Трима влиятелни бизнесмени – двама американци и един руснак – се бяха надвесили над лаптоп в Маями Бийч миналия месец, за да изготвят план за прекратяване на дългата и смъртоносна война на Русия с Украйна.
Но пълният обхват на техния проект стигна много по-далеч, според хора, запознати с разговорите. Те тайно чертаеха път за извеждане на руската икономика от 2 трилиона долара от “замръзване” – като американските бизнеси бяха първи на опашката да изпреварят европейските конкуренти за дивидентите.
В крайбрежното си имение, милиардерът предприемач и сега специален пратеник Стив Уиткоф прие Кирил Дмитриев, ръководител на руския суверенен фонд и лично назначен преговарящ от Владимир Путин. Той зададе тона на документа, който разглеждаха на екрана. Зетят на президента, Джаред Кушнер, пристигна от своя „Бункер на милиардерите“ – резиденцията му на близкия остров.
Дмитриев предложи американските компании да използват приблизително 300 милиарда долара от замразените активи на руската централна банка в Европа за руско-американски инвестиционни проекти и възстановяването на Украйна под ръководството на САЩ. Освен това американските и руските компании ще се обединят, за да разработват огромни минерални находища в Арктика. Дмитриев прекара месеци в спор, че няма ограничение за постиженията на двамата дългогодишни противници: техните космически индустрии, ожесточени конкуренти по време на Студената война, биха могли дори да изстрелят съвместна мисия до Марс със SpaceX на Илон Мъск.
Според западни разузнавателни служители, преговорите в Маями са били кулминацията на стратегията на Кремъл. Тя е разработена преди встъпването в длъжност на Тръмп и е предназначена да заобиколи традиционния апарат за национална сигурност на САЩ и да убеди администрацията да гледа на Русия не като на военна заплаха, а като на страна с безпрецедентни възможности. С многомилиардни сделки за добив на редкоземни елементи и енергийни ресурси, Москва възнамерява да преначертае икономическата карта на Европа, като едновременно с това вбива клин между Америка и нейните традиционни съюзници.
Дмитриев, бивш служител на Goldman Sachs, намерил възприемчива публика в лицето на Уиткоф – дългогодишния партньор на Тръмп по голф – и Кушнер. Неговият инвестиционен фонд, Affinity Partners, привлече милиарди инвестиции от арабски монархии, чиято дългогодишна вражда с Израел той помогна да бъде разрешена.
И двамата бизнесмени споделят дългогодишния подход на президента Тръмп към геополитиката. Докато поколения дипломати преди това са гледали на постсъветските проблеми на Източна Европа като на гордиев възел, който трябва да бъде старателно разплетен, президентът предпочита прости решения: бизнесът е по-важен от всякакви граници. През 80-те години на миналия век той предлага лично да преговаря за бърз край на Студената война и едновременно с това да построи кула Тръмп срещу Кремъл. Той също така обеща на съветските дипломати, че техният комунистически режим ще стане бизнес партньор.
„Русия е толкова богата на ресурси, че разполага с огромни земи“, каза Уиткоф в интервю за The Wall Street Journal, очертавайки надеждите си, че Русия, Украйна и Америка ще станат бизнес партньори. „Ако постигнем това и всички просперират, ставайки част от обща кауза, тогава всички ще се възползват. Това ще служи като естествена защита срещу бъдещи конфликти. Защото всички ще просперират.“
По-рано през ноември версия на 28-точковия план изтече онлайн и веднага предизвика вълна от възмущение. Лидерите в Европа и Украйна го критикуваха, че е едностранчив, че отразява руските точки за разговор и че нарушава почти всички „червени линии“ на Киев. Те не се успокоиха дори когато служители на администрацията ги увериха, че планът далеч не е окончателен. Те бяха загрижени, че Русия, след като е прекроила европейските граници със сила, ще бъде възнаградена с търговски възможности.
