Александър Дубови (Alexander Dubowy)
Стратегическата ситуация във войната в Украйна през май 2025 г. е в крехко равновесие, което се определя по-малко от военната динамика, отколкото от политическата инерция. Войната се е втвърдила в структурен конфликт на изтощение – фронтовите линии остават до голяма степен непроменени, докато под повърхността се сгъстява нестабилно силово поле от дипломатически, икономически и свързани със сигурността неопределености. Тази привидна военна стабилизация е измамна: Не ходът на битката, а политическите решения на международно ниво все повече определят посоката на конфликта.
1. Сценарий „Статуквото“: Изтощение в стратегическата междинна зона
В най-вероятния сценарий в момента войната на изтощение продължава. Военната ситуация остава статична – защото и двете страни нямат средства за оперативни пробиви. Русия не може да извърши широкообхватни офанзиви, а Украйна не може да постигне значителни териториални звоевания.
САЩ постепенно се оттеглят от ролята си на политически лидер. Тя се заменя с технократска функция: продажбата на избрани ключови технологии – по-специално боеприпаси за системите Patriot, компоненти за електронна война – както и непряка разузнавателна подкрепа, с посредничеството на чрез европейски партньори.
Докато Москва печели време, Киев е изправен пред двойно предизвикателство: Украйна трябва да организира военната си отбрана под постоянен асиметричен натиск и да осигури държавна съгласуваност. Първите пукнатини вече се появяват – под формата на социално изтощение, нарастващи неравенства между фронта и тила и вътрешнополитическо напрежение. В същото време Украйна е не само обект на външни стратегии, но и остава активен играч. Тя търси двустранни споразумения за сигурност, насърчава институционалните реформи и се стреми да поддържа международното внимание.
2. Революционен момент: Стратегическата извънредна ситуация в Европа
Решителният импулс вече не е в Киев или Москва, а в Брюксел, Берлин и Париж. Способността на Европа да действа ще определи дали войната в Украйна може да се насочи към политическо решение или да се превърне в постоянна геополитическа криза.
Силен, координиран и дългосрочен европейски ангажимент – чрез финансова помощ, сътрудничество в областта на оръжията, координация на политиката за сигурност и стратегическа комуникация – би могъл не само да затвори оперативните пропуски на Украйна, но и да изпрати сигнал за паневропейска стратегическа устойчивост. Това от своя страна увеличава натиска върху САЩ да не се оттеглят напълно.
Това обаче изисква преодоляване на добре познатите вътрешноевропейски разделителни линии: различащите се възприятия за заплахата между Франция, Германия и Северна и Централна Източна Европа, различният исторически опит и институционалната инерция възпрепятстват стратегическите действия. Без минимална политическа съгласуваност, дори съществената подкрепа рискува да бъде неефективна.
Полша и балтийските държави, по-специално, които вече са сред най-активните участници в политиката за сигурност, биха могли да поемат инициативата при липса на лидерство от по-големите държави-членки. Техният ангажимент е решителен – но без обща европейска рамка съществува риск от по-нататъшно структурно разделение в Европа. Слаба, реторично амбициозна, но оперативно несъгласувана Европа рискува геополитическо самоизоставяне. В този случай би възникнал вакуум на властта – не само в Украйна, но и по цялата евразийска дъга, която Русия, Китай и Турция все по-активно оформят. Турция вече действа като гъвкав посредник, разпознавайки слабостите на Запада и използвайки ги за собствените си амбиции – било то чрез морското си присъствие в Черно море, двустранната енергийна политика или разширяването на властта си в Южен Кавказ и региона на Близкия изток и Северна Африка. Китай, от друга страна, следва стратегия на стратегическо търпение: никаква пряка намеса, но систематично отслабване на западната съгласуваност чрез икономическа взаимозависимост, паралелни многостранни структури и наративно влияние.
3. Сценарий на европейска координация: Стратегическа блокада на Русия и пътят към преговорите
В най-добрия случай Европа успява да се препозиционира като участник в политиката за сигурност – не само чрез помощ, но и чрез стратегическо лидерство. Украйна получава устойчива военно-техническа, икономическа и институционална подкрепа. В същото време САЩ поддържат минимално ниво на геостратегическа отговорност – независимо дали от външнополитически убеждения или от вътрешнополитически разчети.
