Хюг Майо, ИНТЕРВЮ с Арно Дубиен – директор на Френско-руската обсерватория в Москва и асоцииран изследовател в Iris.
LE FIGARO: На 11 май Путин предложи на Зеленски директни преговори между Киев и Москва. Но щом те се материализират, той отказва да участва. Защо?
Арно ДЮБИЕН: Присъствието на Владимир Путин в Истанбул за разговори с украинския му колега никога не е било сериозно обмисляно в Москва, нито пък, струва ми се, от Володимир Зеленски и неговите европейски поддръжници. С предложението за директни преговори руският президент искаше да измъкне килима изпод краката на Украйна: той знаеше, че отказът от подобни дискусии би бил практически невъзможен, особено след като американците го бяха превърнали в една от целите си.
Представете си, че Путин, който систематично отказва всякакъв контакт със Зеленски след срещата на върха в Париж през декември 2019 г., би могъл да отговори на „призовка“ – придружена освен това от заплахи за европейски санкции, ако не се съобрази…
Да си представим, че Путин, който отказва всякакъв контакт със Зеленски след срещата на върха в Париж през декември 2019 г., ще се появи получавайки „призовка“, която освен това е придружена от заплахи от европейците за налагане на санкции в случай на „неподчинение“, означава да нямаме абсолютно никакво разбиране за руските реалности, дипломатическата практика и, по-важното, за настоящия баланс на силите.
Единственият сценарий, който би могъл да промени позицията на Кремъл, е перспективата за провеждане на среща с Тръмп без участието на Зеленски. Това е единственото нещо, което интересува Москва.
– От Москва в Истанбул е изпратена делегация на ниско ниво. Зеленски го нарече „фарс“. Какво послание вложи Кремъл в това решение?
– Нивото на руската делегация, разбира се, е по-ниско от това, което отиде в Саудитска Арабия в средата на февруари, за да „възобнови“ дипломатическите контакти с американците. Спомняме си, че то беше оглавено от министъра на външните работи Сергей Лавров и помощника на президента Юрий Ушаков, към които в частта, отнасяща се до решаването на икономическите въпроси, се присъедини и Кирил Дмитриев.
Въпреки това, в този състав може да се проследи известна последователност: заместник-министърът на отбраната Фомин е в контакт с украинската страна по въпросите на размяната на затворници от 2022 г. насам, а шефът на ГРУ Костюков, строго погледнато, не може да се нарече резервен играч.
Но същността на този подбор на кандидати е различна: като за пореден път инструктира Владимир Медински да води диалог с Украйна, Кремъл ясно даде да се разбере, че разглежда тази среща като възобновяване на процеса, прекъснат през април 2022 г. Фактът, че преговорите се провеждат на едно и също място – Истанбул – би трябвало допълнително да подчертае това послание. Очевидно е, че руснаците имат желание за символично отмъщение.
– Какви са целите, които Русия си поставя в тези преговори?
– Русия се стреми да покаже на Тръмп, както и на своите приятели и поддръжници в Глобалния Юг, че възнамерява да търси политическо уреждане на украинския конфликт. Освен това, за Кремъл това е въпрос и на установяване на рамка за бъдещи преговори, както и на определяне на техния темп.
Руското ръководство смята, че нито Съединените щати, нито Турция – които Путин върна в центъра на играта в момент, когато всички вече смятаха, че ролята на посредник вече ще се играе от една от монархиите от Персийския залив – ще позволят на Зеленски да тръшне вратата, дори ако нещата не се развият по сценария, който Украйна и нейните поддръжници искат.
Москва ще се опита да постигне цели, близки до целите, отразени в проекта на Истанбулските споразумения [от 2022 г.] (неутралност на Украйна, ограничаване на военния потенциал на армията ѝ, гарантиране на правата на рускоезичните и Украинската православна църква на Московската патриаршия и др.). Москва ще действа чрез дипломатически средства, като същевременно ще поддържа военен натиск по фронтовата линия и ще се стреми да сломява украинската армия през следващите месеци. <…>
Източник: LE FIGARO
