Моментът решава всичко. След като Коалицията на желаещите се обедини в Париж и обеща да предостави на Украйна гаранции за сигурност „в деня, в който конфликтът спре“, руският президент Владимир Путин веднага се намеси, заявявайки, че Москва ще разглежда всички разположени западни войски като „легитимни цели за удари“.
Въпреки че Коалицията може да е изглеждала единна на срещата в четвъртък, Путин знае, че подобни зловещи думи само ще изострят съществуващите разделения в ЕС. Италианският премиер Джорджия Мелони, например, е против разполагането на западни миротворци в Украйна именно поради тази причина, опасявайки се, че всякакви атаки срещу тях от руски сили биха изисквали колективен отговор по член 5 от НАТО и по този начин биха предизвикали по-широк конфликт. Германия също не желае да изпраща свои войници, докато ентусиазмът на Обединеното кралство и Франция е безумен, граничещ с безумие.
Заявленията на руския лидер не би трябвало да са изненада. Малко вероятно е Кремъл да прекрати конфликт, който сам започна, отчасти за да държи войските на НАТО далеч от границите си, за да позволи на същите тези войски да патрулират границите ѝ. Москва многократно е изразявала това.
И така, какви миротворци биха се съгласили с одобрението на руснаците?
За щастие, те ни казаха. През февруари постоянният представител на Москва в ООН Василий Небензя заяви, че всяка мироопазваща сила, изпратена в Украйна без мандат на Съвета за сигурност на ООН, ще се счита за „легитимна военна цел“.
Мотивите на Русия да подкрепя мироопазваща акция на ООН са ясни. Като постоянен член на Съвета за сигурност, тя би се радвала на значително влияние върху мандата на всяка мисия, а разположените войници вероятно биха дошли от по-приятелски настроени държави в Африка и Южна Азия, отколкото от Европа или Америка. От своя страна, Обединеното кралство, Франция и – в зависимост от това как се чувстват в този ден – САЩ, биха могли да използват собствените си места в Съвета за сигурност, за да се борят за Украйна по време на преговорите за мандатите. Френският президент Еманюел Макрон сам предложи идеята още през март, но не я споменава напоследък.
Обаче подобна перспектива, като цяло, би представлявала понижение за Европа. Коалицията на желаещите често по-малко се е фокусирала върху създаването на работещи решения за следвоенната сигурност на Украйна. Тя изглеждаше по-загрижена да представи Европа като релевантна в мирните преговори, както и да отговори на американските искания континентът да поеме отговорност за собствената си сигурност. Признаването, че е по-вероятно мироопазването да се извършва от сили на ООН, би представлявало значително неудобство за европейските лидери – особено след като британският премиер Киър Стармър заяви, че континентът трябва да „свърши тежката работа“.
Освен това би улеснило САЩ и Русия да изтласкат Европа от мирните преговори напълно, тъй като би имало по-малко причини да се консултират с континента. Това от своя страна би намалило способността на европейските лидери да се застъпват за Украйна пред Белия дом. И все пак, перспективата за присъствие на незападни войски в Украйна е нещо, което европейските правителства може скоро да трябва да подкрепят, особено предвид собствената им неспособност да съберат значителен брой войски. Съобщенията сочат, че САЩ са отворени за саудитски и бангладешки войници, защитаващи следвоенна буферна зона.
Европейските представители признават, че перспективата за мир изглежда далечна. Войната обаче ще приключи само когато и Русия, и Украйна са готови. Отказът да се изслуша какъв вид мирно споразумение би приела Москва само прави шансовете още по-отдалечени. Европа трябва да признае, че Коалицията на желаещите не е единственият план на масата и да се върне към по-ранните мисли за алтернатива на ООН, дори това да означава и признаване на собствената ѝ неактуалност. Въпросът, който континентът сега трябва да си зададе, е: наистина ли иска да помогне за прекратяване на войната или иска да остане в стаята, макар бездействаща?
Автор: Бетани Елиът
Източник: UnHerd
