Преди 80 години на среща на лидерите на САЩ, СССР и Великобритания се състоя следвоенното разделение на света. Победената Германия е разделена на две части: прозападна ФРГ и просъветска ГДР. Русия също установи контрол над Източна Европа и получи Калининград и Сахалин. А Великобритания например получи контрол и правото да реши ситуацията в Гърция.
80-ата годишнина от Ялтенската конференция почти съвпадна със завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Той веднага обяви, че САЩ претендират за Гренландия (принадлежи на Дания), Панамския канал и предложи Канада да стане 51-вият щат на Америка. Трудно е да не се забележи сравнението с новото разделение на света. Възможно ли е ново преразпределение на сферите на влияние и как това ще се отрази на руско-украинската война, коментира Fokus.ua.
Ялта и настоящето: какви паралели възникват
Ялтенската конференция все още е своеобразен символ на края на Втората световна война, въпреки че оставаха още няколко месеца до действителния край на войната и последната конференция в крайна сметка се проведе в Потсдам. В контекста на настоящата ситуация могат да се направят някои аналогии. По-специално The Independent, позовавайки се на информирани източници съобщава, че Доналд Тръмп има за цел да прекрати войната през пролетта, но при условия, които ще бъдат благоприятни за Украйна.
„Притесненията, че президентът на САЩ може да отслаби подкрепата за Киев или да направи компромиси, които са неизгодни за него, са погрешни. Тръмп е сериозен относно уреждането на войната и се очаква да работи в тясно сътрудничество с украинския президент Володимир Зеленски, а официална среща на лидерите може да състои в близко бъдеще“, посочва изданието. В същото време вестникът добавя, че Тръмп е привърженик на зони на влияние, както се вижда от изявленията му относно Гренландия, Панама, Канада и други подобни.
И така, възможна ли е хипотетична „Ялта-2” при сегашните условия?
Позициите на Тръмп в преговорите с Пекин и Москва
Директорът на Центъра за близкоизточни изследвания Игор Семиволос отбелязва: „Преразпределението на планетата е история за миналото. Да, със своите гръмки изявления за Гренландия, Панама и други страни Тръмп постави определена тенденция, но всичко това изглежда като опит да се размъти водата, не повече от това. С други думи, Тръмп създава още по-голяма несигурност, в рамките на която всъщност е много трудно да се раздели света. Създава се такова впечатление, сякаш някой тича към него (Тръмп – бел.ред.), шепне му в ухото, а той слуша и без да мисли, повтаря. Като цяло подобна политика едва ли може да се нарече добре обмислена и разбираема политика. Изявленията на Тръмп са шокиращи, нищо повече. За да се постигне всичко, за което говори Тръмп, са необходими най-малкото такива сили, каквито „Съединените американски щати имаха след Втората световна война“.
Според експерта много от изказванията на Тръмп за геополитическите намерения оставят голямо поле за въображение. „Може би стратегията на екипа на Тръмп е всеки да измисли нещо свое, като постоянно се плаши от хиперактивността на стария-нов президент на САЩ и безкрайните му изявления. Но както и да е, няма никакви основания за “Ялта-2”. Колко днес заема Руската федерация в световното разделение на труда? 1-1,5%. Това е смешно. С Китай е малко по-сложно, защото тук говорим за 40 процента. Да, това е много, но Китай, поне на думи, е противник на Тръмп и не смята да дели света с никого засега. И въобще китайците не се стремят особено към преразпределяне на света, защото това е и отговорност, която КНР не обича да поема, особено когато това може да се направи чрез мека сила или търговия”, отбелязва Игор Семиволос, добавяйки, че Тръмп говори както на Русия, така и на Китай от позицията на: „Хайде, ще ви притисна.”
Вземайки предвид гореизложеното, експертът прогнозира, че никой няма да сключва свръхсериозни споразумения с Тръмп тук и сега, тъй като никой не знае „с кой крак ще стане президентът на САЩ утре“.