В този сценарий Русия е подложена на нарастващ натиск: военно ограничена, икономически изолирана и социално напрегната. Възможността за отворени преговори произтича не от сближаване, а в резултат на структурни безизходици.
Контролът върху информационното пространство също би бил от основно значение за стабилизирането: Европа би трябвало да се научи не само да отговаря на атаки, но и да развива наративен суверенитет – например срещу руските дезинформационни кампании в Молдова, Грузия или Сърбия, и разбира се, в рамките на ЕС.
4. Ако ситуацията се обърне: Замразяване на конфликта, стратегическо оттегляне на Запада, нова ескалация
В най-лошия случай, военната патова ситуация и геополитическото изоставяне се сливат. Европа изглежда разделена, САЩ се оттеглят напълно. Украйна става военно недостатъчно снабдена, дипломатически маргинализирана и все по-дестабилизирана вътрешно.
Русия не постига пълен контрол над цялата територия на Украйна, но постига стратегическа консолидация: замразяване на конфликта по собствени условия, международно признаване на де факто владения над украинска територия и нарастващо влияние чрез хибридни инструменти върху украинското ръководство и общество – от целенасочена дезинформация и лоялност на елита до разделяне на социалните фракции.
Ключовата разлика от сценария на статуквото се крие в политическия колапс на способността на Запада да действа. Това увеличава риска войната да се разшири териториално – например под формата на ограничени, хибридни провокации в Балтийските страни:
– Нарва, в далечния изток на Естония на руската граница, с високия си дял рускоезично население, би била възможна цел на подобни операции: чрез раздаване на руски паспорти, оркестрирани протести, кибератаки и законно организирани правни стратегии. Целта би била двойна: да се дестабилизира държава от НАТО и да се тества желанието на Запада да окаже помощ.
– Литва, със Сувалкския пролом като критична точка, също остава уязвима. Ескалация – независимо дали военна, хибридна, в киберпространството или пропагандна – би могла да има за цел да прекъсне връзката между Балтийските страни и Централна Европа или поне да разкрие тяхната уязвимост. Целта би била да се принуди НАТО да се изправи пред стратегическа дилема между възпиране и избягване на ескалация и да се изпробват така наречените клаузи за взаимопомощ на НАТО и ЕС.
Международни организации като ООН или ОССЕ до голяма степен биха били неспособни да действат в такъв сценарий – блокирани от руско вето или структурно парализирани. НАТО също би бил изправен пред предизвикателство, без непременно да разполага с консенсусна и надеждна стратегия за отговор. Такъв сценарий не би сложил край на войната в Украйна, а би изнесъл кризата – не под формата на блицкриг, а като ерозия на структурите на европейския ред.
Украинската война като геополитически катализатор и тест за Европа
Украйнската война вече не е регионален конфликт, а системен лакмусов тест за способността на Запада, и особено на Европа, да отстоява своите идеи за ред – политически, военно и нормативно.
Привидно стабилният сценарий на статуквото е нестабилен. Той може бързо да се преобърне, ако стратегическата нерешителност, вътрешнополитическият натиск и трансатлантическата фрагментация си взаимодействат. По този начин Европа е изправена пред сложно решение: да развие стратегически суверенитет – или да стане обект на глобални промени във властта и по този начин играчка на глобалните сили.
Русия действа не от позицията на оперативна сила, а използва структурната слабост на другите. Тя експлоатира слабостите на другите: умора, разединение, институционална инерция. Четвъртият описан тук сценарий не е руска демонстрация на сила, а резултат от западното и особено европейско самоограничение.
Изходът от тази война няма да се реши единствено на бойното поле, а по-скоро чрез взаимодействието на политическа решителност, стратегическа комуникация и институционална координация. Европа трябва да докаже, че може не само да се защити в ариергардни действия, но и активно да ги оформи.
Изтоник: Berliner Zeitung


