Тръмп наистина иска да получи контрол над Гренландия. Той е готов да я купи и дори допуска военно превземане. Датските власти многократно отказват да я продадат, като в същото време увеличават разходите за отбрана и търсят подкрепа от европейските страни. Дали Дания е готова за въоръжен конфликт и какво мислят самите гренландци за случващото се.
Това не е първият път, когато Тръмп заявява, че иска да купи Гренландия. А като чу отказа, се ядоса. В отговор Дания засили отбраната си
„Той беше непреклонен. Беше като студен душ. […] Мисля, че всичко това е сериозно и потенциално много опасно“, коментира един от източниците на Financial Times телефонния разговор между американския президент Доналд Тръмп и датския премиер Мете Фредериксен.
Говорили са, разбира се, за намерението на Тръмп да получи контрол над Гренландия. Разговорът на Тръмп и Фредериксен продължил 45 минути. Според източници на FT разговорът е протекъл “много зле”. Те твърдят, че Тръмп е бил „агресивен“ и „конфронтационен“, въпреки предложенията на Фредериксен за развитие на сътрудничеството във военните бази и минното дело.
Кабинетът на датския премиер заяви, че “не потвърждава тълкуването на разговора, дадено от анонимни източници”. Но скоро след разговора Дания побърза да увеличи разходите за отбраната на Гренландия – въпреки че това решение, според датския министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен, по никакъв начин не е свързано с последните събития. Той дори нарече ситуацията „ирония на съдбата“.
Датският министър на отбраната Троелс Лунд Поулсен призна, че Копенхаген съкращава разходите за отбрана от години и не е инвестирал достатъчно в изграждането и закупуването на военни кораби и самолети, които биха могли да защитават Гренландия.
Сега властите планират да поправят това. Те искат да купят три нови арктически инспекционни кораба и да увеличат броя на арктическите разузнавателни и патрулни единици на кучешки впрягове. Освен това, правителството е отпуснало 400 милиона долара за разработване на система за наблюдение и разузнаване в Арктика и Северния Атлантик и за закупуване на два дрона с голям обсег.
На 27 януари Копенхаген подписа ново споразумение за отбрана с Гренландия и Фарьорските острови и обяви, че ще отдели 14,6 милиарда датски крони (2,1 милиарда долара) за укрепване на датското военно присъствие в Арктика. За сравнение, миналата година Дания отдели около 26 милиарда долара за цялата си отбрана за десет години, или 2,6 милиарда долара годишно, като само малка част от тях трябваше да бъдат похарчени за Арктика. Според BBC обаче, планът за укрепване на отбраната се обсъжда отдавна и не трябва да се разглежда като пряк отговор на изявленията на президента на САЩ.
Дания не може да се защити, затова се опитва да привлече подкрепата на европейските страни. Но те действат предпазливо.
Увеличаването на разходите за отбрана е само една от мерките, предприети от датските власти. Освен това се опитват да си осигурят външна подкрепа. На 28 януари премиерът Фредериксен посети три европейски столици в един ден, където говори за „по-силна и по-решителна Европа“, която ще „поеме повече отговорност за собствената си сигурност“.
Европейски служители подкрепиха датския премиер. Германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че “границите не могат да бъдат променяни със сила” и “цяла Европа е обединена”. А френският президент Еманюел Макрон отбеляза, че „всички в Европа разбират, че сътрудничеството със Съединените щати сега ще бъде различно“.
Генералният секретар на НАТО Марк Рюте на свой ред потвърди, че членовете на алианса трябва да работят за укрепване на отбраната в Арктика. Най-сензационното изявление направи австрийският генерал и председател на военния комитет на ЕС Робърт Бригер. Той предложи да се обмисли възможността за изпращане на войски на ЕС в Гренландия – въпреки че според него те трябва да бъдат там не вместо, а заедно с американските военни.
На пресконференция на 3 февруари Мете Фредериксен повтори, че Гренландия е „част от нашата територия и не се продава“ и призова европейските партньори да дадат твърд отговор на Тръмп, ако той продължи да заплашва да превземе острова.