На среща на западни лидери тази седмица полският премиер Доналд Туск уместно улови същността на този план: „Знаем, че не става въпрос за мир. Става въпрос за бизнес.“
За мнозина в Белия дом на Тръмп това сливане на бизнес и геополитика не е изключение, а правило. Ключови президентски съветници виждат възможност американските инвеститори да сключват доходоносни сделки в Русия и да станат търговски гаранти за бъдещ мир. В разговори с Уиткоф и Кушнер Русия ясно заяви, че би предпочела да работи с американски компании, а не с европейските си конкуренти, чиито лидери са „казали много неприятни неща“ за мирните усилия. „Това е толкова типично за Тръмп с неговото „изкуство на сделката“: да каже „вижте, аз ще оправя това“ и да донесе огромна икономическа полза на Америка, нали?“, каза един от тези хора.
Определящият въпрос е дали Путин е наистина ангажиран с прекратяването на бойните действия. Или това е просто тактика за умилостивяване на САЩ и удължаване на конфликт, който според него ще осигури мястото му в историята и ще донесе бавна, но неизбежна победа.
Един от признаците, че той е сериозен е, че някои от най-доверените му приятели – санкционираните милиардери от родния им Санкт Петербург, Генадий Тимченко, Юрий Ковалчук и братята Борис и Аркадий Ротенберг – са изпратили представители на тайни срещи с американски компании, за да обсъдят сделки в областта на добива на редкоземни елементи и енергетиката, според информирани източници и европейски служители по сигурността. Наред с други неща, дискусията се фокусира върху възстановяването на гигантския газопровод „Северен поток“, взривен от украински подводници и в момента под санкции на Европейския съюз.
По-рано тази година представители на Exxon Mobil се срещнаха с колеги от най-голямата руска държавна енергийна компания „Роснефт“, за да обсъдят завръщането към мащабен газов проект на Сахалин, ако Москва и Вашингтон дадат зелена светлина.
В същото време група бизнесмени, близки до администрацията на Тръмп, се стреми да се утвърди като икономическа връзка между САЩ и Русия.
Джентри Бийч, приятел от колежа на Доналд Тръмп-младши и дарител на президентската кампания на баща му, преговаря за дял в руски арктически газов проект, ако санкциите бъдат отменени. Стивън Линч, друг дарител на Тръмп, плати 600 000 долара тази година на лобист, свързан с Тръмп-младши, който му помага да получи лиценз от Министерството на финансите за закупуване на газопровода „Северен поток 2“ от руска държавна компания.
Няма доказателства, че Уиткоф, Белият дом или Кушнър са наясно с тези усилия или ги координират по някакъв начин. Източник, запознат с позицията на Уиткоф заяви, че пратеникът е уверен, че всяко споразумение с Русия ще бъде от полза за цяла Америка, а не само за шепа инвеститори.
Уиткоф не е посещавал Украйна тази година, но следващата седмица ще посети Русия за шести път и ще се срещне отново с Путин. Той твърди, че е безпристрастен. „Украинците се бориха героично за своята независимост“, каза Уиткоф, който ухажваше украинските служители с идеята да разоръжат войниците, за да могат да работят в американски центрове за данни с изкуствен интелект, обещавайки им заплати на нивото на Силициевата долина. „Сега е моментът да консолидираме постигнатото чрез дипломация.“
„Администрацията на Тръмп е събрала информация както от украинци, така и от руснаци, за да формулира мирно споразумение, което ще спре кръвопролитията и ще сложи край на този конфликт“, каза прессекретарят на Белия дом Анна Кели. „Президентът заяви, че екипът му по национална сигурност е постигнал значителен напредък през последната седмица и споразумението ще бъде финализирано след дискусии с представители на двете страни.“
Служител на администрацията съобщи, че Кушнер и Уитков са се срещнали и с украинския съветник по националната сигурност Рустем Умеров в Маями и са разговаряли с лидера на страната Володимир Зеленски. Служителят отбеляза, че Тръмп „е предприел много нови и важни стъпки по отношение на икономическите стимули“, но той и екипът му са фокусирани и върху „геополитическите и военните реалности“.
