Едуард Лукас
Збигнев Бжежински беше виден американски мислител и държавник по време на Студената война. Току-що завърших четенето на книгата “Збиг”, майсторска биография от моя съименник, журналиста от Financial Times Едуард Лус, и се чудя какво би казал архитектът на нашата победа за надвисващото фиаско в Украйна.
Подозирам нещо от рода на „Нали ви казах“. Целият живот на Бжежински – той е роден през 1928 г. – е белязан от западно предателство. Всеки, който ни се е доверявал глупаво, неизменно е страдал. Бяхме дали родината на бъдещата му съпруга, Чехословакия, на Хитлер в Мюнхен през 1938 г., а родната му Полша и останалата част от Източна Европа – на Сталин в Ялта през 1945 г. Бяхме насърчили унгарското въстание срещу комунистическото управление през 1956 г., само за да стоим настрана, когато Кремъл го смаза. Съветското нахлуване в Чехословакия и потушаването на Пражката пролет през 1968 г. предизвикаха подобни половинчати протести.
Бжежински, съветник по националната сигурност на Джими Картър (1977–1981), направи правилния извод от тези бедствия: Не обещавай това, което не можеш да изпълниш. Той мразеше фатализма (въплътен в неговия съперник Хенри Кисинджър), който позволи на Източна Европа да гние под съветско управление, както и „празната войнственост“ и празните обещания за свобода. Предпочиташе да играе дългосрочна игра. Едно от постиженията му беше предотвратяването на планирано съветско нахлуване в Полша по време на ерата на „Солидарност“. Той водеше твърда дипломация срещу Кремъл под ръководството на Леонид Брежнев, но беше също толкова твърд в обезкуражаването на полските опозиционни лидери от пряко оспорване на комунистическото управление. Това спря кръвопролитията през 1980 г. Десет години по-късно Съветската империя се разпадна.
В своя упадък Украйна изглеждаше корумпирана затънтеност, а руският империализъм – призрак на миналото. Бжежински не се съгласи, като пророчески заяви: „Без Украйна Русия престава да бъде империя; с Украйна, купена и след това покорена, Русия автоматично се превръща в империя.“ Той подкрепяше Украйна, не на последно място, защото нейният успех би бил добър за демокрацията в Русия, докато нейният провал би подхранил руския реваншизъм. Всъщност се случи точно обратното. Именно стремежите на Украйна да се превърне в успешна демокрация от западен тип и да се присъедини към Европейския съюз предизвикаха решителния отговор на Владимир Путин през 2014 г.
Въпреки безупречно “ястребския” си поглед върху руския империализъм, Бжежински беше категорично против членството на Украйна в НАТО. В книгата си от 1997 г. „Голямата шахматна дъска“ той предупреждава, че това ще доведе до „най-опасния сценарий“ – „антихегемонистична“ коалиция от Китай, Русия и може би Иран, „обвързани по-малко от идеология, отколкото от взаимно допълващи се обиди“.
Това е горе-долу това, което получихме. Не само че враговете ни са в заговор, но и страната, на която толкова силно искахме да помогнем, претърпява ужасяващо разрушение. И вината е наша. Западът безгрижно насърчи стремежите на Украйна – по-специално, администрацията на Буш покани Киев да се присъедини към НАТО през 2008 г.
За разлика от Бжежински, аз силно подкрепих този ход, дори когато осъдих неуспешната дипломация, която го предшестваше и която последва. Но не вярвах, че ще предадем Украйна. И все пак точно това се случи в крайна сметка. Не успяхме да отговорим адекватно на първоначалната атака на Русия през 2014 г. Когато започна пълномащабният конфликт, ние се страхувахме твърде много от ядрените оръжия на Путин, както и от евентуалното поражение на Русия. Не дадохме на Украйна оръжията, от които се нуждаеше, за да спечели, когато победата беше възможна. Дори не ѝ дадохме достатъчно, за да се защити.
Русия сега е напред – в дипломатически, икономически, технологичен и военен план. Тя вече спечели важни победи. Това показа, че ядреният шантаж работи, че завзетата територия може да бъде запазена и че Доналд Тръмп не се интересува какво мислят европейските му съюзници. И ще става все по-лошо.
Нашите украински приятели ги очаква тежко лято и ужасна зима.
Путин може би ще реши да използва предимството си и да засили офанзивата си. В края на краищата, във война на изтощение, най-силният печели. Но той може да ни изненада и да се съгласи на временна пауза в бойните действия. С военната си машина, работеща с пълен капацитет, бойната готовност на Русия само ще се засили, докато тази на Украйна само ще отслабне. Военните лидери на Путин може да се възползват от почивката, за да ремилитаризират стратегическия Кримски полуостров и да укрепят своя флот, ракетен капацитет и противовъздушна отбрана, за да осигурят господство в тази част на Черно море и стартова площадка за бъдещи атаки по останалата крайбрежна ивица на Украйна.
Путин би могъл да натрупа толкова много дронове и ракети, че лесно би могъл да превъзмогне изчерпаната противовъздушна отбрана на Украйна, когато боевете се възобновят. Миналата седмица украинските защитници не успяха да прехванат нито една от деветте балистични ракети, изстреляни към страната. Две от тях удариха Киев, за който се смята, че е защитен от поне две американски батареи Patriot. Тръмп открито осмя искането на Украйна за по-нататъшни трансфери на тези системи.
Междувременно Великобритания и нейните европейски съюзници очевидно не са готови да осигурят надежден възпиращ фактор – и не желаят да го направят, независимо дали има или няма прекратяване на огъня. Не рискувахме война с Русия, когато Украйна имаше шанс да спечели. Защо да го правим сега, когато Украйна губи? Дори най-крехкото прекратяване на огъня би дало на Тръмп извинение да поиска облекчаване на санкциите. А Путин би могъл да възобнови военните действия по всяко време. Достатъчно е да симулира провокация и след това да обвини Украйна. Освен това, тъй като доверието в НАТО е подкопано, той ще може да насочи вниманието си към нещо друго.
Гениалността на Бжежински беше, че той постигна благородни цели с реалистични средства. Ние направихме точно обратното – комбинирахме страхливост и цинизъм и донесохме поражение.
Източник: The Times
