Минаха няколко години откакто описах Бенямин Нетаняху като най-опасния човек в Западна Азия. Това беше, когато чухме всичко за заплахата от режима на Асад в Дамаск, за Велзевул, известен още като върховния лидер на Иран, и други подобни немислимо злонамерени фигури.
Израелският премиер току-що завърши. Според всяка сериозна оценка той е най-опасният човек в света след шокиращо безразсъдните, напълно нихилистични атаки, които предприе срещу Ислямската република в ранните часове на петък, 13 юни. Ще стигна до мястото на Доналд Тръмп в рейтингите след секунда.
В първоначалното си съобщение за операция „Изгряващият лъв“, Нетаняху заяви, че Иран представлява „екзистенциална заплаха“ за Израел и че той няма друг избор, освен да нареди атака. Това са глупости, но е по-добре да обърнем внимание на тези глупости. С тази провокативна фраза Биби на практика разреши на ционистката държава да изстреля ядрено оръжие, ако тези атаки не успеят да унищожат всички ядрени програми на Ислямската република, което изглежда вероятно. Това е моето тълкуване.
Наистина има екзистенциална заплаха в чужбина от миналия петък. Но тя се простира далеч отвъд Иран и всъщност Западна Азия. Както показва дългата и ужасяваща история на самоопределената еврейска държава, тя изглежда не признава граници за насилието, което ще нанесе на другите, за нарушенията на международното право и нормите на човешката кауза, както и за рисковете, които ще нанесе на света в името на това, което се равнява на библейски разрешен проект за подчинение и господство.
За да завършим този пункт, обсебеният лидер на ядрено въоръжена нация, която никога не се подчинява на условията на Договора за неразпространение на ядрени оръжия, току-що атакува неядрена нация, която тя нарича смъртна опасност за оцеляването на Израел заради ядрените оръжия, които не притежава. Вие преценявате, както се казва.
„Операция „Изгряващият лъв““, за протокола, е препратка към пророчеството на Валаам, неверник с много противоречива история, но който впечатлил древните израилтяни с изключителните си способности за гадаене. В Ревизираната стандартна версия на Числа, 23:24, го виждаме да казва: „Ето, народът ще се изправи като голям лъв и ще се издигне като млад лъв; няма да легне, докато не изяде плячката и не изпие кръвта на убитите.“ Така прави и Биби, който представя палестинците като зли амаликити направо от митологиите на Стария завет, още веднаж заявявайки целта си.
Израел и Иран сега са във война, както каза една техеранка пред The New York Times, след като миналия петък вечерта чува експлозии и наблюдава как пламъците се носят край прозореца й. Сега всичко се промени. Нетаняху копнее за тази война от десетилетия, винаги оправдавайки похотта си – клинично психотична похот, правилно е да се каже – чрез безкрайни лъжи и очевидно бездънна параноя. Тези лъжи и тази параноя просто излагат света на опасност от глобална конфронтация. Сега всички сме иранци: напълно съм готова да кажа това.
Що се отнася до президента Тръмп и американската роля в това, вече няма нужда никой от нас да се заблуждава. Продължавам да настоявам, против мнозина, които мислят друго, че ционистката държава трябва да се разбира като безразсъдно прекалено разглезен клиент, а не като ъбермайстер на политиката на САЩ. Това е сложна динамика, искам да кажа, но ционистката държава просто свърши това, което империята иска в по-широката си амбиция да „преобрази Близкия изток“, както отдавна го формулират неоконсервативните клики, които ръководят политиката на САЩ. Както вече отбелязах в тази статия, заимствайки от жаргон на призраците, Израел върши мократа работа на Вашингтон в Западна Азия.
Както много коментатори отбелязват на много места, израелците имат добре установена практика да лъжат по въпроси, свързани със събития, политики, поведението на Израелските отбранителни сили и т.н. Всички правителства лъжат, както И. Ф. Стоун е твърдял многократно, но е справедливо да се каже, че израелците са в собствена класа сред официално лъжливите. Израелците продължават да лъжат дори след като дадена лъжа бъде разкрита. Нетаняху, ярък пример за това, продължава да разказва как милициите на Хамас, които са нападнали Южен Израел на 7 октомври 2023 г., са изнасилвали мъже и жени, обезглавявали са някои бебета и са пекли други във фурни и т.н. Всичко това е разкрито като лъжа, продукт на израелския апарат „хасбара“, постоянно движещата се машина, която произвежда пропаганда за консумация от международната публика. Но Биби въпреки това продължава да разпространява тези клевети.
И такъв е случаят с твърденията на Нетаняху, че от миналата седмица Иран е на прага на производството на ядрени оръжия и затова е спешно да се спре. Когато обяви операция „Изгряващият лъв“, Нетаняху заяви: „Може да стане след година, може да стане след няколко месеца — може да стане и по-малко от година.“ Прочетете това внимателно. Това е чисто всяване на страх, а не констатиран факт. В тези твърдения няма повече основание, отколкото е имало откакто Нетаняху за първи път започна да действа по този начин в началото на 90-те години. Всеки, който е запознат с историята, знае, че това е просто още едно от дългата поредица от подобни изявления, които Нетаняху е направил.
