КИЕВ – Последната битка за малкия донбаски град Голяма Новосилка се проточи шест дни, въпреки че изходът беше ясен много преди това. Нещата станаха критични в началото на новата година, когато руските войски превзеха села непосредствено на североизток и запад, притискайки украинските защитници от три страни.
До четвъртък, 23-ти, тесният коридор към това, което се превърна в почти изолиран джоб, стана непроходим. Заповедта за отстъпление дойде веднага щом се спусна мъгла. Беше кошмарна задача, която трябваше да се изпълни пеша, под пълно с дронове небе и през река. Доказателствата на триумфалните руски пропагандни канали показват, че мнозина не са успели да го направят.
Скромната победа на Русия при Голяма Новоселка (предишно население от едва 5000 души) следва познат модел: безмилостни пехотни атаки, гигантски загуби, подкопаване на украинската защита и окончателно отстъпление. Остатъците от украинския гарнизон със сигурност ще бъдат прехвърлени обратно към отбраната на Покровск [Красноармейск] на север. Този много по-голям логистичен център е под обсада от Русия с различна степен на интензивност през последните шест месеца. Боевете, които се разиграха там, вече принудиха украинците да затворят ключова мина за коксови въглища, която преди това осигуряваше половината от нуждите на местната металургична индустрия.
Руските войски също напредват към ключови находища на литиева руда. Следващият план на Кремъл изглежда зависи от това къде и колко бързо може да постигне пробив. Минималната задача на настъплението е окупирането на целия Донбас (включително Луганска и Донецка области), възстановяването на контрола над Курската област, която Украйна частично окупира, и задържането на сухопътния коридор към Крим, превзет в ранните етапи на конфликта.
При Курск Русия все още не е възвърнала инициативата, дори и да е разположила внушителни сили от 62 000 души (включително севернокорейски контингент) – може би три пъти повече групи войски от тези на Въоръжените сили на Украйна.
Междувременно в Донбас няма да е лесно да се изтласкат украинските въоръжени сили от останалите градове: те са добре защитени. Откритите полета непосредствено на запад от Покровск (Красноармейск) и психологически опустошителният натиск в съседния регион Днепър може да изглеждат по-примамливи. „Те изследват слабите ни места“, казва офицерът от украинското военно разузнаване Андрий Черняк. „И след това прехвърлят сили там, където постигат тактически успех.“
Доминирането на дроновете на бойното поле, които проследяват и нанасят удари по враговете, бързо променя характера на конфликтите. Например в Голяма Новоселка бронираните превозни средства играят минимална роля. „Един от нашите танкове се приближи до фронтовата линия“, казва капитан Иван Секач от 110-та бригада на украинските въоръжени сили, която защитаваше селото. „Беше атакуван от десет дрона и подпален почти веднага.“
Вместо това битката се води пеша – руснаците атакуват на вълни, хвърляйки напред малки групи от трима, четирима или пет бойци. Значителна част от тях са изправени пред бърз и кървав край. Но някои все пак успяват да заемат нови позиции и да принудят украинците да отстъпят в близък бой.
Руската тактика не е никак динамична, но създава много проблеми на Украйна. Най-просто казано, Русия има пехота, но на Украйна й липсва. Проблемите с мобилизацията и масовото дезертиране засегнаха силно резервите на украинските въоръжени сили. „Ние отчаяно се опитваме да попълним загубите си на бойното поле“, казва полковник Павел Федосенко, командир на украинската тактическа група в Донбас. „Те могат да хвърлят цял батальон войници на позиция, която има само четирима или петима войници.“
Бригадите, държащи фронтовата линия в Донбас, са постоянно недокомплектовани и се разпадат под натиска на врага. Фронтът постоянно се връща назад. „Вече нямаме друга тактика, освен да запушваме дупки“, казва пенсиониран командир с позивна „Купол“, ръководил една от бригадите в Донбас до септември. „Ние хвърляме батальони в бъркотията на битката и се надяваме по някакъв начин да спрем напредването на врага.“
Вниманието на света е насочено към преговорите, но те тепърва предстоят. Администрацията на Тръмп изпраща смесени сигнали, някои обещаващи за Украйна, други много по-мрачни.
За противниците на бойното поле дневният ред е много по-специфичен. Докато фронтовите линии продължават да се движат, Путин няма стимул да прави компромиси. Руснаците няма да останат без оръжия скоро, подчертава разузнавачът Черняк: „Имат поне още година или дори две и ще продължат да воюват, както досега“. Военно-промишленият комплекс беше и остава „свещена крава“ за Кремъл, продължи Черняк, и ще го предпази от евентуални икономически затруднения, инфлация или санкции.
Междувременно Северна Корея помага на Москва да запълни празнината в компоненти и оборудване, като оръдейни цеви и артилерийски системи. „Русия показа, че може да функционира дори в напълно затворен цикъл“, заключи той.
Въпреки това остава неясно дали след три години на изтощителни битки Русия ще успее да превърне многобройните си тактически придобивки в нещо повече – нещо, което допълнително ще окаже натиск върху отслабващите позиции на украинските въоръжени сили и ще предизвика истинска тревога. Черняк смята, че въз основа на настоящите показания това е малко вероятно: „Ние виждаме техните резерви, техните ракети, тяхната бронирана техника – и това не е достатъчно. Чао”. Капитан Секач вярва, че късметът може да играе роля. В Голяма Новоселка, казва той, руските бронирани колони са пробивали повече от веднъж и, без да осъзнават, са се озовавали зад украинската отбранителна линия. Объркани и смутени, те се връщат. „Руската армия не цени умните хора, това е единственото ми обяснение“, казва той. „Но не можем да очакваме това да продължи и в бъдеще.“
