За първи път след руската инвазия през 2022 г., мащабни протести изпълниха улиците на Киев тази седмица. Непосредствената причина беше решението на президента Володимир Зеленски да подпише нов закон, който намалява независимостта на антикорупционните органи на страната, поставяйки ги под надзора на лично назначен от него служител. Това не се случи неочаквано. Напротив, изглежда е част от по-голямо усилие за консолидиране на собствената му власт и следва голямо бюрократично разместване, което обедини няколко министерства и размести неговите висши съветници.
Въпреки че Зеленски твърди, че промените ще повишат ефективността на правителството и ще помогнат на Украйна да води по-добре войната си, реалността вероятно ще бъде съвсем различна. Вместо това, ударът срещу антикорупционните групи рискува да подкопае външната подкрепа за Киев, като напомня на наблюдателите, че Украйна никога не е била моделът на демокрация, който си представят Вашингтон и Брюксел. Политическите ходове на Зеленски могат също да ускорят вътрешното недоволство от неговото управление на привидно безкрайния конфликт на страната с Русия.
Но дори авторитарният обрат на президента да създава нов натиск за прекратяване на бойните действия, той също така ще усложни опитите му да посредничи за благоприятно споразумение, поставяйки ключови искания като членство в ЕС.
Когато обясняваше защо е толкова важно Съединените щати и Европа да подкрепят Киев в борбата му срещу Русия, администрацията на Байдън наблягаше на образа на Украйна като смела демокрация, застрашена от авторитарен съсед. Руският президент Владимир Путин „иска напълно да унищожи съседна демокрация“, каза Джо Байдън на американската общественост през 2023 г., докато се опитваше да събере подкрепа за предоставяне на допълнителна помощ на борещия се американски партньор.
Този образ не издържа на проверка. През 2022 г. Freedom House – неправителствена организация, която оценява силата на световните демокрации – оцени Украйна само като „частично свободна“ и „преходна демокрация“. До 2024 г. страната се беше отдръпнала още повече от най-високите резултати, ставайки по-малко демократична от началото на конфликта. Последното решение на Зеленски е просто напомняне, че наративът „Украйна като демокрация“ винаги е бил мит. Някои от чуждестранните поддръжници на Киев може да останат непоколебими пред лицето на тази проверка на реалността, но други може да бъдат отблъснати от политическата посока на страната.
Разочаровани вероятно са и местните избиратели, много от които гласуваха за Зеленски заради неговата антикорупционна платформа от 2019 г. Повече от три години бойни действия са подкопали голяма част от подкрепата, която той получи в ранните дни на войната. Украинците търсят край на конфликта, особено като се има предвид, че Русия засили въздушните атаки през последните месеци. Дори тези, които ценят суверенитета на Украйна, може да не желаят да продължат да се борят за лидер и правителство, които не осигуряват нито успех на бойното поле, нито лична безопасност, като същевременно отнемат гражданските и политическите свободи. Както написа началникът на украинското разузнаване Кирило Буданов в Telegram тази седмица, „една нация губи, когато е разкъсвана от вътрешни конфликти“.
Лошите новини за Зеленски не спират дотук. Дори когато вътрешната и международната подкрепа за военната кампания на Киев намалява, последните му политически ходове могат също да отслабят преговорната му позиция и да затруднят всеки бъдещ опит за мир. В опит да затегне хватката си върху политическата власт, той компрометира легитимността си като представител на украинското население, упълномощен да преговаря за споразумение от негово име. Москва може би сега се колебае да работи със Зеленски, без сигурност, че всяка сделка, постигната с непопулярен украински лидер, ще бъде спазена от неговия наследник.
В същото време, стремежът на Зеленски да увеличи собствения си контрол в изпълнителната власт е в противоречие с промените, от които се нуждае Украйна, за да бъде сериозно обмислена за членство в Европейския съюз – дългогодишна следвоенна цел. Бъдещо мирно споразумение, което оставя страната извън НАТО – вече невъзможно според администрацията на Тръмп – и без жизнеспособен път към пълноправно членство в ЕС, е реална възможност.
Да бъдеш лидер по време на война е трудно. Това изисква управление на вътрешнополитическия натиск, докато се бориш с външни противници и държиш заедно коалиция от международни поддръжници. В бъдеще Зеленски ще трябва да бъде изключително внимателен за това усилията му за постигане на първата цел да не подкопават всички останали и да не нарушават крехкото равновесие.
Автор: Дженифър Кавана
Източник: UnHerd
