Има няколко по-неудобни истини в съвременна Великобритания от провала на масовата миграция. Искахме да повярваме в мита, че можем да отворим рязко вратите си и в Обединеното кралство ще потекат мигранти от целия свят, превръщайки нашата нация в проспериращо многонационално пространство. Но само желанието не беше достатъчно и с всеки нов набор от данни икономическото чудо изглежда все повече и повече като мираж.
Службата за бюджетна отговорност (OBR) наскоро заяви, че „мигрант с ниска заплата“, който идва във Великобритания на 25 години, ще струва на данъкоплатеца £150 000 нетно, докато достигне 66 години, £438 000 на 80 години и £1,2 милиона, ако доживее до 100 г.
Фактът, че наскоро преживяхме най-лошия растеж на БВП на глава от населението от 70-те години на миналия век показва, че имиграцията не повишава магически стандарта на живот.
През 2023 г. нетната миграция възлиза на общо 685 000 души, но все още сме измъчвани от ниска производителност, фискален натиск, нарастваща сметка за социални помощи и стагниращ растеж. Службата за национална статистика (ONS) току-що разкри, че БВП на глава от населението се е свил с 0,3 процента между април и юни в сравнение с година по-рано.
И това е преди да се стигне до това, което Националната статистическа служба
(Office for National Statistics, ONS) нарича „разреждане на капиталовите запаси“: как степента на имиграция далеч надхвърля способността на нашата държава да се адаптира. Така че имаме разпадащо се здравеопазване, задръстени пътища, разпадаща се инфраструктура. И ще става още по-лошо: през 27-те години от 1997 г. нетната миграция добави шест милиона души в страната. През следващите 13 години лесно можем да добавим отново половината от това число.
Но ето нещо за неудобната истина: хората ще положат големи усилия, за да я прикрият.
Всъщност има добри доказателства, че това вече се случва: бившият министър на имиграцията Робърт Джерик предупреди тази седмица, че статистиката за мигрантската престъпност се крие от британската общественост. Не можем да водим сериозна дискусия за имиграцията без тези данни. Дания има сравнителни таблици, съставени от правителствени данни, показващи, че нивата на престъпност сред емигриралите от Кувейт, Тунис, Ливан и Сомалия, са осем пъти по-високи от тези на датските граждани.
Имаме управляваща класа, която е или твърде некомпетентна, или твърде неохотна да каже на хората, които плащат за този политически проект, какво всъщност струва.
Това, което знаем е, че 12 процента от нашите затворници в момента са родени в чужбина. Ще ги махнем ли? Малък шанс: Великобритания дори не можа да въдвори лидера на бандата за трафик на жени от Рочдейл Кари Абдул Рауф, дори след като от съдия беше наредено да бъде депортиран преди близо десетилетие.
Както посочва Нийл О’Брайън, член на парламента, разумни страни като Дания, Холандия, Германия и така нататък, вършат много по-добра работа от Обединеното кралство за измерване на нетния данъчен принос на различни групи мигранти. В Обединеното кралство данните са разочароващо разнородни и ограничени. Националната статистическа служба се превръща в национален срам – първо позволи на трансекстремизма да зарази последното преброяване, а сега се оплаква, че е твърде трудно или скъпо да се събира информация за мигрантите. Данъчната служба публикуваше данни за размера на платения данък по националност, но това е преустановено.
Това затруднява разбирането какво наистина се случва в нашето общество.
Левите благотворителни организации пишат за нашето „разширяващо се неравенство“. Но ние знаем, че доходите на мигрантите са нееднородни – много от тях са с ниски доходи, но значителен брой са сериозно заможни хора, както показват списъците на богатите. Мащабната миграция разтяга разпределението на доходите и създава впечатление за по-голяма неравномерност, потвърждавайки необходимостта да вземем повече от богатите, за да дадем на бедните.
Елитите очакват всички да преглътнат идеята, че всичко е наред.
Тази масова миграция е чисто благо и не е свързана с проблеми като нашата хронична жилищна криза. Проблемът е, че хората вече не вярват, че всичко е наред. Те искат нацията да приветства истински търсещите убежище, чието оцеляване зависи от нашето състрадание. Те искат нашите врати да са отворени за най-добрите и най-умните. Това, което те не искат, е Великобритания да отвори своята социална държава към целия свят.
Европейската политика се променя пред очите ни.
Британските политици трябва да гледат на нарастващата подкрепа за AfD в Германия, триумфа на Герт Вилдерс в Холандия, победата на Партията на свободата на парламентарните избори в Австрия като предвестник на това, което предстои. Ако продължат да си затварят очите и да заклеймяват онези, които изразяват опасения относно масовата миграция като фанатици, те може да се окажат потопени от надигащата се вълна на десния популизъм.
Автор: Анабел Денъм; Източник: telegraph.co.uk //; Превод: Opposition