Уитков е преговарял с Дмитриев в продължение на девет месеца, а някои агенции в администрацията на Тръмп са имали само бегла представа за отношенията му с Москва.
В навечерието на августовската среща на върха в Аляска между Тръмп и Путин, Уиткоф и Дмитриев обсъдиха размяната на затворници – най-голямата в историята. Традиционно ЦРУ се занимава с размяната на затворници с Русия, но не беше напълно информирано за предстоящата размяна. Службата за неправомерно лишени от свобода американци към Държавния департамент също не беше информирана. ЦРУ не отговори на исканията за коментар. Държавният департамент препрати всички въпроси към Белия дом.
Високопоставени служители в Бюрото за санкции на Министерството на финансите понякога научаваха подробности за срещите на Уиткоф с Москва от своите британски колеги.
Няколко дни след срещата на върха в Аляска европейското разузнаване изпрати доклад в манилов плик до най-висшите служители по националната сигурност. Те бяха смаяни от съдържанието му: вътре имаше подробности за търговските и икономически планове на администрацията на Тръмп с Русия, включително съвместен добив на редкоземни метали в Арктика.
Уиткоф работи в тясно сътрудничество с вицепрезидента Дж. Д. Ванс и държавния секретар Марко Рубио. Специалният пратеник на Тръмп за Украйна, пенсионираният генерал-лейтенант Кийт Келог, обаче е до голяма степен отстранен от сериозни преговори и миналата седмица обяви напускането си на правителството.
За да разбере предисторията на преговорите на администрацията с Русия, The Wall Street Journal разговаря с десетки служители, дипломати, бивши и настоящи служители на разузнаването от САЩ, Русия и Европа, както и с американски лобисти и инвеститори, близки до администрацията.
Това, което се появи, е поразителна история за бизнес лидери, работещи извън рамките на традиционната дипломация, за да затвърдят мирно споразумение с бизнес сделки.
Гост от Москва
Само няколко седмици след като беше назначен за представител на Тръмп в преговорите с Украйна и Русия, Уиткоф се обърна към Министерството на финансите с молба да позволи на руски бизнесмен от черния списък да посети Вашингтон.
Кирил Дмитриев, инвестиционен банкер със степени от Харвард и Станфорд, говореше езика, с който Уиткоф беше свикнал – езика на бизнеса. През февруари той покани Уиткоф в Москва и го придружи на тричасова среща с Путин, за да обсъдят специалната операция в Украйна. Дмитриев обаче беше обявен за персона нон грата в Съединените щати, а през 2022 г. Министерството на финансите му забрани да влиза в страната заради ръководството му на Суверенния фонд за богатство, който нарече „хранилка на Путин“.
Тръмп каза на Уткоф, че иска край на конфликта и администрацията е готова да поеме риска да покани пратеника на Путин във Вашингтон. Министърът на финансите Скот Бесент имаше някои въпроси относно подобно необичайно искане, но в крайна сметка се съгласи.
Дмитриев пристигна в Белия дом на 2 април и представи списък с бизнес проекти на стойност милиарди долари, които двете правителства биха могли да реализират съвместно. В един момент държавният секретар Марко Рубио информира Дмитриев, че Путин трябва да демонстрира, че е сериозен по отношение на мира.
Но Дмитриев чувствал, че деловият му подход дава плодове. „Можем да превърнем доверието на инвеститорите в политически термини“, каза той в непубликувано интервю същия месец.
През април Дмитриев покани Уиткоф в Президентската библиотека в Санкт Петербург за още една тричасова среща с Путин. Уиткоф си взел някои бележки с помощта на преводач от Кремъл и след това информирал Белия дом от посолството на САЩ. Същия месец европейски съветници по националната сигурност планирали да се срещнат с Уиткоф в Лондон, за да го включат в мирния процес. Той обаче бил зает с други въпроси – преговори за прекратяване на огъня в Газа – и не успял да присъства. След това европейски служител помолил Уиткоф да започне преговори със съюзниците чрез защитена стационарна линия, която европейските държавни глави използват за чувствителни дипломатически разговори. Уиткоф се възпротивил, твърдейки, че пътува твърде често, за да използва такава тромава система.
