Приятели настояват Кредико да премине в нелегалност. Съветват Ранди Кредико да се скрие – да не се вижда – защото твърде много журналисти, активисти, академици и дисиденти, поставени в този списък за убийства, случайно завършват мъртви, понякога само дни след като са били включени в списъка. Веднъж убити, украинската дума ЛИКВИДИРОВАН („ЛИКВИДИРАН“) е изписана върху техните снимки с големи червени букви – както е в списъка за руската журналистка Даря Дугина, която беше взривена в кола с бомба.
Ранди отказва да се скрие. Той казва, че първият му приоритет е да поддържа камионите си с билбордове „Освободете Джулиан Асанж“ да се движат нагоре-надолу по улиците на Вашингтон, за да засрамят Джо Байдън, Мерик Гарланд и Демократическата партия за тяхното продължаващо преследване и лишаване от свобода на Джулиан Асандж.
Какво мисли и чувства Ранди относно поставянето му в този несигурен списък.
“Каквото, такова. Мисля, че това подчертава вида хора, които САЩ и НАТО подкрепят в тяхната прокси война. Те ми напомнят за поквареното ръководство на контрите в Никарагуа през 80-те години. Тези, които убиха Бен Линдер, американски инженер, помагащ на хората да получат вода. Предполагам, че нямаше да си върша работата, ако не бях в списъка. Ще продължа да съобщавам истината, независимо от последствията. Да живееш в страх е по-лошо от смъртта”.
Заплахите за насилие не са чужди на Ранди. В продължение на десетилетия той излага живота си на карта, за да се бори с расовото потисничество, военните престъпления и нарушенията на човешките права. Наскоро той беше заплашен от десни поддръжници на Доналд Тръмп и Роджър Стоун; преди това той споделяше затворническа килия с Корнел Уест, след като беше арестуван за протест срещу закона за спиране и претърсване в Ню Йорк. Ранди е може би най-осъденият политически сатирик след Лени Брус.
Ето защо решението му да игнорира украинския хит списък не е новина. Новината е, че Ранди може да не успее да продължи да финансира своите рекламни камиони „Освободете Джулиан Асанж“ още дълго. Парите му свършват. Цената за поддържане на един камион с билборд, който циркулира из Вашингтон, окръг Колумбия, е 500 долара на ден.
Ранди сам финансира тези камиони с билбордове. Но той не може да продължи да плаща сметките без малко помощ от приятелите си – и от приятелите на Джулиан Асандж. Без него камионите с билбордове ще спрат да се движат.
Би било жалко, защото те си вършат работата. Те държат Джулиан в общественото съзнание и оказват натиск върху администрацията на Байдън през месеците преди изборите през 2024 г. Те получават внимание и от милионите туристи, които посещават столицата. Медиите също обръщат внимание на тежкото положение на Джулиан и започнаха да пишат редакционни статии, в които молят Байдън да освободи Джулиан (въпреки че техните редакционни статии са срамно закъснели и смущаващо неохотни).
Ранди има послание за всички онези, които са тъжни – и ядосани – от това, което ЦРУ и правителството на САЩ правят с Джулиан. Той казва: „Не се натъжавайте и не се чувствайте безсилни да помогнете. Вместо това помислете дали да дарите няколко долара за проекта Free Assange Mobile Billboard. Всеки долар ще помогне на билбордовете да се движат още една минута – още един час – още един ден.“
Това, което той не казва, но е много ясно е, че вашите дарения също ще покажат на Ранди – който буквално рискува живота си, за да поддържа тези билбордове – че не е сам. Дарения могат да се правят на AssangeCountdownToFreedom.com .
Украинският терористичен „списък за убийства“
Списъкът е на уебсайт, наречен „Миротворец“. Въпреки че е написан предимно на украински, той гордо се идентифицира – направо на началната си страница (и на английски) – като „проект на ЦРУ“. И централата му е в Лангли, Вирджиния, домът на ЦРУ. Съобщава се също, че уебсайтът се хоства на сървър на НАТО.
Управляващият редактор Джеръми Кузмаров беше включен в списъка, след като публикува статия, критична към Миротворец, която разкрива връзките му с ЦРУ.
Списъкът включва много руски журналисти и американци, критикуващи войната в Украйна, като Скот Ритър, бивш оръжеен инспектор на ООН, и Роджър Уотърс, певецът на Pink Floyd, който критикува войната. Бивши правителствени служители, застъпващи се за умереност, като Хенри Кисинджър, също са включени в списъка.
Фактът, че толкова много журналисти, активисти и политически опоненти, които попадат в списъка на този сайт, умират от насилствена смърт – понякога дни след като са били в списъка – се отхвърля от апологетите на уебсайта като съвпадение. Миротворец твърди, че единствената му цел е да идентифицира „проруските терористи, сепаратисти, наемници, военнопрестъпници и убийци [виновни за]…престъпления срещу националната сигурност на Украйна, мира, човечеството и международното право…[за да] съдейства на правоприлагащите органи” за изправянето им под отговорност.
Но истинската цел на уебсайта изглежда е съставянето на извънсъдебен „списък за убийства“ на журналисти, активисти, политически дисиденти и членове на техните семейства, които критикуват украинския президент Зеленски и неговото правителство в Киев, което се подкрепя от много неонацисти.
Публикувайки имената, телефонните номера, домашните адреси и местонахождението на мишените (както Миротворец направи с Ранди), уебсайтът изпраща сигнал до „патриотичните украинци“ в САЩ, Русия и по целия свят, като е знак, че имат зелена светлина за премахване на тези „врагове на Украйна“.
Защо Миротворец се насочи към Ранди Кредико?
Ранди наскоро се завърна от десетдневно пътуване до Русия и района на бойното поле Донбас. Неговите разкази, снимки и видео интервюта с руски и украински жители във военните зони разкриха ужасяващи военни престъпления, изтезания, изнасилвания и други нарушения на човешките права, извършени от украинските неонацистки военни сили – но умишлено недостатъчно докладвани (или не докладвани изобщо) от корпоративни медии като The New York Times , The Washington Post , The Atlantic magazine и други ехо камери на правителството на САЩ.
Мнозинството граждани в Донбас гласуваха да станат част от Руската федерация, след като администрацията на Обама подкрепи неофашисткия преврат през февруари 2014 г.
Русия отдавна искаше отношения на сътрудничество със САЩ и дори да стане член на НАТО, но беше предадена, когато НАТО беше разширен до множество страни, които обграждаха Русия в нарушение на обещанието, дадено от администрацията на Джордж Х. У. Буш към Михаил Горбачов.
Русия предложи мирен договор още на 17 декември 2021 г., който Украйна и САЩ/НАТО просто пренебрегнаха като част от стратегията си за насърчаване на руска инвазия в Украйна, която може да вкара Русия в блато като в Афганистан през 80-те години и да осигури претекст за увеличаване на санкциите, които биха могли да предизвикат недоволство от правителството на Путин и след това смяна на режима.
Докладите на Ранди на място бяха предназначени да помогнат за по-доброто информиране на американската общественост за това какво наистина се случва в източна Украйна и напълно противоречат на официалната пропаганда, излъчвана както от Украйна, така и от Държавния департамент на САЩ. Те очевидно са привлекли вниманието на този поддържан от ЦРУ терористичен уебсайт толкова бързо, колкото миризмата на кръв във водата привлича вниманието на акула убиец.
Автор: Рон Риденур; Източник: globalresearch.ca/ Превод: opposition.bg
