С дълбока емоция, не го крием, имахме честта да срещнем тези дни директора на Центъра за устойчиво развитие на Колумбийския университет и президент на „Мрежа за решения в областта на устойчивото развитие“ на ООН, професор Джефри Сакс, който тези дни пристигна в Рим за участие в редица конференции.
В AntiDiplomat ние редовно превеждаме неговите писания и изявления, защото твърдо смятаме професор Сакс за най-важния компас, който трябва да следваме в бурните води, в които плаваме в този период.
Как стигнахме до бездната на потенциалния тотален пожар? Това е първият от поредицата въпроси, които текат като буйна река в интервюто ни за ” Egemonia”.
„Имахме пет последователни президента (Клинтън, Буш, Обама, Тръмп, Байдън), всеки от които ни доближи до ядрена война.“
Източникът на злото трябва да се търси в порочната политика на неоконсервативната политика, която от 90-те години на миналия век се превърна в закон в Съединените щати и, чрез НАТО, в Европа.
Никой не може да го обясни в детайли по-добре от професор Сакс.
„Европа се отказа от своята сигурност, от своята автономия и от своето икономическо благополучие, като угаждаше на Съединените щати“, твърди професорът.
Конфликтът в Украйна след преврата на Майдана послужи за превръщането на страните от европейския континент в пълноправни протекторати на Вашингтон, прекъсвайки всички икономически и търговски връзки с Москва, най-важният източник на възможна независимост и самоопределение. Терористичните атаки срещу тръбопроводите „Северен поток“, най-голямата атака срещу логистичната инфраструктура на Европа от края на Втората световна война, доведоха до точка, от която няма връщане.
Но жаждата на неоконсерваторите не е задоволена и поддържането на едностранна власт в свят, който чрез ентропия ще стане многополюсен, води до крайната ескалация, както сме свидетели не само в Украйна, но и в Близкия изток и в новата атака срещу суверенитета на Венецуела.
„Промяната няма да дойде от САЩ. Промяната трябва да се случи от Европа“, често ни повтаря Сакс в отговорите си, на които ние разчитаме, дори буквално се вкопчваме, поради неотложността на момента и убеждението, че от всеки от нас се изискват допълнителни усилия, за да се предотврати пълната и окончателна реализация на варварския план на неоконсерваториите.
ИНТЕРВЮТО
AntiDiplomatico: Професоре, не можем да не започнем от кризата в Близкия изток.
За по-малко от 24 часа, освен вече обичайното варварско изтребление в Газа и окупираните територии, Израел удари Бейрут, убивайки командира на „Хизбула“ Фуад Шакир, а след това и Техеран, където уби Исмаил Хания, политическия лидер на ХАМАС, присъстващ в иранската столица за встъпването в длъжност на новия президент. Каква роля според Вас имаше Вашингтон в операциите? И не се ли приближихме с още една крачка към страховитата ескалация?
Сакс: Въпреки че не знаем вътрешните подробности, няма съмнение, че ЦРУ и Мосад са в постоянен контакт и в тясна координация.
Веднага след убийството на Хания от Израел, американският министър на отбраната Лойд Остин заяви, че Съединените щати “ще помогнат за защитата на Израел”. Това предполага тясна координация. Нетаняху иска по-широка война и САЩ изглеждат безсилни да я спрат. Байдън по същество изчезна и може би не работи напълно; в страната преобладава израелското лоби; и има малко, ако има такива, възможни ограничения на екстремисткото поведение на Израел или на американската подкрепа за израелския екстремизъм. Разбира се, една по-голяма война е сценарий, който може да се окаже абсолютно опустошителен за Израел, ако не и за целия свят. Но ескалация е напълно възможна. Това са много опасни моменти.
Миналата седмица Пекин събра палестинските фракции, които бяха подписали меморандум за политическо разбирателство. Дали тези две атаки са предизвикателство също и за дипломатическата роля на Китай по въпроса?
Китай успява да играе дългата игра, основана на изграждането на дълбоки дипломатически връзки по света, вместо директното участие във военни конфликти. Китайската дипломация е впечатляваща и може да даде важен принос за мира и многостранните отношения през следващите години.
Професоре, в своите последни статии често ни напомняте, че никога не сме били толкова близо до полунощ според часовника на Страшния съд на „Бюлетина на атомните учени“.
Колко притеснен се чувствате и какво може да се промени от тази гледна точка със следващите избори в САЩ?
Имахме пет последователни президента (Клинтън, Буш, Обама, Тръмп, Байдън), всеки от които ни доближаваше до ядрената война.
Съединените щати дълбоко подкопаха архитектурата за контрол на ядрените оръжия по много начини: като се отказаха от Договора за ПРО; разполагане на ракетни системи Aegis в Полша и Румъния; неумолимо разширяване на НАТО на изток, с поглед върху Украйна и Грузия; изоставяне на Договора за INF; изоставяне на JCPOA; обещавайки да поставят нови ракети със среден обсег в Германия, някои от тях поне с потенциален полезен товар от ядрен тип; въоръжаване на Тайван въпреки възраженията на Китай; и много прокси войни на САЩ и операции за смяна на режима. Всичко това ни доведе до „90 секунди до полунощ“. Изборите през ноември няма да променят ситуацията. Това, което е необходимо, е по-радикална ревизия на светогледа на Съединените щати, от такъв, основан на илюзорния стремеж към американска хегемония (еднополярност), към такъв, основан на мирно съжителство между големите сили.