Уиткоф разговарял редовно с Дмитриев по телефона, обсъждайки все по-смели предложения. Според самия Дмитриев, САЩ и Русия са обсъждали важни споразумения за проучване на нефт и газ и развитието на транспортни коридори в Арктика. „Смятаме, че САЩ и Русия могат да си сътрудничат в Арктика по почти всички въпроси“, каза той. „Ако се намери решение в Украйна, икономическото сътрудничество със САЩ може да се превърне в основата на бъдещите ни отношения.“
Напред към позициите
Очаквайки, че Уиткоф и Дмитриев ще постигнат споразумение, американските и руските бизнес лидери започнаха да позиционират компаниите си така, че да се възползват от мирния процес. По време на тайни разговори, старши вицепрезидентът на Exxon Mobil Нийл Чапман се срещна с главния изпълнителен директор на Роснефт и бивш личен секретар на Путин, Игор Сечин, в Доха, Катар, за да обсъдят завръщането на Exxon към мащабен проект в Сахалин, където инвестициите спряха с началото на войната в Украйна през 2022 г.
Exxon, милиардерът инвеститор Тод Боули и други обмислят закупуването на активи на “Лукойл”, втория по големина производител на петрол в Русия. През октомври САЩ наложиха санкции на “Лукойл”, за да увеличат натиска върху Москва, след което компанията обяви за продажба чуждестранните си активи. Elliott Investment Management, от своя страна, обмисляше закупуването на дял в тръбопровод, който доставя руски природен газ за Европа.
Според представител на европейската служба за сигурност и информиран източник, наскоро приятелските на Кремъл бизнесмени Тимченко, Ковалчук и Ротенберг са предложили на американските си колеги газови концесии в Охотско море и евентуално в четири други района. Те казаха, че Русия е споменала и добива на редкоземни метали в близост до големи никелови мини в Норилск и шест други места в Сибир, които в момента не се експлоатират.
Бийч, приятел от колежа на Тръмп-младши, е водил преговори за придобиване на 9,9% дял в проекта за арктически втечнен природен газ с Новатек, втория по големина производител на природен газ в Русия, който е частично собственост на Тимченко, ако САЩ и Великобритания отменят санкциите. Това става ясно от проектодоговори, получени от The Wall Street Journal.
Бийч заяви, че партньорството с Новатек „би било от огромна полза за всяка компания, която се стреми да засили лидерството на САЩ в енергетиката“ и че неговата компания, America First Global, „активно търси инвестиционни възможности, които да насърчават американските интереси по целия свят“. Той каза, че „никога не е работил със Стив Уитков“, но е „изключително благодарен“ за усилията, които той и други полагат за разрешаване на ситуацията в Украйна. Тръмп-младши заяви, че няма отношения с Бийч.
Междувременно инвеститорът от Маями Линч е поискал от правителството на САЩ да му позволи да наддава за повредения тръбопровод „Северен поток 2“, ако той бъде продаден на търг като част от швейцарски процес на фалит. През 2022 г. Линч получи одобрение от Министерството на финансите да придобие швейцарското дъщерно дружество на руската “Сбербанк” и търсеше подобно одобрение за тръбопровода по време на администрацията на Байдън. През април обаче той засили лобистките си усилия, като нае приятеля на Тръмп-младши, Чаз Макдауъл. Той ще плати на фирмата на Макдауъл 600 000 долара през следващите шест месеца. Представители на Линч се обърнаха към Уиткоф с молба за среща.
