Президентът на САЩ Доналд Тръмп заяви в неделя, че е грабнал ядрена бомба „директно от ръцете на Иран“. Но това изображение предполага, че Иран може тайно да е изнесъл оръжието изпод носа на Тръмп.
Сателитно изображение, публикувано от американската отбранителна компания Maxar Technologies, показва 16 камиона, напускащи иранския ядрен обект Фордоу на 19 юни, три дни преди началото на операция „Полунощен чук“ – бомбардировката на САЩ, насочена към три от най-големите ядрени обекти на Иран.
Последващи изображения показват бурна активност, включваща булдозери и конвои за сигурност, преди камионите да тръгнат от Фордоу. И така, какво е планирал Иран и какво е имало в тези камиони? Отговорът на този въпрос вероятно ще оформи следващите седмици на войната.
Али Шамхани, старши съветник на върховния лидер на Иран Али Хаменей, написа в социалните медии X: „Дори ядрените съоръжения да бъдат унищожени, играта не е приключила… Обогатеният уран, нашите знания и политическа воля ще останат.“
Според Шамхани и други ирански източници, камионите са превозвали 408 килограма 60% обогатен уран. Това е малко под 90% обогатен уран, използван за производството на оръжия.
Всеки камион може лесно да превозва 80 килограма уран. С други думи, 16 камиона биха били достатъчни, за да извозят целия обогатен уран на Иран, като същевременно оставят място за други жизненоважни ядрени компоненти, включително компютърно оборудване и огромните стоманени цилиндри, които могат да издържат на екстремни промени в температурата и налягането, в които уранът се съхранява и транспортира в прахообразна форма.
Ако тези камиони наистина са извозили иранските запаси от уран, къде са те сега и, по-важното, какви са плановете на обсадения лидер на Иран за тях?
Сателитът, който е направил тази разкриваща снимка, не е имал начин да проследи камионите. Или камерата му е била заседнала в коловоз, или, по-вероятно, позицията и координатите на сателита в околоземната орбита са имали нещо общо с това. С други думи, в момента, в който камионите са напуснали Фордоу, сателитът е загубил следите им.
Иран сигурно е знаел, че израелското и американското разузнаване са наясно с дейността му, така че самите камиони почти сигурно са се разпръснали, за да бъдат по-трудни за проследяване, и са използвали тактики за отклоняване на вниманието, като например завиване и преминаване през оживени райони. Малко вероятно е камионите да са се насочвали към другите известни ядрени обекти на Иран.
Ислямската република е знаела, че всеки предстоящ американски удар ще бъде насочен към множество обекти. Всъщност американските бомбардировачи B-2 и крилати ракети са ударили не само Фордоу, но и обекти в Натанз и Исфахан.
Възможно ли е Иран да има други, все още неизвестни, ядрени обекти?
Ако е така, Иран не е уникален. Пакистан и Северна Корея тайно са разработили ядрени оръжия под зоркия поглед на Съединените щати.
Ислямската република винаги е твърдяла, че ядрената ѝ програма е само за мирни цели, по-специално за генериране на възобновяема енергия. Напълно възможно е обаче иранският режим да е създал тайни лаборатории със сложни центрофуги за бързо обогатяване на уран и създаване на ядрени оръжия.
Ако това е вярно, тогава след няколко седмици аятолахът може да даде заповед за хвърляне на бомба върху Израел или дори върху американски и британски бази в Близкия изток.
Разбира се, това е най-тревожният сценарий, но не е много вероятен.
Лично аз бих предположил, че уранът, извлечен от Фордоу, е бил поставен в съществуващи граждански промишлени обекти, като телекомуникационни сгради или някои от огромните ирански въглеводородни заводи. Там уранът може да се съхранява тайно, без да се предизвиква подозрение. Режимът несъмнено разполага с такива съоръжения в големите градове.
Въпреки че Израел показа, че не го е грижа за жертвите сред цивилното население, САЩ е малко вероятно да пуснат ракети „Томахоук“ върху голям град като иранската столица Техеран, дом на над 10 милиона души.
За щастие, тези съществуващи индустриални обекти, макар и подходящи за скрито съхранение на оръжия, не са подходящи за производство на бомба. Това е така, защото центрофугите, необходими за обогатяване на уран, са много чувствителни и изключително трудни за транспортиране в работно състояние, особено до градове, които са подложени на въздушни бомбардировки. Въпреки че Иран може би е имал до 3000 центрофуги на трите си основни ядрени обекта, те вероятно са били частично унищожени и заровени дълбоко в развалините на бункери, повредени от американски снаряди.
Важно е израелските разузнавателни агенции да се опитат да проследят камионите. Мосад често е описван като една от най-сложните разузнавателни агенции в света, след като е идентифицирал иранските командири, които са нанесли първия удар срещу Иран по-рано този месец. Въпреки официалното мълчание, търсенето на липсващия уран може би вече е приключило.
Но това не означава, че заплахата е по-малка. Когато Саддам Хюсеин се закле да се откаже от инфраструктурата си за оръжия за масово унищожение (ОМУ) през 1995 г., той го направи със знанието, че страната му има експертизата в крайна сметка да рестартира програма за ОМУ. Иран вероятно ще направи същото, уверен, че Китай и Русия ще наложат вето на всяко усилие на ООН за започване на инспекции на място в Иран през следващите години.
Ключовата разлика е, че за разлика от Ирак и Саддам Хюсеин, Иран знае, че Америка не се стреми към сухопътно нашествие. Ако иранският режим може да оцелее след бомбардировките, ядрената му програма ще остане в обсега на действието.
С типичната си бравада президентът Тръмп заяви пред репортери, че операция „Полунощен чук“ е била „грандиозен успех“ и забележителна демонстрация на военната мощ на САЩ. „Ключовите съоръжения за обогатяване на уран са напълно унищожени“, каза Тръмп.
Това може да е вярно. Но съоръженията за обогатяване са само част от проблема. Иран е ранен, но все още има научните знания и сега силна мотивация да създаде бомба. Заплахата все още не е отминала.
Автор: Марк Алмонд; Източник: Daily Mail
