Това беше една от най-бурните седмици от президентството на Володимир Зеленски.
Всъщност уволненията, които украинският лидер направи, за да се опита да сложи край на смутните ситуации, биха могли да я направят и една от най-значимите седмици от войната с Русия.
Последната буря – подобно на подобни сътресения преди година – до голяма степен беше дело на самия г-н Зеленски. Тогава той разгневи народа си, като се опита да ограничи независимостта на антикорупционните органи на страната. Този път той ги разгневи, като уволни Михайло Федоров, популярния млад министър на отбраната, само шест месеца след назначаването му – ход, който много украинци видяха, правилно или не, като пореден опит за защита на лични интереси и съпротива срещу истински реформи.
И в двата случая г-н Зеленски беше принуден да се оттегли, макар че този път не толкова, колкото искаха протестиращите, които изляха по улиците на най-големите градове в Украйна.
След шест дни кризисни преговори той отново замахна, отстъпвайки на призивите им да уволни Александър Сирски, главнокомандващия, чиято ожесточена вражда с г-н Федоров парализира висшето ръководство на армията.
Дали г-н Зеленски ще се подчини също и на исканията за възстановяване на поста на министъра на отбраната, когото той отстрани, предстои да видим. Двамата мъже многократно са се срещали, за да обсъдят бъдещето му.
Междувременно г-н Федоров вече си осигури значителна победа, като убеди президента да назначи близкия си съюзник Михаил Драпати, авантюрист и военен модернизатор, за нов главнокомандващ на Украйна.
Още преди сагата да е приключила, нейните политически, обществени и най-вече военни последици стават ясни. За пореден път в Украйна улицата проговори.
Страната има дълга история на народни протести, които преобръщат политическото статукво. Демонстрациите отнеха подкрепяните от Москва диктатори, отмениха фалшифицирани избори и принудиха правителствата да отменят непопулярните си политики.
Този път те в крайна сметка струваха поста на най-висшия генерал на страната, принуждавайки да напусне един награждаван военен герой, който стана толкова непопулярен в редиците, че много командири на бригади го наричаха „Касапина“ заради това, което виждаха като готовността му да пропилява живота на войниците.
Конституцията на Украйна забранява изборите по време на война. И все пак много украинци твърдят, че фактът, че протестите не само се толерират, но и дават осезаеми резултати показва, че демокрацията и отчетността остават живи.
Сравнете това, казват те, с Русия, където някой, държащ празен лист хартия на Червения площад, едва би имал време да преброи до 10, преди да бъде отведен от вездесъщите сили за сигурност на Владимир Путин.
Въпреки всичко това, епизодът е дълбоко вреден. Както призна един депутат от собствената партия на г-н Зеленски, появата на дисфункция и разделение играе в ръцете на Русия в момент, когато инерцията на бойното поле започва да се връща към Украйна.
Депутатът, лоялен на Зеленски, който се противопостави на решението за отстраняване на г-н Федоров, каза пред The Telegraph: „Направихме подарък на Путин”. Кремъл несъмнено ще се наслади на факта, че аферата е отслабила авторитета на г-н Зеленски.
За пореден път, каза Володимир Фесенко, политически анализатор в Киев, непредизвикана грешка остави украинския президент политически разобличен. Според него това е подхранило критиките в момент, когато позицията му вече беше подкопана от скандалите, които доведоха до оставката на началника на кабинета му Андрей Йермак през ноември.
Г-н Фесенко каза: „Той успешно преодоля тези кризи. Въпреки това, ескалиращата тенденция на тези кризи и грешките във вътрешната политика, които ги причиняват, са опасни за Зеленски.“
Както много лидери, г-н Зеленски има своите недостатъци. И все пак в този случай той се озова в затруднено положение, което, за добро или лошо, би могло да помогне за предефиниране не само на украинската политика, но и на начина, по който Украйна се бори.
Политическите последици са значителни. Военните може да се окажат далеч по-трайни.
В продължение на месеци г-н Зеленски напразно се опитваше да поддържа мира между г-н Федоров и генерал Сирски и да държи кавгите далеч от общественото внимание.
Съобщенията показват, че срещата, в която участваха двамата мъже, е била изпълнена с напрежение – което едва ли е изненадващо, предвид коренно различните им визии за бъдещето на въоръжените сили на Украйна.
Четвърт век по-възрастен от 35-годишния г-н Федоров, генерал Сирски е олицетворение на старата гвардия. Безспорно смел, с поредица от стратегически успехи, той планира защитата на Киев през 2022 г. и изумителната контраофанзива в Харков по-късно същата година.
