Президентът Доналд Тръмп вдъхна неочакван импулс в мирните преговори между Русия и Украйна, като предложи споразумение за войната от 28 точки. Може би си мислите, че западните поддръжници на Украйна биха приветствали шанса за мир, като се има предвид колко ужасно се развива войната за украинците.
Може би грешите.
Самохвалците от двете страни на Атлантика реагираха с морално възмущение, представяйки предложението като принудителна капитулация за Володимир Зеленски и списък с желания за Владимир Путин. Дори се разпространи слух, че планът е буквално руски, написан от Кремъл и предаден на Вашингтон за доставка до Киев (слух, бързо потушен от Axios и Белия дом). Томас Фридман от The New York Times написа, че ако планът за „капитулация“ бъде наложен на Зеленски до Деня на благодарността, тогава Денят на пуйката „ще се превърне в руски празник“.
Това е смешно. Но е и безумно контрапродуктивно. Мирният план на Тръмп е толкова балансиран, колкото Украйна би могла реалистично да се надява, предвид инерцията на Русия на бойното поле. Въпреки това, Зеленски може да няма политическата свобода да го приеме, тъй като това би рискувало бунт от страна на твърдолинейните националисти. Една идея, която чух, докато бях в Киев миналия месец е, че Зеленски се нуждае от Тръмп, за да играе ролята на лошия и да го принуди да приеме сделка.
Ако това е вярно, тогава Томас Фридмановците по целия свят – хората, които настояват, че планът на Тръмп лишава Украйна от свобода, така че Зеленски не може да го приеме – действат като разрушители на мира, а не като защитници на демокрацията.
Те отслабват политическото прикритие, което Белият дом предоставя на Зеленски, за да сключи „неохотно“ сделка. Несъзнателно (надявам се), те засилват натиска върху Зеленски да продължи войната, която Украйна губи, и върху Тръмп да вмъкне “отровни хапчета” в споразумението, които Москва не може да приеме. Те може би ще успеят. Както винаги, тези, които ще платят цената, са самите украинци.
Ако сделката с Тръмп наистина беше издайнически жест за Путин, тогава критиците щяха да имат по-силни аргументи. Но не е така.
Първата точка – потвърждаване на суверенитета на Украйна – сама по себе си я прави тази сделка добра за Киев. Съгласно споразумението, Украйна ще остане суверенна национална държава, свободна да се присъедини към Европейския съюз и да се превърне в демокрация от западен тип, каквато толкова много украинци искат да бъде тяхната нация. Както пише Анатол Ливен от Института Куинси: „Споразумение, което оставя три четвърти от Украйна независима и с път към членство в ЕС, всъщност би било украинска победа, макар и и с уговорки.“
И така, за какво се оплакват критиците?
Едно често срещано възражение е, че планът изисква украинските сили да се изтеглят от части от Донецка област, които Киев все още контролира. Разбира се, това е горчиво хапче за преглъщане от украинците. Но Русия така или иначе поглъща тази територия и ще я завземе цялата рано или късно, ако войната продължи. Планът на Тръмп предлага на Украйна нещо по-добро, превръщайки тази територия в „неутрална демилитаризирана буферна зона“, в която руските сили не могат да влязат.
Критиците също възразиха срещу точка номер 6: „Размерът на украинските въоръжени сили ще бъде ограничен до 600 000 души персонал.“ В ефира на CNN Джош Рогин от Washington Post изобрази плана като принуждаващ украинците да се откажат от „правото си да имат армия“.
Това описание е абсурдно. Планът позволява на Украйна да поддържа армия повече от два пъти по-голяма, отколкото когато Русия нахлу в началото на 2022 г. – и вероятно по-голяма, отколкото Украйна би разполагала в мирно време така или иначе. Между другото, някой наистина ли вярва, че Путин – чиито военни цели включват „демилитаризацията“ на Украйна – е автор на тази разпоредба или е бил щастлив да научи за нея?
„Голямата тройка“ на Европа – Великобритания, Франция и Германия – са изготвили „контрапредложение“, което не е нищо повече от редакции на предложението на САЩ, като всички те правят сделката по-малко привлекателна за Москва или Вашингтон, или и за двете. Човек се чуди защо не са създали собствено предложение или не са установили дипломатически канали с Москва – и дали истинската им цел е да саботират американската дипломация и да се бият с Русия „до последния украинец“, както твърдят антивоенните гласове.
За щастие, последните няколко дни донесоха и справедливи оценки на сделката на Тръмп, включително от изненадващи източници. Дамир Марушич от Washington Post пише, че „планът не е непременно катастрофата, изобразена в голяма част от западните медии“. Той съобщава, че „съветник, близък до Зеленски“, е видял предложението като „възможност“ и „отправна точка“ за преговори. Съветникът „настоява, че Украйна трябва да се изправи срещу реалността и да спре кръвопролитията“.
Още по-изненадващо е, че проукраинският историк Найъл Фъргюсън написа в X: „Противно на скорошните спекулации в пресата, проектът от 28 точки за мир в Украйна всъщност е разумна основа за преговори.“ Бившият прессекретар на Зеленски, Юлия Мендел, предложи най-острата защита на предложението. „Всяка следваща сделка за Украйна ще бъде само по-лоша – защото губим“, написа тя. „Губим хора, територия и икономика.“
Това е решаващ и опасен момент за Украйна. Но здравият разум проблясва в западния свят и то навреме. Тръмп може би ще измъкне Украйна от сегашната ѝ каша – освен ако нейните „поддръжници“ не намерят начин да объркат всичко.
Автор: Андрю Дей
Източник: The American Conservative
