Когато “Ирония на съдбата, или Честита баня!” за първи път е показан на милиони телевизионни екрани в Съветския съюз на 1 януари 1976 г., Игор Роговой е на девет години и живее в Одеса. „Този филм е от дълбините на детството ми, имам много топли спомени от него“, каза Роговой.
Докато рускоговорящите по целия свят приготвят сложни новогодишни ястия, „Ирония на съдбата“ върви като фон в много домове: по телевизията в някои страни, в други – чрез стрийминг услуги като YouTube или Smotrim, уебсайтът на руската държавна телевизия.
Филмът съчетава елементи на романтична комедия с пенлив социален коментар за наложената от държавата монотонност на съветския живот, което му придава острота. Въпреки старателно завоалираната критика към режима, “Ирония на съдбата” се прожектира редовно всяка нова година и традицията продължава в бившите съветски републики – по-специално Армения, Беларус, Казахстан и Русия – и до днес.
За много хора, израснали в Съветския съюз или малко след разпадането му, “Ирония на съдбата” е за новогодишните празници това, което “Гринч” или “Сам вкъщи” е за американците за Коледа. Но за разлика от тези сравнително доброкачествени двойници, “Ирония на съдбата” е обект на противоречия и открита враждебност от 2014 г., когато действията на Русия спрямо Украйна доведоха до вълна от предпазливост към руската култура и нейните капани – не на последно място сред самите украинци.
Филмът започва с кратък сатиричен анимационен филм за съветските бюрократи, които чрез своите укази заменят отличителни исторически сгради със сиви, еднакви високи сгради. Еднаквостта, основната характеристика на съветското градоустройство, е водеща тема на филма и ключът към невероятния му сюжет.
След като пие много с приятели, московчанинът Женя случайно лети до Ленинград, поръчва си такси и се озовава в апартамент, почти неразличим от неговия. Той е твърде пиян, за да разбере, че не е в Москва, а на 650 километра от дома.
Когато истинската собственичка на апартамента, Надя, се връща у дома, тя открива непознат без панталони в леглото си. Започва неудържима комедия. Но може би най-много ми харесва музиката във филма: героите постоянно вадят китари и пеят народни песни по думите на известни съветски поети – Бела Ахмадулина, Борис Пастернак и Марина Цветаева.
Балжан Бекенова, която е израснала в Алмати казва, че през 90-те години на миналия век по време на новогодишните празници филмът „винаги се е показвал по телевизията по всички канали“. След разпадането на Съветския съюз централноазиатските републики, включително Казахстан, останаха в сферата на влияние на Русия.
С течение на времето Бекенова развива дълбока симпатия към „Ирония на съдбата“, въпреки че днес признава, че е предпазлива от начина, по който Москва е оформила нейния културен мироглед, включително чрез популярни рускоезични филми. В същото време обаче Бекенова признава, че след преместването си в Европа през 2017 г. – първо в Прага, след това в Берлин – определено трябва да гледа отново „Ирония на съдбата“ за Нова година, за да създаде „празнично настроение“.
„За мен този филм създава силна връзка с дома“, обяснява Бекенова, „Дори го показах на мъжа ми -германец за Нова година, за да разбере и той тази част от моята идентичност.“
Откакто Русия анексира Крим през 2014 г., много украинци отхвърлиха „Ирония на съдбата“, който преди редовно се показваше по телевизията, като реликва от империалистическото минало на Русия. Руският все още се говори широко в Украйна, заедно с украинския, но руските филми и телевизионни предавания изчезнаха от повечето държавни канали и кина в страната след 2014 г.
През 2015 г. Министерството на културата на Украйна публикува черен списък на културни дейци, за които се твърди, че представляват заплаха за националната сигурност. Той включва актрисата Валентина Тализина, която играе поддържаща роля в „Иронията на съдбата“. (Министерството не обясни действията си, но през 2014 г. тя подписа публично писмо в подкрепа на анексирането на Крим.) Според украинските закони, излъчването на филм с Тализина може да доведе до глоба.
Председателят на Украинската филмова академия Олга Брегман обясни, че Русия популяризира артефакти от съветската поп култура, за да създаде носталгия у хората, когато страната е била мощна империя, управлявала Украйна. Това е епоха, когато днешните пенсионери бяха млади и навлизаха в зряла възраст.
„Русия превърна всички тези съветски филмови класики в свое наследство и начин за контрол и влияние върху по-старите поколения хора“, казва Брегман.
И все пак за мнозина “Ирония на съдбата” беше и си остава част от канона.
„Има около десет до петнадесет съветски филма, които мога да гледам дори сега“, каза Дмитрий Каневски, 50-годишен, който е израснал в Харков, но живее в Съединените щати от 1990 г. „На Нова година ходим на ски, играем хокей. Прибраме се вкъщи, пускаме телевизора и дават „Ирония на съдбата“. Такива филми не омръзват”.
55-годишната Алла Малани е израснала в Павлодар, Казахстан, а сега живее в Съединените щати. Смята, че е гледала “Иронията на съдбата” около 25 пъти. „На Нова година ни подаряваха по мандарина и шоколад, а „Иронията на съдбата“ винаги вървеше на заден план“, спомня си тя.
Роговой и съпругата му Светлана Булашевская, която емигрира от Одеса в Германия през 90-те години, казаха, че вероятно ще гледат филма отново за Нова година. Дълги години те го гледат по руски телевизионни канали, излъчвани в Германия, но наскоро се разочароват от прокремълската гледна точка и преминали към YouTube.
Булашевская обясни, че тя и съпругът й са спрели да гледат руска телевизия, четат само протестна литература на руски език, а сред руските музиканти слушат само онези, които са заели ясна позиция срещу конфликта в Украйна.
Но „Ирония на съдбата“ не излиза от празничния им списък – по няколко причини.
Така поддържащата актриса Лия Ахеджакова се превърна в яростен противник на Кремъл и руската спецоперация в Украйна през 2022 г. Миналата година тя дори напусна театъра, в който работеше под натиск от проправителствени източници.
Барбара Брилска, един от главните герои на филма, подкрепи решението на Ахеджакова и я призова да избяга от Русия, която според нея „не е достойна“ за нея.
Поддръжниците на Кремъл отговориха с призив да заменят Брилска и Ахеджакова във филма с помощта на невронна мрежа, но дори шефът на Мосфилм нарече тази идея „глупава“.
Но най-важното е, че освен политиката, Булашевская и Роговой виждат във филма ценна част от детството си.
„Степента на нашата омраза към руското правителство не може да се изрази с думи, но този филм е част от определен ритуал и отказът от него би бил равносилен на отказ от самата Нова година“, заключи Роговой. „Нямаме намерение да се откажем от едно от последните неща, които ни свързват с младостта.”
Източник: nytimes.com ; Превод: Opposition
