защитена законово.
– А как, по ваши наблюдения, големият бизнес гледа в момента на войната и на случващото се в страната? Какво е настроението сред топ бизнесмените?
– Мнозина предпочитат да пазят контактите си с мен в тайна, за да не разгневяват властите. Направиха ме враг на държавата, затова мнозина се опитват да стоят настрана от това. А аз лично нямам особено желание да общувам с когото и да било при тези обстоятелства. Приех тази ситуация. Преди войната общувах с много хора. В първите дни след началото ѝ също, особено когато започнах да играя определена роля в преговорния процес. Тогава получавах обаждания по няколко пъти на ден. Не искам да споменавам имена, но повярвайте ми: сред тези, с които разговарях, бяха хора от петте най-големи бизнесмени в Украйна. За какво говориха? Питаха: „Какво? Как? Ще можем ли да постигнем споразумение или не?“ Бях в Киев. Нямаше да си тръгна, ако не бях предупреден, че Зеленски иска ареста ми всеки ден.
– Поддръжниците на Петро Порошенко често казват, че ако беше останал президент, нямаше да има война. Какво мислите за тази гледна точка? Ами ако Юлия Тимошенко беше спечелила изборите през 2019 г.?
– Нека да разгледаме нещата по ред. Първо, вярвам, че всичко започна с Порошенко. Той стана президент след първия тур на изборите. И как спечели? Защото обеща да сложи край на войната след две седмици. Но войната в Донбас ескалира само след като той даде заповед за прекратяване на примирието и започване на офанзива на 1 юли 2014 г. Кой саботира изпълнението на Минските споразумения? Порошенко. И кой въведе в Конституцията разпоредбата, че членството в НАТО е нашето всичко? Порошенко. Кой започна да оказва натиск върху Украинската православна църква? Порошенко, въпреки че самият той някога е бил „енориаш“ на нашата Църква. Но ако Тимошенко беше избрана, определено нямаше да има война.
– Защо?
– Тя е жена. Тя има майчински инстинкти. Жените са по-наясно със стойността на човешкия живот и разбират какво е война. Тя има богат опит в управлението. Освен това, тя е имала дългогодишни контакти с висшето политическо ръководство на Руската федерация. Сигурен съм, че би могла да постигне споразумение и да намери начин за разрешаване на отношенията, така че да се предотврати война. Всичко обаче се случи както се случи и миналото не може да се промени. Ако Порошенко, Тимошенко и останалите депутати чувстват някаква отговорност за страната, те трябва да оставят настрана амбициите си и да направят всичко възможно, за да спрат тази катастрофа. Парламентът трябва да вземе властта в свои ръце и да започне преговори с Русия.
– При какви условия, според вас, Украйна може да прекрати войната? Трябва ли да предаде територията на Донбас, както е посочено в плана на Тръмп и както Русия изисква? Трябва ли да настоява за прекратяване на огъня по фронтовата линия, както сега казва Зеленски?
– Нека отново разгледаме историята на отношенията ни с Русия след Майдана. Как се развиха събитията? Защо всяко ново споразумение в крайна сметка се оказа по-лошо от предишното? Нека започнем със споразумението между Янукович и опозицията, постигнато с посредничеството на външните министри на Полша, Франция и Германия. Владимир Лукин представляваше Русия в преговорите. Ако всичко беше изпълнено тогава, може би нищо от последвалото нямаше да се случи. Това е факт. Аз бях участник в тези преговори. Но започна разрушението на страната. След това започна войната в Донбас. Бяха подписани първото и второто Минско споразумение. В сравнение с Истанбулското, те бяха като обикновена салата (Минските споразумения предвиждаха връщането на неконтролираните части от Донецка и Луганска област на Украйна със специален статут – бел.ред.). Но Порошенко винаги търсеше нещо, за което да се хване и да не ги изпълнява. Зеленски обеща да донесе мир. 73% от избирателите подкрепиха тази надежда. Той е партията на мира в Украйна и тя не е изчезнала. А тези, които искаха войната да продължи, гласуваха за Порошенко. Но Зеленски също отложи Минските споразумения. Истанбулските споразумения също бяха отхвърлени. А сега новите предложения са много по-лоши. А следващите предложения ще бъдат още по-лоши.
– Не става въпрос дори за Зеленски. Всяко правителство ще се сблъска с факта, че всеки опит за постигане на компромисно споразумение с Русия веднага ще доведе до обвинения в държавна измяна. Ще им се каже, че това е отхвърляне на украинските интереси, че на Русия не може да се има доверие, защото целта ѝ е да унищожи украинската държавност и след това да атакува отново. Ще кажат, че това е предателство на паметта на загиналите. Тези аргументи вече се изтъкват. Какво ще им кажете?
– Подписването на споразумения няма да бъде предателство на украинските интереси, на украинския народ или на паметта на загиналите на фронта войници. Напротив, това са самите причини за постигане на споразумения, за да се предотвратят по-нататъшни жертви. Сценарият с обвиненията, който описвате, е възможен само ако на следващите избори на власт дойдат „партиите на войната“ или „партиите на реванша“ и основат политиката си на това. Ако спечели партията на мира, това няма да се случи. Основната гаранция за сигурност на Украйна са напълно регулираните отношения с всички нейни съседи.
– Виждате ли някаква възможност за компромис за прекратяване на войната сега?
– Зеленски, според мен, никога няма да направи компромис, защото това би било катастрофално за него. Ето защо, ако има разумни хора, които се интересуват от бъдещето на Украйна, от бъдещето на децата си, ние трябва да спрем всичко това такова, каквото е, и да преминем към възстановяване. Най-трудното ще бъде, когато настъпи мир и трябва да успокоим обществото си, да гарантираме, че няма да бъдем разкъсвани отвътре. Вярвам, че ролята на Украинската православна църква за постигане на вътрешен консенсус ще бъде огромна. И, разбира се, нашите военни трябва да действат като гаранти за стабилност и сигурност, за да няма хаос или махновщина по улиците. Просто не можем да постъпим иначе. В противен случай ще загубим и Украйна, и народа си. Вярвам, че циничната „партия на войната“, водена от Зеленски, трябва да бъде заменена от „партия на мира“, която ще поема отговорност както за реда в обществото, така и за бъдещето на Украйна. Това не е просто поредната политическа партия, фокусирана върху изборите. Става въпрос за всички онези граждани, които биха искали да видят бърз край на войната, кръвопролитията, масовите смъртни случаи и култивирането на омраза и враждебност в обществото – включително към съграждани, които говорят „грешния език“ или посещават „грешната църква“. „Партията на мира“, широко антивоенно движение, в момента се подкрепя от огромното мнозинство украински граждани – истински патриоти, които разбират, че политиката на Зеленски води страната към катастрофа. И всеки, който вярва, че патриотизмът се свежда до подкрепа на войната и култивиране на омраза, греши. Истински патриот е този, който се застъпва за мир, въпреки че тази позиция се преследва по всякакъв възможен начин от властите днес.
Автор: Денис Рафалски
Източник: Страна.ua
