„Живеем в свят на дефицит“, заяви Джей Ди Ванс, тогава сенатор, на Конференцията по сигурност в Мюнхен през 2024 г. „Не произвеждаме достатъчно боеприпаси, за да поддържаме война в Източна Европа, война в Близкия изток и потенциално евентуална ситуация в Източна Азия.“ Г-н Ванс, който сега е вицепрезидент, беше прав тогава. Войната, която неговият шеф Доналд Тръмп започна в Иран, ще окаже натиск върху претоварените въоръжени сили на Америка, оставяйки ги по-малко подготвени за конфликт в Азия. Последствията от операция „Епична ярост“ може да продължат с години.
Според анализ на Джахара Матисек, Морган Базилиан и Макдоналд Амоа от Института за публична политика „Пейн“ в Колорадо, САЩ са изразходвали над 5000 боеприпаса от различни видове само през първите четири дни на войната и приблизително 11 000 през първите 16. „Епична ярост“ може да се превърне в „най-интензивната въздушна кампания в съвременната история“, засенчвайки първите три дни от бомбардировките на Либия от НАТО през 2011 г., отбелязват те.
След като американските и израелските самолети контролират небето над Иран, напълно унищожавайки системата за противовъздушна отбрана на страната, те ще могат да летят по-близо до цели и да хвърлят бомби с малък обсег – евтини и в изобилие. „Имаме практически неограничени запаси“, похвали се наскоро министърът на армията Пийт Хегсет. Две седмици след началото на конфликта Пентагонът изчисли, че 99% от боеприпасите, изразходвани в Иран, са от този тип.
Проблемът се състои главно в това какво е било изразходвано първо. Според оценки на Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон, през първите шест дни на войната, когато американските самолети е трябвало да се придържат към дистанция, извън обсега на противовъздушната отбрана, са били изстреляни над хиляда редки и скъпи боеприпаса. Смята се, че са били използвани стотици ракети със среден обсег, както и противорадарни ракети, насочени към радари на противовъздушната отбрана. Техните запаси са много по-ограничени и точният брой се пази в тайна.
Още по-сериозен проблем се отнася до противовъздушната отбрана. В отговор на първите залпове от ирански балистични ракети и изстрелвания на дронове, САЩ и техните съюзници изразходваха значителна част от своите прехващачи. Само през първата седмица на войната се смята, че Съединените щати са изстреляли приблизително 140 ракети Patriot PAC-3 MSE и над 150 прехващачи THAAD, които вече са били в голям дефицит. Само миналия месец Съединените щати съобщават, че са изразходвали една четвърт от запасите си от THAAD, защитавайки Израел от ирански удари. „Имаме достатъчно ракети „Пейтриът“, за да продължим да действаме“, отбеляза Марк Канчан от Центъра за стратегически и международни изследвания. „Но всеки изстрелян прехващач ще бъде загубен за Украйна или за Западния Пасифик.“
Ще са необходими години, за да се попълни арсеналът. Според оценките на Матисек, Базилиан и Амоа, подмяната на боеприпасите, изразходвани само през първите четири дни, ще струва между 20 и 26 милиарда долара. Проблемът обаче не е толкова в цената, колкото в недостига. Смята се, че Съединените щати са изразходвали над 300 крилати ракети Tomahawk през първите дни на войната, но Пентагонът е планирал да закупи само 57 през текущата фискална година. Доставки на THAAD не са се осъществявали от 2023 г., а Пентагонът дори не е направил нови поръчки тази година. Очаква се само 39 прехващача да бъдат доставени през 2027 г. – шест години след направата на поръчката.
