В продължение на десетилетия невролозите спорят дали мозъкът на възрастните може да образува нови неврони, процес, наречен неврогенеза. Отговорът би могъл да обясни защо някои мозъци остават по-здрави в напреднала възраст.
Още от зората на съвременната невронаука стои едно привидно непробиваемо твърдение, формулирано от Сантяго Рамон и Кахал, бащата на невронауката: При възрастните мозъчните клетки са „фиксирани, завършени и неизменни. Всичко може да умре, нищо не може да се регенерира“, заявява той в началото на ХХ век. „Науката на бъдещето трябва, ако е възможно, да промени този суров декрет.“
През последните десетилетия науката действително се опитва да го промени. Така започва дългогодишен спор: произвеждат ли възрастните хора нови мозъчни клетки – процес, известен като неврогенеза?
Статия, публикувана в Nature, предизвика вълнение, защото изглежда окончателно накланя везните. Тя предполага, че тайната на супер възрастните – хора с изключителни когнитивни способности за възрастта си – може би се крие в това, че имат повече нови неврони от своите връстници. Това е второто подобно изследване през последната година, което подкрепя идеята за неврогенеза при възрастни.
(„Супер възрастните“ изглежда споделят тази ключова черта на личността)
Това е важно проучване, казва Ева Фелдман, невролог от Мичиганския университет, която изучава неврогенезата, защото „поне свързва човек над 80-годишна възраст с изключителна памет с наличието на всички тези незрели неврони“.
Но не всички експерти са убедени. Оказва се, че е изключително трудно да се намерят надеждни доказателства за неврогенеза. Въпреки това новите открития може да променят начина, по който подхождаме към лечението на Алцхаймер и деменция.
Дебатът за неврогенезата се разгаря
През 1962 г. Йозеф Алтман от Масачузетския технологичен институт е сред първите, които оспорват теорията на Кахал. Чрез радиоактивно маркиране той показва, че при възрастни плъхове се образуват нови неврони в няколко части на мозъка, включително хипокампуса – област, важна за ученето и паметта.
Повечето учени тогава смятат, че тези резултати важат само за гризачи. Минават още три десетилетия, преди да се появят индикации за неврогенеза при възрастни хора.
През 1998 г. Фред „Ръсти“ Гейдж от Института „Солк“ изследва мозъчна тъкан на пациенти, лекувани с бромодеоксиуридин – химично вещество, поглъщано от клетки в процес на делене. Екипът открива делящи се неврони в хипокампуса. Това е първото доказателство, че възрастните хора образуват нови мозъчни клетки.
(Учените определят 4 ключови повратни момента за мозъка с напредване на възрастта)
Все пак това изследване не е разглеждало действителното формиране на мозъчни клетки. То разчита на химични маркери и постмортална тъкан, което прави резултатите трудни за пълно тълкуване.
За Агнес (Ю) Луо, молекулярна генетика в Университета в Синсинати, която изучава стволови клетки и регенерация, най-убедителното доказателство за неврогенеза при възрастни е публикация от 2014 г., която предлага нов подход към въпроса, като изследва нивото на радиоактивни частици в човешките мозъчни тъкани след смъртта.
И това проучване обаче е критикувано, включително заради възможността въглеродът да идва от клетъчни процеси като метилиране, а не от нови клетки.
Източник: National Geographic
