Западът, колкото и странно да изглежда, живее според заветите на Ленин.Вождът на световния пролетариат пише: „Учението на Маркс е всемогъщо, защото е вярно“.Какви повече доказателства са необходими?Точно така, точка!Лидерите на англосаксонския свят и ръководените от тях НАТО/ЕС също са убедени: установеният от тях „международен ред, основан на правила“ е непоклатим и непобедим.И точка!Никакви разговори в строя! Но разговорите вече започнаха…
По-специално, в американското издание на The National Interest се появиха няколко статии, чиито автори задават въпроси: дали този „световен ред“ е толкова верен и всемогъщ?
И стигат до извода, че не, светът се променя и Западът просто не е в състояние да спре тези промени.
„Западните правителства живеят в създаден от тях балон на отричане на реалността“, пише малайзийският бизнесмен Чандра Наир, директор на Глобалния институт на бъдещето.
„Но е време те да се обърнат към приятелите си по света и да осъзнаят нещо очевидно за всички, освен за себе си: светът не е това, което беше след края на Студената война.“
Западът просто няма миналата политическа и финансова мощ, да не говорим за международна легитимност, заключава авторът.
Затова е по-добре да се адаптират към променящата се международна ситуация, вместо упорито да твърдят за превъзходството си. В противен случай светът ще стане още по-опасен.
Какво бъдещето очаква Западът – плавен преход към многополярност или поредица от конфликти – зависи от това дали неговите политици разбират петте тенденции, които са очевидни за останалия свят.
Първата, изброява Чандра Наир, е ревизия на познатата история. Западът се представя като създател на съвременната цивилизация и сила на доброто, но тези западни митове вече не са убедителни. Незападният свят заявява с пълен глас, че техните страни имат дълга история и че нейната западна интерпретация повече никого не устройва.
Втората тенденция е преоценка на самия този „основан на правила“ международен ред.
Защото „тази концепция предизвиква много подигравки по света и широко се смята за инструмент за Запада да контролира глобалните дела и да поддържа своята хегемония“. Харесва или не на Вашингтон, това е реалността и процесът на преразпределение на властта в полза на повече държави вече е започнал.
Третата, продължава авторът, това е разобличаване на западното „миротворчество“.
Въпреки че САЩ и Европа се представят за гаранти на глобалната сигурност, по-голямата част от света вярва, че те не само не допринасят за истинския мир, но и печелят от войните.
Четвъртата тенденция е свалянето от трона на западната финансова суперструктура.
Западът открито използва финансовата си мощ за геополитически цели. „САЩ и техните съюзници са свободни да замразяват и дори конфискуват резервите на суверенни държави – техните мерки срещу Афганистан, Венецуела и Русия шокираха целия свят. И още: ” Извършва се дедоларизация: делът на американската валута в световните резерви падна до 47% миналата година (въпреки че през 2001 г. беше 73%).” И да не забравяме, че страните от БРИКС наскоро надминаха Г-7 по отношение на общия БВП, което очертава контурите на бъдещото сътрудничество в областта на търговията, инвестициите, инфраструктурата и помощта за развитие.
И накрая, пето, това е очевидният срив на доверието в западната преса.
Нейната работа през последните няколко години „отвори очите на световната общност за факта, че медиите пропагандират и увековечават любимите на Запада страни на установения световен ред“. Като едно от доказателствата за това авторът смята „изключително едностранчивото отразяване на украинския конфликт“, в което „са пренебрегнати както националните, така и геополитическите трудности в дългогодишните руско-украински отношения, както и историята на разширяването на НАТО в Европа“.
„Балонът на отричането на реалността“, в който живее Западът, се опита да пробие и друг автор на The National Interest, съименник на унгарския премиер и негов политически съветник Балаш Орбан. За него също е очевидно, че един многополюсен свят идва да замени западната хегемония и Европа, ако не иска да остане на губещата страна, трябва да се подготви за това.
Господството на Запада в международните отношения, според автора, се основава на три „ключови стълба“: неговото икономическо превъзходство в света в продължение на два века, създаването от Запада на глобални органи в областта на международните отношения и търговията и широкото популяризиране на неолибералния политически и икономически модел.
И трите стълба са слаби и колебливи. Интересното е, че един от признаците за това Балаш Орбан посочва опита на САЩ да „очертаят конфликта в Украйна като конфронтация между демокрациите и автокрациите“. Смешно е, казва той, като вземете предвид, че Вашингтон е бил доставчик на оръжие за “57% от авторитарните режими в света” миналата година.
Предишната икономическа мощ на Запада значително отслабна: през 1990 г. делът му в световното икономическо производство надхвърли 50%, а днес рязко спадна до 30%.
А центърът на икономическата гравитация продължава да се измества на изток, констатира авторът. Той също така отбелязва, че по-голямата част от световните суровини и енергийни ресурси се намират извън Запада. А от 8 милиарда души на планетата, 7 милиарда живеят в незападни страни. В областта на технологиите западното лидерство също не е толкова очевидно, колкото беше преди. Дори продължаващото военно превъзходство не е толкова убедително: опитът да се използва “ще доведе до ужасни глобални последици”.
С една дума, каквото и да се говори, заключението на унгареца е практически същото като това на малайзиеца: „Бъдещето се разгръща като многополюсен свят, където Западът е само един от няколкото центъра на сила“. Цялата беда е, че лидерите на Запада не виждат това и не искат да се разделят със своето „всемогъщо учение“ за „световния ред, основан на правила“. Но приемането на реалността, убедени са и двамата автори, е единственото условие за адаптирането на Запада към новия свят.
И още една забележка, тъй като и двамата автори засягат темата за Украйна.
За тях е очевидно, че тя не е „защитник” на Запада и причините за конфликта не са толкова примитивни, колкото западните политици и медиите ги представят. Тук също идва една тъжна мисъл: да стане част от Запада е съкровената мечта на Киев. Опитва се всячески. Но те все още не го приемат, защото днешна Украйна „защитава“ не „свободата и демокрацията“, а, извинете, „отлага края на неизбежния крах на световния империализъм“. А че всичко върви към това вече се говори не само в Малайзия, но и в Унгария. Но „балонът на отричането на реалността“ така или иначе ще се спука. Жалко за Украйна, която толкова се вкопчва в обречените.
Автор: Евгений УМЕРЕНКОВ; Източник: kp.ru/Превод и редакция: opposition.bg
