Влязох във Facebook и видях, че всичко „кипи“ от новината, че московчани удрят Запорожие с КАБ-ове.
Защо се случва това?! Ще се опитам да отговоря накратко: „удрят, защото имат възможност“.
За Херсон например атаките с КАБ изобщо не са новина. Освен всичко друго, КАБ-ове са разрушили дори сградата на Херсонската областна държавна администрация.
В момента противникът е на 36 км от Запорожие. Всеизвестният (потвърден) обхват на удара на най-далечните модернизации на управляемите бомби на Москва е 70 км, тоест два пъти повече. Така че врагът просто се приближи до Запорожие на такова разстояние, че ще може да го унищожи с помощта на КАБ-ове. Ако се приближи още малко, ще започне да удрят с артилерия. Преди артилерията, след КАБ-овете, в града ще започнат да летят FPV-та.
Вече видях всичко това в Покровск. В „първия коментар“ ще предоставя видео на това, в което се е превърнал сега Покровск (и какво, вероятно, очаква Запорожие).
„Как се постига такъв успех?“ Ами, мобилизирате хора в армията, докато говорите по телевизията, че „всичко това е до есента“, после започвате да се шегувате за „кафе в Ялта“ през май, а после им казвате, че това е „до Победата“, която ще дойде в абсолютно неизвестно време.
За да видят децата си, които вече растат някъде в чужбина, вие ги пускате за не повече от 10-15 дни в годината в продължение на три години. Децата растат без вас с нови татковци от различни националности.
Когато най-пламенните патриоти започнат да разбират, че „патриотизмът е глупост“ (или по-скоро елементарна измама), и с думите „всичко свърши!“ се разпространяват навсякъде, законно или незаконно, започвате да хващате случайни минувачи по улиците и насилствено да ги изпращате на фронта; масово разпространявате видеоклипове, че уж Силите за отбрана са място, където гражданинът е влачен от полицията с белезници.
След като сте формирали по този начин най-привлекателния образ на службата във Въоръжените сили, започвате да плащате на войниците на фронтовата линия наполовина по-малко от преди: вече не три хиляди долара на месец, а максимум две хиляди. Трябва да наемате жилище и да се храните за своя сметка.
Също така премахвате глобите за избягване на мобилизация и превръщате временните отсрочки в постоянни освобождавания от служба „до края на войната“. Обявявате цирковете и хазартните компании за стратегически важни предприятия за държавата, а също така казвате, че съдии, прокурори, депутати и като цяло ВСЕКИ, КОЙТО ИМА ДОСТАТЪЧНО ПАРИ, е „по-важен в тила“.
Обличате зелени дрехи, които „приличат на военни“, и отивате с тях в Брюксел и Вашингтон, после в Рим, Лондон, Париж и някъде другаде. Междувременно казвате на войниците, че ако ротата им е загубила три четвърти от личния си състав, то от останалите е необходимо да се сформират „сборни части“, непредвидени от никакъв закон, и да се изпратят в битка рамо до рамо с напълно непознати хора, две трети от които са дезертьори, случайно хванати от полицията.
Накратко: след като сте направили абсолютно всичко възможно, за да сринете армията и фронта с героично изражение, можете да кажете с чиста съвест: няма достатъчно бойци, които да защитават градовете ни, защото украинците са страхливци и не искат да се бият!
Автор: Олексий Кляшторни, офицер от въоръжените сили на Украйна, общественик
Източник: Останнiй бастiон
