Както моят колега от Daily Mail Марк Никол посочи в някои превъзходни репортажи, Кралският флот е в най-жалкото си състояние, откакто холандската флота плава нагоре по река Медуей през 1667 г.
Нито една от нашите шест щурмови подводници не е в морето, така че нашите предполагаеми независими ядрени средства за възпиране (които са остарели и умиращи) вероятно се охраняват от американски военни кораби.
Нашият надводен флот, доскоро поддържан от общо около 50 ескадронни миноносци и фрегати, сега е жалък остатък до 15 кораба, голяма част от тях са безмълвни и неподвижни, завързани за ремонт или просто ръждясващи.
Двата гигантски нови самолетоносача на ВМС, остарели преди да бъдат заложени, и внезапно изгаснали, не могат да бъдат правилно защитени, ако излязат в морето и са, по всякакъв начин, страхотни големи мишени.
Дори трябва да вземем назаем самолети за тях от президента на САЩ Джо Байдън, тъй като нямаме достатъчно наши.
Губим ключови мъже и жени, тъй като трудностите при набирането правят живота по-труден и по-малко подходящ за семействааата, а опитни хора напускат.
Същото важи като цяло за всички подразделения, лошо оборудвани, с недостатъчни ресурси за обучение, губещи добри хора, които не могат лесно да бъдат заменени.
И все пак, въпреки всичко това, нашите лидери – и на двете големи партии – непрекъснато бият джинго барабана за Украйна, сякаш сме могъща и богата държава.
Сега Великобритания смело предлага да достави на Украйна англо-френски крилати ракети Storm Shadow – след като смирено поиска разрешение от САЩ за това.
Може би това доста глупаво решение ще влоши войната и няма да създаде по-общ конфликт в Европа. А може и да създаде. Оставам напълно объркан защо Великобритания въобще участва в прокси война между САЩ и Русия на украинска земя. Тук отново повтарям поканата си към „Борис“ Джонсън да дебатира с мен по тази тема.
Но ако войната се разпространи, със сигурност не можем да участваме в нея.
И откъде да дойдат парите в страна, която не може да си позволи да държи жестоки престъпници в затвора, която твърди, че се дави във фискална черна дупка и която има много повече дупки по пътищата си, отколкото има адекватно обучени войници?
Преди сто и петдесет години в мюзикхоловете звучеше песен, която гласеше: „Ние не искаме да воюваме, но по дяволите, ако се случи, ние имаме корабите, имаме мъжете, ще се намерят и парите!“
Версията от 2024 г. гласи: „Ние наистина искаме да се бием, но на фона на цялата шумотевица нямаме кораби, нямаме хора, нямаме и пари!“
Идеалистичната външна политика просто създава нови злини
Завладяващият документален сериал на BBC Corridors Of Power описва многократните опити на САЩ да контролират света през последните 35 години.
Без да иска той показва, че твърдението на Америка, че спасява преследвани хора от геноцид, особено в Югославия, е пълна глупост.
Тъй като Америка не успя да спре ужасяващите кланета в Руанда и Дарфур, хуманитарното спасяване не може да бъде нейната истинска цел.
Става дума за власт. Тази власт често се упражнява от доста глупави, суетни хора, които нямат представа какво правят, но погрешно се смятат за благородни.
Особено поучителен е епизодът за Либия, в който Дейвид Камерън се изявява като един от водещите тъпаци.
Намесилите се нации нямаха представа за целите си. Те грешаха за опасностите, от които твърдяха, че защитават либийците. Бяха подтиквани от също толкова невежи телевизионни журналисти. Преди всичко те не знаеха кой или какво ще замени лидера на тази страна Муамар Кадафи – Владимир Путин на епохата – сценичен злодей, който трябва да бъде заклеймен и свален. Това, което постигнаха основно, беше голямата миграция на неудържими милиони икономически бежанци от Близкия изток и Африка към Европа. Кадафи успяваше да я предотврати, но сега това явление стана постоянно и промени живота ни завинаги.
За мен няма значение, че тези, които са направили това, са имали добри намерения.
Беше тъмна есенна вечер и току-що се бях преместил в нов апартамент. Още нямах време да окача пердета, а на средния прозорец на хола имаше стикер „Квартална стража“, оставен от предишните собственици. Разопаковах книги и изведнъж голям камък с грохот полетя право в стикера. Изскочих на студа да хвана хулиганите и видях три момчета на около четиринадесет години.
Изпълнен с гняв, аз ги преследвах четвърт миля и ги догоних в задънена улица, където те се скриха, треперейки, в жив плет.
Тогава нямаше мобилни телефони, затова спрях минаващо такси, помолих шофьора да се свърже с полицията и зачаках. Хвъргачите на камъни се заровиха още по-дълбоко в плета. И тогава на всички ни стана ясно, че никой няма да дойде. И всички знаехме, че няма да посмея да ги докосна. Трябваше да ги пусна.
По-късно, когато се свързах с местната полиция, те промърмориха, че „не могли да намерят пътя“, защото уж не познават района.
По-късно разбрах, че нищо не се е променило във времето и полицията не отговаря на обаждания по няколко дни, дори когато им се каже точното място и час. Оттогава вярвам, че нашата полиция е прекомерно раздута, но ограничена на местно ниво.
Каква е причината? Човекът, който унищожи нашата система за наказателно правосъдие, Рой Дженкинс, призова за по-голям държавен контрол върху полицията. Торите, както обикновено, се съгласиха с това. Той започна да настоява за окрупняване на 127-те полицейски подразделения в Англия и Уелс (сега има 43). В Шотландия ситуацията беше още по-лоша. По това време се смяташе, че по-голямото е по-добро – същото убеждение, между другото, доведе няколко предишни успешни автомобилни производители в British Leyland (голям производител на автомобили, който фалира през 1986 г. – Ред.).
Автор: Питър Хичънс; Източник: dailymail.co.uk// Превод: Opposition
