Антон Трояновски – шеф на московското бюро на The New York Times. Пише за Русия, Източна Европа, Кавказ и Централна Азия.
Мнозина очакваха президентът Тръмп да прекрати войната. Но сега вече не са сигурни в това.
Много руснаци приветстваха победата на президента Тръмп, вярвайки, че той ще посредничи за мирно споразумение в Украйна, което ще удовлетвори Кремъл. Но три месеца след втория мандат на Тръмп в Москва има осезаемо разочарование.
Тези, които са близки до Кремъл, са разочаровани както от непостоянния подход на Тръмп към преговорите, така и от очевидната негъвкавост на президента Владимир Путин. След като Тръмп и неговият висш дипломат предупредиха в петък, че Съединените щати могат да се оттеглят от преговорите, някои се опасяват, че провалът на преговорите може да доведе до допълнителна ескалация на битките.
Движението към мир върви „много по-бавно, отколкото би трябвало и не както бихме искали“, заяви либералният политик Григорий Явлински. През 2023 г. по време на среща с Путин той призова руския лидер да прекрати огъня. В същото време, добавя той, Путин „продължава борбата и се възползва от момента“. „Той иска да изтръгне максимума преди смислени преговори“, добави той.
Въпросът сега е дали Путин ще отстъпи от исканията си, които на пръв поглед изглеждат малко променени от изложените миналото лято: Украйна трябва да се откаже от членството в НАТО и огромен участък от територия, преди Русия да спре да се бие.
Досега все по-резките предупреждения на Тръмп и неговите помощници, че търпението им може да се изчерпи, нямат голям ефект. Путин все още отказва дори едномесечното прекратяване на огъня, което Украйна прие през март.
В събота Путин обяви еднодневно „Великденско примирие“ – очевидно с цел да покаже, че Русия остава заинтересована от мира. Путин каза, че отговорът на Киев ще хвърли светлина върху “желанието и всъщност способността” на Украйна да участва в преговорите за прекратяване на боевете. Владимир Зеленски нарече тези думи „пореден опит на Путин да си играе с живота на хората“, без да уточни дали Украйна също ще спазва примирието.
Но предвид враждебността на Тръмп към Украйна и задълбочаващия се разрив със съюзниците на САЩ изглежда, че Путин само потвърждава убеждението си, че Москва в крайна сметка ще победи Киев, като го изтощи на бойното поле.
В същото време Кремъл примамва Вашингтон с перспективата за изгодни бизнес сделки с надеждата за продължаване на симпатията на Тръмп, независимо какво се случва на фронтовата линия. Висшият държавен секретар на САЩ Марко Рубио заяви в петък, че САЩ могат да прекратят усилията си за прекратяване на конфликта „в рамките на дни“. По-късно Тръмп каза, че „ако по някаква причина едната страна започне да пречи“, САЩ могат просто „да продължат напред“.
Но Кремъл остава непреклонен и даде да се разбере, че не бърза за постигане на споразумение, като същевременно подчерта, че остава „отворен за диалог“. Бившият президент Дмитрий Медведев каза в петък от името на руските ястреби, че Москва няма да възрази, ако Съединените щати „измият ръцете си от въпроса“, защото тогава Русия ще „оправи нещата по-бързо“.
Руснаците като цяло приветстваха завръщането на Тръмп в Белия дом – главно защото изпитваха „надежда за край на боевете“, както обясни независимият Левада център.
Самият Путин говори малко публично за конфликта след посещението си на арктическа подводница миналия месец. Тогава той заяви, че Русия е готова да ги „довърши“, имайки предвид Украйна. Този месец той беше домакин на специалния пратеник на Тръмп, Стив Уиткоф, за третата им многочасова среща от февруари. Американски и руски представители проведоха преки разговори в Саудитска Арабия, Турция и Съединените щати.
Нито една от тези срещи не доведе до забележими резултати: както интензивността на боевете, така и честотата на ракетните удари по украинските градове останаха същите. Но вицепрезидентът Дж. Д. Ванс каза в петък, че Белият дом е „оптимистично настроен“, че може да „сложи край на този брутален конфликт“.
Зад кулисите някои руснаци с връзки в Кремъл изразяват раздразнение, въпреки че говорят само при условие за анонимност поради чувствителността на продължаващата дипломация.
Един високопоставен служител каза, че Путин се е оказал по-непреклонен от очакваното по въпроса за прекратяването на огъня и изглежда готов да продължи да се бори за пълен контрол над четирите украински региона, които той обяви за част от Русия през 2022 г.
Втори източник, близък до Кремъл предполага, че въпреки часове разговори на Путин с Тръмп и Уиткоф, руският президент не е дал да се разбере, че ще продължи битката, докато не постигне поне някои от дългосрочните си цели – като изключването на по-нататъшно разширяване на НАТО.
А анализатор, близък до правителството каза, че Путин не е показал очакваната от мнозина гъвкавост по териториални въпроси, включително бъдещето на четирите региона. В същото време, каза той, Кремъл се опитва да „разнообрази преговорното си портфолио“ със Съединените щати, за да включи въпроси като енергетиката, Арктика и космическите пътувания, така че сближаването с Вашингтон да може да продължи дори ако преговорите за Украйна се провалят.
Някои руснаци смятат, че изразеното от Белия дом нетърпение е цената на американската политика, като се има предвид предизборното обещание на Тръмп да прекрати конфликта възможно най-бързо и че компромисът все още е възможен.
Фьодор Войтоловски, директор на Института за световна икономика и международни отношения в Москва каза, че е изненадан от “наивността” на Вашингтон по въпроса за времето за мирно уреждане, но подчерта, че страните са “в началото на пътя” към целта си. „Русия няма да пожертва своите интереси или сигурността си, за да помогне на Тръмп да разреши вътрешните си политически проблеми“, каза Войтоловски в телефонно интервю. Ако Съединените щати се оттеглят от преговорите за Украйна, каза той, Русия „ще трябва да създаде условия за дипломатически процес чрез нова употреба на сила“.
Явлински, либерален политик от Москва, се срещна с Путин късно през нощта през октомври 2023 г. и го призова да обмисли прекратяване на огъня. Подобно на мнозина в руския бизнес и политическия елит, той критикува администрацията на Байдън, че не прави достатъчно за постигане на мир чрез преговори. След изборите миналия ноември Явлински приветства изразеното от Тръмп желание да прекрати боевете.
Но сега Явлински подчерта, че Тръмп не обсъжда бъдещата сигурност на Европа – необходим елемент от всяко споразумение – и призова за по-голямо участие от Стария свят. „Американската администрация има само най-общи желания за това, което иска“, заключи Явлински. „Но няма разбиране как точно да се постигне това.“
Източник: The New York Times
