Жерар Аро призовава европейците да си върнат контрола над стратегическата си съдба. Интервю от Виктор Льофевр
Le JDD: Началникът на щаба на отбраната заяви пред членовете на Комисията по отбрана, че френската армия трябва да бъде „готова за сблъсък след три или четири години“ с Русия, която „може да се изкуши да продължи войната на нашия континент“. Има ли причина да се бие тревога?
Жерар Аро: С руското нахлуване в Украйна ние излизаме от 77 години мир и просперитет на европейския континент – може би най-щастливият период, който Европа е познавала от падането на Римската империя. Това е краят на една ера за западняците. Войната се завърна и ние не можем да я разберем, защото излизаме от един лишен от история рай. Вечната и архаична логика на войната ни гледа право в лицето. Ако Украйна се срине – защото може да се срине всеки момент, въпреки смелите усилия на украинските войници на фронтовата линия – какво ще се случи? Руснаците няма да пуснат танковете си в Полша. Рискът е по-скоро за балтийските страни: Естония, Литва, Латвия. Какво ще се случи, ако Русия реши да окупира естонски град на границата си, например град Нарва? Естонците ще се втурнат към Брюксел, за да поискат гаранция за сигурност от НАТО. Ще воюват ли Съединените щати за Естония? Готови ли са французите да умрат за Естония? Силно се съмнявам. По този начин Путин би доказал, че член 5 от Трансатлантическия договор няма реална стойност. Геополитическата реалност на континента ще бъде нарушена.
– Тази седмица Доналд Тръмп обяви „много тежки“ санкции на САЩ срещу руските петролни компании Роснефт и Лукойл. Достатъчно ли е това, за да накара Владимир Путин да отстъпи пред евентуални мирни преговори?
– Доналд Тръмп има много недостатъци, но мисля, че е дълбоко пацифист и иска мир в Украйна. Той вече не иска Съединените щати да участват в дългосрочни военни операции. Ключът към мира в Украйна очевидно е Русия: ще събере ли Путин своите завоевания и ще се задоволи ли с настоящите териториални завоевания, или възнамерява да отиде още по-далеч? Тръмп иска да се оттегли, а европейците няма да се жертват за Киев. Какъв интерес би имал Путин от преговорите? Той е убеден, че ще спечели войната и че ще може да превърне Украйна във втора Беларус, тоест васална държава. Русия просто прилага вечната си външна политика, която се състои във формиране на защитен вал на западните си граници. Не познавам нито един руснак, който да смята Украйна за независима държава. За всички руснаци е очевидно, че Украйна трябва поне да бъде прикрепена към тяхната сфера на влияние. Но рано или късно ще трябва да се водят преговори с Путин. Знам само два начина за прекратяване на война: пълната и смазваща победа на едната от двете воюващи страни или преговори. Пълната победа обаче може да бъде само руска, тя няма да бъде украинска. Следователно, ние имаме пълен интерес да преговаряме с Русия.
– Каква геополитическа ситуация си представяте на европейския континент през следващите години?
– Неолибералната ера, която преживяхме в продължение на четиридесет години, приключи. Тя приключи с Брекзит през 2016 г. Протекционизмът се завърна. Проблемът, който имаме в Европа, обаче е, че Европейската комисия, която не администрира никаква територия, съществува само чрез създаване на стандарти в култа към свободната търговия. Софтуерът на Европейския съюз ще трябва да бъде фундаментално променен, ако искаме да го адаптираме към времената, в които живеем сега. Войната в Украйна продължава повече от три години и Европа произвежда три пъти по-малко боеприпаси от Русия, въпреки пет до шест пъти по-висок БВП. Европа произвежда толкова боеприпаси, колкото Северна Корея, която има БВП на департамента Изер. Лично аз никога не съм вярвал в идеята за геополитическа Европа. Не може да има стратегическо единство между двадесет и седем държави, чиито икономически и географски интереси понякога се различават коренно. Русия не се възприема по един и същи начин в зависимост от това дали човек е в Лисабон или Варшава.
– Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс изрази „голям оптимизъм“ относно спазването на прекратяването на огъня в Газа по време на посещението си в Израел тази седмица. Мислите ли, че мирното споразумение може да бъде устойчиво?
– Мирният план е повече от крехък. Всеки от неговите етапи би могъл да предложи на всяка страна средствата да блокира всичко по всяко време. Това споразумение беше прието само със сила както от Израел, така и от Хамас, защото не искаха да разстроят Тръмп. Споразумението предвижда политическото и военно изчезване на Хамас, който, разбира се, няма намерение да изчезва. Целта и на двете страни е да провалят плана на Тръмп, като практикуват стратегията „мистигри“, тоест като гарантират, че вале пика остава в противниковата ръка в края на играта, за да обвинят другата страна. Трябва да добавя, че първият етап от мирното споразумение е в полза на Израел, който си връща всички заложници в замяна на прекратяване на огъня, което може да бъде нарушено по всяко време.
– Какво бъдеще предвиждате за палестинските територии, Газа и Западния бряг?
– Най-вероятният сценарий е единна държава между морето и река Йордан – както се застъпва депутатът от Бунтовническия парламент Рима Хасан, – но това ще бъде единна израелска държава, с де факто апартейд на Западния бряг. Въпросът за евакуацията на жителите на Газа остава нерешен, защото е изключително деликатен. В тази криза има двама основни победители: Израел и Турция. Те са двете основни сили, които се утвърждават в региона. Монархиите от Персийския залив имат само един враг: Иран – и в по-малка степен Хамас. От прагматизъм и личен интерес те, следователно, подкрепят (или поне не осъждат) Израел. Израел дърпа конците за Турция в Сирия, като позволява падането на режима на Асад, който беше заменен от режим, близък до турските интереси.
– Във вашата книга („Уроци по дипломация: Франция пред бъдещия свят“) пишете, че „съдбата на света ще се решава не в Украйна или Близкия изток, а в Азия, където две суперсили ще се сблъскат през следващите десетилетия“. Защо Индо-тихоокеанският регион ще бъде във фокуса на всички основни дипломатически, икономически и военни въпроси през следващите години? Каква е ролята на Европа в това?
– Сигурното е, че Европа се превръща в периферия на света. Технологичната революция не се случва на нашия континент, а в Калифорния и Китай. Истинската заплаха в очите на американците не е Русия, а, разбира се, Китай. Голямата разлика със Студената война е, че икономическият обмен между Китай и Съединените щати е постоянен и представлява над 600 милиарда долара внос и износ всяка година, докато американската търговия със СССР беше нулева. В Европа имаше Желязна завеса, но на азиатския континент няма да има „Бамбукова завеса“. Новата Студена война ще бъде по същество търговска и икономическа и всичко подсказва, че американците ще ни помолят да вземем страна и ще се опитат да ни извият ръцете. От страх от търговски ответни мерки по отношение на митата или ответни мерки по отношение на военната помощ за Украйна, обзалагам се, че някои европейски страни ще се поддадат на всички американски искания. И с основание: балансът на силите не е в наша полза.
Източник: Le Journal du Dimanche