Въпреки твърдата си позиция обаче, датските власти не искат да влизат в открита конфронтация със САЩ и според Financial Times са поискали от съюзниците си от ЕС и НАТО да проявяват сдържаност. Причината е проста: както Улрик Прам Гад, старши научен сътрудник в Датския институт по международни отношения, отбеляза по датския телевизионен канал TV2, Дания не е в състояние да защити Гренландия – нещо повече, „честно казано, Дания дори не е в състояние да се защити“.
На дипломатическо ниво Вашингтон и Копенхаген продължават да водят диалог. На 24 януари датският външен министър Ларс Льоке Расмусен се срещна с държавния секретар на САЩ Марко Рубио, където официалните лица потвърдиха, че двете страни поддържат силни отношения. Седмица по-късно, коментирайки интервюто на Рубио, Расмусен отбеляза, че “някои американски интереси всъщност съвпадат точно с нашите интереси”. Премиерът казва същото, съгласявайки се с американците, че „Арктика става все по-важна, когато става дума за отбрана и сигурност“.
Тактиката на датския премиер е да покаже на американския президент, че страната приема сериозно опасенията му относно заплахите от Китай и Русия в Арктика и предприема необходимите стъпки, за да се защити. „Ако въпросът е да направим нашата част от света безопасна, тогава можем да намерим начини да го направим“, подчертава Фредериксен.
Майор Стийн Кяергаард от Датската академия по отбрана също предполага, че Тръмп е искал да окаже натиск върху Дания да разшири военния си капацитет в Гренландия.
Какво мислят самите гренландци за конфликта?
Перспективата да станат пореден американски щат не предизвиква възторг в гренландците: 85% от жителите са против, а 55% предпочитат да запазят датското гражданство. В същото време 45% от анкетираните смятат, че интересът на Тръмп към острова може да отвори нови възможности, докато 43% го виждат като заплаха.
Местните власти се вслушват в тези настроения: министър-председателят на Гренландия Муте Егеде заявява готовността да си сътрудничат, но не и да се присъединяват към Съединените щати, и призовава жителите на острова да запазят спокойствие и единство, добавяйки че основната цел на Гренландия е постигането на пълна независимост. С него е съгласна и опозиционната социалистическа партия Сиумит.
Има обаче и по-скептични към действията на местните власти. Бившият директор на Асоциацията на гренландските общини Марта Лабансен казва, че нежеланието на правителството да говори открито за възможностите и опасностите от настоящата ситуация е “позор за една демократична страна”. А Кай Клайст, който преди това е заемал високи позиции в органите за самоуправление на Гренландия отбелязва, че позицията на Егеде “създава объркване сред населението за това кой в крайна сметка ще контролира острова – американците или датчаните”.
В същото време, както обяснява Аккалук Линге, основател на партията Народна общност, която формира ядрото на управляващата коалиция, предпазливостта на местните власти е напълно оправдана, тъй като никога досега лидер на Гренландия не е попадал в ситуация, в която „самото съществуване на страната е заложено на карта“.
Егеде и неговата коалиция също избягват драстични действия, тъй като Гренландия трябва да проведе парламентарни избори след два месеца. За да избегне външна намеса, правителството внесе специален законопроект в парламента на 3 февруари. Той забранява на политическите партии да „приемат дарения от чуждестранни или анонимни дарители“ и ограничава общите частни дарения до 200 000 датски крони (около 27 700 долара) и 20 000 крони на отделен дарител.
Междувременно гренландската преса се опитва да успокои разтревожените читатели, като публикува съвети на стоиците. „В моменти като тези е важно да запазите тялото си спокойно. Поемете дълбоко въздух и не мислете за нереалистични сценарии“, казва психологът Ниина Исаксен в интервю за местното издание Sermitsiaq. Жалко, че тя не изяснява как в сегашните условия да се разграничи правдоподобният сценарий от фантастичния.
Източник: Медуза; Превод: Оpposition