Но за много по-млади офицери той се е превърнал, по думите на един командир на дрон, в „динозавър“: пропит със съветски начин на мислене, готов да рискува живота на хората си ненужно и най-вече неспособен да схване технологичните изисквания на бързо развиващото се бойно поле.
Г-н Федоров, за разлика от него, e архетипен разрушител, възприеман от офицерите от старата школа като новобранец с тениска, който говореше същия неразбираем език като технологичните предприемачи от Силициевата долина, с които общуваше толкова лесно. За генерал Сирски ентусиазмът му за автономна война и изкуствен интелект за сметка на по-конвенционалните методи се равняваше на флирт с катастрофа.
Сблъсък на воли между хиперактивния реформатор и непоколебимия традиционалист беше почти неизбежен. Г-н Федоров твърди, че украинската стратегия за дронове се отплаща, като ударите на далечни разстояния осакатяват енергийния сектор на Русия, а продължителните атаки срещу маршрутите за доставки към окупирания Крим многократно нарушават логистиката на Москва. Успехът на украинската кампания с дронове по време на краткия мандат на г-н Федоров беше неоспорим.
Но генерал Сирски се оплака, че това си е имало цена, като финансирането е било отклонено от закупуване на боеприпаси, особено артилерийски снаряди.
Двамата мъже многократно намираха начини да се подкопават взаимно. Г-н Федоров започна одит, който разкри преразход от 5 милиарда паунда, подложи длъжностни лица на тестове с детектор на лъжата и, според съюзници, разгневи части от отбранителния елит, като блокира опитите за насочване на доходоносни договори към облагодетелствани компании.
Г-н Федоров също така увеличи заплащането на фронтовата пехота, предложи сливане на неефективни бригади и прехвърляне на войници в по-силни, но недокомплектовани части, реформира ротацията на войските и подкрепи технологии, предназначени да намалят жертвите.
Генерал Сирски видя много от тези реформи като посегателство върху властта си. Той отговори, като създаде допълнителни бригади, разби някои от най-силните части на Украйна и осуети опитите за укрепване на технически иновативни формирования, според Джак Уотлинг от Кралския институт за обединени сили.
Неговите поддръжници твърдят, че опасенията му не са били безпочвени. Прекомерният фокус върху дронове и иновации за сметка на по-конвенционалните възможности носи очевидни рискове, казват те. За разлика от г-н Федоров, чиято липса на военен опит неизбежно стесни перспективата му, генерал Сирски беше прекарал десетилетия, командвайки целия спектър от военни действия.
Фактът, че г-н Зеленски първоначално избра да уволни министъра на отбраната, а не главнокомандващия си, въпреки силния натиск да направи обратното предполага, че той споделя поне някои от тези резерви.
Каквито и да са достойнствата на този дебат, твърди г-н Уотлинг, откритото неподчинение на заповедите на министерството на отбраната е несъвместимо с държава, която се стреми към по-тясна интеграция с Европа, където гражданският контрол над армията е основен демократичен принцип.
Това самият г-н Федоров изрази по време на драматична пресконференция в подземен паркинг в Киев след уволнението си. В необичайно откровена публична критика на военното ръководство на Украйна, той оспори наратива, че военните усилия функционират гладко, обвинявайки генерал Сирски, че блокира реформите на всяка крачка.
Той каза: „Сблъскахме се с пълно блокиране на всички наши инициативи.“ Вместо да намери нови начини да победи Русия, генерал Сирски е „измислил как да раздели страната“, твърди г-н Федоров. Това е била стряскаща намеса, която само е мобилизирала протестиращите, които може би са видели в трудностите на г-н Федоров собствената си борба срещу стария начин на действие на Украйна.
Като в крайна сметка се е поддал на исканията им, г-н Зеленски на практика призна, че е в ход смяна на поколенията. Генерал Драпати, новият главнокомандващ, е на 43 години и споделя пламът на г-н Федоров за иновации, както и репутацията на състрадание, която е убягвала на неговия предшественик.
Дали самият г-н Федоров ще се върне на поста си сега е почти без значение. Неговата визия е във възход. Както гласеше един протестен плакат: „Федоров е иновация. Старите дядовци са дегенерация.“
По-младото поколение се е изказало. Президентът отстъпи. Начинът, по който Украйна води война, може никога да не е същият.
Автор: Адриан Бломфийлд, старши чуждестранен кореспондент
Източник: The Telegraph
