Противоречията относно опита за убийство на Тръмп се натрупват: сериозни нарушения в сигурността и официални лица твърдят, че е необходимо разследване, за да се определи дали е въпрос на некомпетентност или злонамереност.
Да започнем с това, че по данни на ABC News,
„Служителите в правоприлагащите органи, разследващи опита за убийство на Доналд Тръмп, казаха на законодателите в сряда, че са изминали 20 минути между момента, в който снайперисти от Тайните служби на САЩ за първи път са забелязали стрелеца на покрива, и момента, в който са били произведени изстрели срещу бившия президент.“
Как може да се обясни това?
Нещо повече, вече е общопризнат фактът, че очевидци са сигнализирали властите за присъствието на въоръжен мъж на близкия покрив. Един свидетел съобщи това пред BBC малко след инцидента.
Освен това, местните служители в Пенсилвания се оплакват, че Тайните служби, в опит да отклонят вината, ги хвърлят „под автобуса“. Според един местен полицай:
„Секретните служби дойдоха тук повече от месец по-рано и се срещнаха с всички местни ведомства. Те ни казват точно какво да правим, точно какво искат и точно как го искат. Всичко зависи от тях.”
По-интригуващото е, че няколко свидетели описват втори стрелец и изглежда има много кадри от мобилни телефони, потвърждаващи това, докато Тайните служби настояват, че е бил само един. Според статия на Times of India, „Аудио съдебномедицински анализ, извършен от експерти от Националния център за медийна криминалистика към Университета на Колорадо в Денвър, предполага възможността за участие на втори стрелец в инцидента“.
CNN на свой ред съобщава, че „криминалистичният анализ предполага, че по време на митинга на Тръмп е стреляно с цели три вида оръжия“.
Стивън Брайън, експерт по сигурността, приема сериозно второто обвинение за стрелба и в своя бюлетин Substack призовава за „солидно разследване на ФБР с надзора на Конгреса“ по въпроса. Той добавя, че има общ консенсус, че сигурността на митинга на Тръмп е била лоша“ и добавя: „ако Тайните служби действително са одобрили всички мерки за сигурност, ние се чудим, както милиони други без съмнение, как са могли да пренебрегнат покривите.“
Брайън не е второстепенна фигура – той е бивш заместник-министър на отбраната, който пише за Newsweek, Центъра за еврейска политика и други.
Кори Милс, член на Камарата на представителите на Съединените щати, отива по-далеч като казва , че е необходимо разследване на Тайните служби, за да се определи дали това е просто некомпетентност или по-скоро умисъл, с намерение да се неутрализира Тръмп.
Кори Милс е бивш военен и е бил член на Обединената оперативна група (CJTF) 20 на Обединеното командване за специални операции (JSOC) в Ирак. Той също така е отбранителен изпълнител, който е получил магистърска степен по международни отношения и разрешаване на конфликти от Американския военен университет. Отново, това също не е второстепенна фигура и твърденията му предизвикват удивление.
Като се има предвид всичко по-горе, не е чудно, че подозренията изобилстват – фактът, че директорът на Сикрет сървис Кимбърли Чийтъл е много близка с двойката Байдън, със сигурност не помага.
Според New York Post тя „е получила поста си до голяма степен благодарение на близки отношения с първата дама Джил Байдън“. Във всяка друга страна, между другото, след такъв скандал директорът на Сикрет Сървис вече щеше да бъде уволнен или да подаде оставка. Едно нещо, което възпрепятства по-нататъшното разследване обаче, е американска културна черта, а именно неприязънта към „теориите на конспирацията“ (което е доста иронично в страна, в която конспирациите изобилстват). Тук е необходим някакъв контекст.
Повечето учени признават, че понякога теориите на конспирацията (ТК) се оказват поне отчасти верни. Предполага се, че „истинската“ или идеалната TК винаги е лъжлива, което означава, че нейният разказ не описва реалността. Но какво се случва, когато нови данни променят „официалната“ история? Например, в днешно време е известно, че през 1962 г. Министерството на отбраната на САЩ предлага да се проведе операция под фалшив флаг (Операция Нортуудс), призовавайки агентите на ЦРУ фактически да извършат терористични атаки срещу американски цивилни и военни цели в американски градове (с бомбардировки), а след това да ги използва, за оправдание на кубинско нападение. Тогава президентът Джон Ф. Кенеди отхвърля този план, но предложението е съществувало и никой не го отрича.
Следователно, изобщо не е ясно как една „правилна“ теория на конспирацията (такава, която по-късно се оказва вярна) се различава от фалшивата. Беше ли TК, когато критиците твърдяха, че правителството на САЩ е излъгало за истинските мотиви, които са го накарали да нахлуе в Ирак? Други автори определят „теориите на конспирацията“ по-неутрално като всякакви хипотези, които се опитват да обяснят събитие, позовавайки се на „конспирация“ – а именно таен план, изпълняван от група хора.
Трябва също да се внимава, за да се избегне отъждествяването на обикновена ТК (за каквото и да е) и конспиративен начин за разбиране на обществото и историята като цяло. Последният (заговор) имплицитно твърди, че нищо никога не се случва случайно, а по-скоро всичко (особено трагедиите) се случва по план. Съществуват конспирации, но не всичко е конспирация. От друга страна, в лицето на голямо политически натоварено събитие, когато се натрупват различни противоречия, би било наивно да отхвърлите всичко като „съвпадения“ (бих го описал като „теория на съвпадението“).
Безспорната сенилност на Байдън, която се влошава и става все по-ясно, че той не е годен да се кандидатира отново за президент – той едва може да участва в дебат или да дава интервюта. Като се има предвид това, въпросът както писах, е как може да управлява или по-скоро защо управлява по този начин? С други думи, кой е осъществявал управлението? Някои говорят за „триумвират“, имайки предвид близките съветници на Байдън Брус Рийд, Майк Донилон и Стив Рикети, – въпросът обаче далеч не е еднозначен. Човек може само да си представи колко дворцови интриги се случват сред този сценарий на „императорска одежда“.
В условията на продължаващата политическа криза, всяко разследване на Тайните служби ще бъде или използвано от републиканците срещу демократите, или прикрито от последните, на фона на голяма наративна война и твърдения за „теории на конспирацията“. По този начин кризата е епистемична, така да се каже.
Това състояние на нещата може само допълнително да подкопае легитимността на американските институции със сериозни последици за стабилността на страната. С подозрителен опит за убийство на кандидат за президент и неудобно сенилен действащ президент, останалият свят затаява дъх, докато политиката в атлантическата суперсила просто е полудяла.
Автор: Уриел Араухо, изследовател с фокус върху международни и етнически конфликти; Източник: globalresearch.ca; // Превод: Opposition