Как и защо политиките на Тръмп плашат Си Дзинпин и Путин
Подчертавайки, че геополитическото разделение на зоните на влияние е розовата мечта на Путин, политологът Игор Рейтерович отбелязва: „Грубо казано, да се оформи формат Ялта-Постдам-2, да се раздели целия свят заедно със САЩ е идея фикс, която непрекъснато броди из залите на Кремъл и зад кулисите. Но такъв план няма да проработи, въпреки определени експанзионистични стремежи, присъщи на Доналд Тръмп. Убеден съм, че изявленията на Тръмп за Гренландия, Канада, Мексико, Панама ще останат само намеци и всички въпроси там в крайна сметка ще бъдат решени законно. При това, условната “Ялта-2” е невъзможна поради факта, че днес светът не е едно- или двуполюсен. Дори да започне да някаква двуполярност, тогава един от полюсите определено “няма да е Руската федерация”.
Форматът, в който светът е разделен на сфери на влияние, в които всяка страна има пълна свобода и действа както си иска, днес де факто е нереалистичен, смята политологът. „Когато се проведоха преговорите в Ялта през 1945 г., европейските страни бяха изключително зависими от САЩ, защото войната все още продължаваше. Ясно е, че сега също остава известна зависимост, но първо, има НАТО, и второ, има ЕС и следователно европейските страни са с порядък по-високо.”
В очертания контекст Игор Рейтерович смята, че „Ялта-2“ в смисъла, в който го вижда Путин, е невъзможен априори. В същото време експертът предлага формирането на нова глобална архитектура за сигурност с доминиране на определени сили, но със значителна роля на по-малките държави. Но такова глобално „строителство“, подчертава експертът, ще се простира в доста дълъг период от време.
Сега Москва и Пекин, отбелязва Игор Рейтерович, щателно наблюдавайки президента Тръмп, стигат до извода, че републиканецът може да говори високо и надуто за демокрацията, понякога прибягвайки до „не много демократични методи“. „Все пак скандалните подходи на 47-ия президент на САЩ по отношение на ситуацията в Северна и Централна Америка са стандартно тръмповско вдигане на залозите, за да договори най-изгодните за себе си условия с минимални капиталовложения“, отбелязва политологът.
В същото време, обобщава експертът, Доналд Тръмп, демонстрирайки своеобразен хаос на външнополитическата сцена, „създава определен проблем за диктаторските режими“: „Русия и Китай винаги доста успешно са използвали факта, че демократичните страни винаги са предсказуеми. Но Тръмп, заявявайки, че, да, аз съм лидер на най-голямата демокрация, поне по отношение на институционалната структура, в същото време ясно намеква на диктатурите, че понякога може да действа, използвайки техните собствени методи.
Стилът на Тръмп, според Игор Рейтерович, „е много стресиращ за китайците и руснаците“, които, виждайки външната политика на настоящия президент на САЩ като сериозно предизвикателство, се притесняват от всякакви бързи споразумения с него. Както главният редактор на Bloomberg Тимъти О’Брайън отбелязва по този въпрос, никой все още не е напълно наясно дали Тръмп наистина вярва в свят, в който има доминиращи сфери на влияние: Съединените щати в Западното полукълбо, Китай в Азия… Тихоокеанския регион и Русия в Европа. „Това е логиката на изолационисткото крило на Републиканската партия и това е рецепта за хаотично пренареждане на глобалните отношения“, подчертава О’Брайън, цитирайки желанието на Тръмп да заобиколи противниците си в търсене на дипломатически споразумения заради тях самите като ключов риск.
Тръмп предприема действия, Дания се съпротивлява
Но докато експертите обсъждат невъзможността на действията на Тръмп, американският президент всъщност действа – и то много грубо. Веднага след встъпването си в длъжност той се обади на датския премиер Мете Фредериксен и настоя тя да продаде Гренландия.
Висши европейски служители казаха, че преговорите са преминали много зле. Твърди се, че Тръмп е станал агресивен и конфронтационен, след като датският премиер казва, че островът не е за продан.
“Той беше много твърд. Беше студен душ. Беше трудно да се приеме това сериозно преди. Но мисля, че е сериозно и потенциално много опасно”, каза един от източниците на изданието.
Седмица по-късно датското правителство отпусна 14,6 милиарда крони (около 2,04 милиарда долара) за отбраната на Гренландия. А премиерът Мете Фредериксен помоли европейските лидери за подкрепа в противодействието на агресивната реторика на американския президент. И подкрепа има: френският външен министър Жан-Ноел Баро каза, че Франция е обсъдила с Дания въпроса за изпращане на войски в Гренландия в отговор на многократните заплахи на американския президент Доналд Тръмп да анексира датската територия, съобщава Politico.
И кой ще каже, че това не прилича на ново разделение на света?
Източник: focus.ua