Пентагонът има амбициозни планове: да ускори обществените поръчки чрез големи многогодишни договори. Например, министерството иска да увеличи производството на Tomahawk от 60 на 1000 бройки годишно, а на PAC-3 MSE – от 600 на 2000 бройки. Но Конгресът не е отпуснал средства за това. Освен това, веригата за доставки на боеприпаси е непрозрачна и сложна. Вземете например ракетните двигатели. Някои материали, включително горивото, се доставят само от една или две компании – и то след дълго чакане. Освен това, ключови минерали, контролирани от Китай, са от съществено значение. „Конгресът може да отпусне 26 милиарда долара по всяко време“, отбелязват Матижек, Базилиан и Амоа. „Но не може да получи галий, неодим или амониев перхлорат при поискване.“
Само няколко дрона, танкери и изтребители бяха загубени по време на войната. Много по-сериозен проблем е износването на оборудването. Това е особено остро във ВМС на САЩ. Америка разполага с 11 големи самолетоносача, но само шепа са на разположение веднага. Два от тях – USS Abraham Lincoln и USS Gerald Ford – участват в операция „Епична ярост“, а USS George H.W. Bush е на път да ги подкрепи. USS Ford обаче е в морето почти 270 дни. В средата на април той ще надмине всички американски самолетоносачи след Виетнам по продължителност на бойното дежурство, а след два месеца ще счупи рекорда за всички времена, държан от флагмана USS Midway, който е от 1973 г.
Упадък в бойните действия
Напрежението вече си взема своето. Този месец избухна пожар на USS Ford, който бушува 30 часа. В резултат на това над 600 моряци загубиха койките си, според The New York Times. Последиците от толкова дълги мисии неизбежно ще станат очевидни след края на войната. „Все едно да караш кола със 250 километра в час в продължение на месеци, без да сменяш маслото“, обясни Джо Коста, бивш служител на Пентагона и сега експерт в Атлантическия съвет. Според него това води до натрупване на „огромно износване.”
Според Стейси Петиджон от Центъра за нова американска сигурност, настоящият темп на операциите вероятно ще доведе до временни пропуски: Америка няма да може да разположи самолетоносач в някои части на света още две до три години. Персоналът също е изтощен. Такива дълги смени водят до стрес, обтягат семейните отношения и увеличават риска от самоубийство, отбелязва Коста.
Това не означава, че войната върви зле за американските въоръжени сили. Майк Хоровиц, бивш служител на Пентагона, посочи три „светли петна“. Първото е появата на нови, по-евтини оръжия, по-специално евтиния дрон LUCAS. Моделирани по иранските ракети Shahed, те могат да се произвеждат масово много по-бързо от Tomahawk. Второ, Натрупаният боен опит може да се окаже решаващ в конфронтацията с Китай. Трето, въвеждането на съвременни системи за подпомагане на вземането на решения, базирани на изкуствен интелект, за насочване и оперативен контрол – за първи път в такъв голям мащаб.
Но дори Хоровиц не е сигурен, че тези предимства надвишават дългосрочните разходи. Самият процес на тестване на нови оръжия и натрупване на опит също е изпълнен с риск. „Ще разкрием тактиката си на Китай“, разсъждава Коста в отговор на въпроса как Америка може да деблокира Ормузкия проток. „По-специално, китайците ще научат как извършваме разминиране.“ Ако разберат нашата тактика и времето, необходимо за това, със сигурност ще се възползват, ако решат да нахлуят в Тайван.“
Ванс и други фигури от обкръжението на Тръмп дойдоха на власт твърдейки, че Америка е пропиляла кръв и публични средства във войни в Близкия изток от 2001 г. насам, че въоръжените сили вече са катастрофално претоварени и че страната трябва да пести ресурси в подготовка за бъдещ конфликт с Китай. Вместо това, войната в Иран допълнително изтощава силите в Азия (например, Морските експедиционни сили бяха преразпределени от Япония, а екипажите на THAAD от Южна Корея), подкопавайки бойната готовност на подразделенията, които може да са необходими там през следващите години. „Няма нищо, което да подслади това горчиво хапче“, призна Том Карако от Центъра за стратегически и международни изследвания. „Мащабът на предстоящите разходи за боеприпаси и намаляването на американските противоракетни отбранителни способности биха могли да подкопаят възпирането в Тихия океан до края на десетилетието.“
Източник: The Economist