Във Вашите неотдавнашни писания, професоре, вие убедително подчертавате, че външната политика на Съединените щати е заложник на войнствените цели на неоконсерваторите, които взеха и Европа в свои ръце чрез НАТО.
Превратът в Украйна и атаката срещу Русия послужиха за обвързване на европейските страни със Съединените щати под формата на протекторати, прекъсвайки всички връзки с Москва. Какви са следващите ходове, които имат предвид?
Европа се отказа от своята сигурност, автономия и икономическо благополучие, като подкрепи Съединените щати в разширяването на НАТО към Украйна и Грузия (въпреки силните резерви на европейските лидери на срещата на върха на НАТО през 2008 г. в Букурещ);
изоставяне на споразуменията Минск II въпреки т.нар. Нормандски процес (според който Франция и Германия трябваше да бъдат гаранти на Минск II); подкрепеното от САЩ сваляне на украинския президент Виктор Янукович през февруари 2014 г. (въпреки постигането на споразумение с него за свикване на предсрочни избори в Украйна през 2014 г.); и неподкрепа за прекратяване чрез преговори на украинския конфликт през април 2022 г., когато се обсъждаше проект на споразумение между Русия и Украйна (на което се противопоставиха САЩ и Обединеното кралство). Накратко, Европа се отказа от външната си политика, като дори позволи унищожаването на Северен поток 2 от САЩ, без да каже дума. Всичко това остави Европа отслабена, уязвима и парализирана, като Брюксел и големите европейски столици просто изпълняваха заповедите на Вашингтон. Промяната няма да дойде от Съединените щати. Промяната трябва да дойде от Европа. Интересът на европейския континент е в договореното прекратяване на войната в Украйна, възстановяването на икономическите връзки с Русия, края на екстремисткия страх и русофобията и независими и здрави отношения с Китай. Всичко това е възможно, но повтарям, няма да стане от САЩ. Трябва да се започне от самата Европа.
Според Вас има ли събитие или обстоятелство, което би могло да убеди САЩ да се откажат от едностранните империалистически цели и да приемат да участват в новите многополюсни условия, които се формират необратимо?
Реалността на фактите e, че 30-годишният стремеж на неоконсерваторите към еднополярност беше катастрофа за Съединените щати – военна, дипломатическа, икономическа, финансова, социална от гледна точка на националната сигурност. Съединените щати се нуждаят от преосмисляне въз основа на уроците от последните 30 години и днешните реалности в Съединените щати и по света.
Професоре, напоследък често посещавате Китай, познавате добре динамиката на страната и сте консултант на големия проект New Silk Road.
Италия беше единствената страна от Г-7, която се присъедини към него, но по нареждане на Вашингтон сегашното правителство не поднови меморандума. С наскоро приключилото 4-дневно посещение в Китай премиерът Мелони се опита да поправи и възобнови отношенията. Какво би означавало от икономическа гледна точка за Италия (и като цяло за Европа) скъсване на икономическите отношения с Пекин, както се надяват Съединените щати?
Европа и Китай са естествени икономически партньори в търговията, технологиите и инфраструктурното изграждане на Евразия.
В края на краищата Пътят на коприната е римско-китайско изобретение на 2000 години, както многократно беше подчертано при неотдавнашното посещение на премиера Мелони. Тези 2000 години история не са просто реториката и носталгията на Марко Поло, а реалност от общия живот на две велики цивилизации живеещи заедно на най-голямата в света съседна територия.
Професоре, от години се говори за предстоящия край на долара като единствената доминираща валута в международните финанси.
На срещата на върха в Казан следващия октомври 10-те страни от БРИКС биха могли да изложат оперативна пътна карта за заобикаляне на американската валута в двустранната търговия, докато Китай засилва експериментите около цифровия юан. Какви са Вашите прогнози за така наречената де-доларизация?
Според мен съществена дедоларизация ще се случи бързо, т.е. в следващите 10 години.
И това по три причини. Първо, технологичните промени ще доведат до нови платежни системи (напр. цифрови валути на централната банка), които ще намалят ролята на опиращите се в долари банки (основно върху платежните системи SWIFT). Второ, делът на Съединените щати в световната икономика ще продължи да намалява. Трето, продължаващата злоупотреба с икономически санкции от страна на Съединените щати (и Европа) ще тласне БРИКС и други страни извън съюза на САЩ да използват платежни механизми, различни от долари. Конфискацията от Съединените щати и Европейския съюз на активи на Русия (и подобни конфискации от страна на Съединените щати на активи на Венецуела, Афганистан, Ирак, Иран, Либия и Северна Корея) драматично и разбираемо ще ускори развитието на недоларовите механизми за плащане. Европа е изключително глупава да участва в конфискацията на активите на Русия, действие, което е в явно противоречие с международното право и функционирането на световните валутни и финансови системи.
Професоре, един последен въпрос. Ако бяхте консултант на италианското правителство в този момент, какъв би бил първият съвет, който бихте дали?
Работете за мир, за търговия, отговаряйте на традициите и репутацията на една от най-великите култури и едно от най-красивите и креативни места в света.
Всички пътища водят към Рим, освен войнаta. Италия е място, където можете да се насладите на мир и спокойствие.
Автор: Алесандро Бианки; Източник:lantidiplomatico.it// Превод: Opposition