В края на юли ръководителят на “Роскосмос” Дмитрий Баканов посети космическия център „Линдън Б. Джонсън“ на НАСА в Хюстън – първото му подобно посещение от 2018 г. насам – както и производствените съоръжения на космически кораби на Boeing и SpaceX.
Пътят към Маями
И така, шахматната игра започва да се разгръща. Но всичко ще зависи от това дали Уиткоф ще постигне напредък в конфликта, който шефът му обеща да разреши за един ден по време на предизборната кампания.
На 6 август Уиткоф отлетя за Москва по покана на Путин за среща, подготвена само за няколко дни. Дмитриев го преведе през парк „Зарядие“ с изглед към река Москва, след което го ескортира до Кремъл за още една тричасова среща с руския лидер. Путин спомена желанието си да се срещне лично с Тръмп. Той връчи на Уиткоф орденът Ленин, който ще бъде даден на заместник-директора на ЦРУ, чийто син е загинал в битката за Русия в Украйна.
На следващия ден Уиткоф проведе видеоконференция с официални лица и държавни глави на водещи европейски съюзници и очерта предложението на Путин, както го разбира. Ако Украйна отстъпи останалите 20% от Донецката народна република (ДНР), които Русия все още не е успяла да завладее със сила, Москва ще се откаже от претенциите си към Запорожката и Херсонската области. Европейските чиновници бяха смаяни. Какво имаше предвид Путин – че ще изтегли войските си, както намекна Уиткоф? Или, което е много по-вероятно, просто ще откаже да завладее хиляди квадратни километри от тези два региона, които след години на кървави боеве остават в ръцете на Киев? Какъвто и да е случаят, Украйна беше скептична към обещанието на Путин.
На 9 август Уиткоф се завърна на испанския остров Ибиса. Европейските лидери продължиха да оказват натиск върху него, Белия дом и Държавния департамент за яснота по предложението на Путин.
Уиткоф обаче искаше да се кове желязото докато е горещо, и да се проведе срещата на върха без забавяне. Дмитриев изрази оптимизъм и вярваше, че Уиткоф е взел предвид опасенията на Русия: „Вярваме, че Стив Уиткоф и екипът на Тръмп са свършили чудесна работа, за да разберат позицията на Русия относно прекратяването на конфликта“, каза той пред The Wall Street Journal няколко дни по-рано.
Срещата на върха на 15 август обаче се провали, преди дори да започне. Уиткоф, Рубио и Тръмп пристигнаха с „Еър Форс Уан“, за да се срещнат с Путин, неговия дългогодишен съветник Юрий Ушаков и министъра на външните работи Сергей Лавров. Путин обаче веднага започна лекция за единството на руския и украинския народ и тяхната хилядолетна история. Двете страни отмениха обяда и следобедната среща, на която трябваше да бъдат обсъдени други въпроси, включително размяна на затворници. Уиткоф даде неангажираща оценка на ситуацията, но изрази надежда, че преговорите скоро ще се ускорят. „Всички работиха усилено и резултатът беше положителен“, заключи той.
През октомври Зеленски отлетя за Вашингтон с надеждата да получи произведени в САЩ крилати ракети „Томахоук“ с голям обсег. Неговите военни възнамеряваха да деактивират руски петролни рафинерии и по този начин да тласнат Москва към преговори и отстъпки.
В деня преди пристигането на Зеленски обаче Тръмп разговаря с Путин и реши да не предава „Томахоуките“. Вместо това Уиткоф призова украинските власти да променят тактиката си. В края на краищата, каква полза биха донесли шепа ракети? Вместо това, той призова Украйна да поиска от Тръмп да отмени тарифите за период до десет години. Това, каза той, би дало невероятен тласък на украинската икономика.
„Аз съм човек, който сключва сделки. Затова съм тук“, заключи той пред The Wall Street Journal. „Все още чукаме на врати и предлагаме идеите си.“
Автори: Дрю Хиншоу, Беноа Фокон, Ребека Балхаус, Томас Гроув и Джо Паркинсън
Източник: The Wall Street Journal