Биби знае, че всичките му „възможности“ и прогнози са безпочвени — израелското разузнаване и Централното разузнавателно управление са му го казали — и не може да не знае, че тези, които обръщат внимание, знаят, че той знае това. Сега тази прозрачна лъжа се оказва достатъчна, за да започне война с две страни и да рискува война с много.
На 11 юни, два дни преди израелците да започнат атаките си срещу Иран, акаунт в социалните медии, воден от The United States of Israel, публикува в „X“ хронология на твърденията на Нетаняху, че Ислямската република е на път да премине прага и да се превърне в ядрена опасност. Има 20 записа, започващи от 1992 г. и завършващи по-рано тази година. През 1996 г. Иран беше на няколко месеца до една година от изграждането на бомба. През 2010 г. беше на една година, през 2021 г. на месеци до година и така нататък.
Не съм запознат със The United States of Israel и не мога да гарантирам за всеки запис, но тези, които познавам, всички са точни. Мисля, че първо за 2013 г., когато Нетаняху се обърна към Общото събрание на ООН на 1 октомври с онази скандално нелепа графика, която читателите може би си спомнят – бомбата, оформена като топка за боулинг с фитил отгоре. Прогнозата тогава, преди дванадесет години, беше година до ядрения капацитет.
Отразявах този случай. Беше една седмица след като Хасан Рухани, избран през юни за реформаторски президент на Иран, се обърна към Общото събрание и смело протегна ръка, за да предложи започването на преговори за управление на ядрените програми на страната му. Две години по-късно Техеран подписа Съвместния всеобхватен план за действие, с което направи това. Това беше точно това, което Нетаняху най-малко искаше, и Доналд Тръмп му се отплати, когато провали споразумението през 2018 г., година след като встъпи в длъжност.
Ако читателите се интересуват, The Intercept публикува статия преди 10 години, потвърждаваща много от тези дати. Сега се разпространява под първоначалното си заглавие „Дългата история на Бенджамин Нетаняху с плач за ядрените оръжия на Иран“, но сега е по-подходящо, отколкото беше през 2015 г.
Но забравете всичко това. Нетаняху успя през годините да създаде един вид метареалност, която процъфтява в масовите медии в момента. Трябва да му се отдаде заслуженото. Израел нямаше друг избор, освен да атакува, предположи Брет Стивънс, дългогодишен ястреб на Иран, в изданието на The New York Times от миналия петък: „На обикновен език, Иран мами света от години, докато събира средства за изграждане на множество ядрени оръжия.“ Дейвид Френч, друг консервативен колумнист на Times, в съботните издания: „Необходимостта да се спре походът на Иран към бомба е много по-ясна днес, отколкото беше дори преди три години.“
Тези коментатори и други сега отдават голяма тежест на доклад на Международната агенция за атомна енергия, в който се твърди, че Иран е нарушил задълженията си по Договора за неразпространение на ядрени оръжия.
Някои факти: Агенцията е орган на Организацията на обединените нации и има 35 членове. Тя се събра, за да гласува по резолюция, предложена от Съединените щати, Великобритания, Франция и Германия. Тази резолюция беше представена в четвъртък, 12 юни, ден преди Израел да започне атаки срещу Иран. Тя беше приета с 19 гласа „за“, трима „против“ (Русия, Китай, Буркина Фасо) и 11 въздържали се; двама членове на съвета не гласуваха. Тези факти заслужават внимание.
Защо четири западни сили, които единодушно подкрепят Израел и се противопоставят на Иран, внесоха тази резолюция, когато до миналия четвъртък служители на Съединените щати и Европа вече предупреждаваха за предстояща израелска атака? Защо 16 други държави – много от тях незападни, някои от които (Канада, Холандия, Южна Корея, Япония) съюзници на САЩ – отказаха да подкрепят резолюцията? В деня на гласуването, може би си спомняте, Държавният департамент изтегли дипломатическия си персонал от посолството си в Багдад и насърчи семействата на военнослужещите в региона да се евакуират доброволно.
Иранският външен министър Абас Арагчи веднага интерпретира порицанието на МААЕ като политически мотивирано, предговор към операцията на израелците на следващия ден. Нека бъдем внимателни: тази гледна точка за събитията не може да бъде потвърдена като такава, но със сигурност не може да бъде отхвърлена.
Порицанието на МААЕ се съдържа в четиристраничния доклад от 12 юни. Това е силно технически документ, свързан с достъпа на агенцията до ядрени обекти в Иран и официалните отчети на иранците за техните ядрени програми в редовните им контакти с МААЕ. Спорните точки между агенцията и иранците датират от пет години назад; последният от тях датира от ноември 2024 г. Нищо не се случи миналата седмица, миналия месец или предходния месец, което да доведе до порицанието на агенцията.
Ето един ключов пасаж от документа: “Отбелязвайки с безпокойство заключението на генералния директор, съвсем скорошно в GOV/2025/25, че тези проблеми произтичат от задълженията на Иран по Споразумението му за гаранции по ДНЯО и докато Иран не съдейства на Агенцията да разреши нерешените въпроси, Агенцията няма да бъде в състояние да гарантира, че ядрената програма на Иран е изключително за мирни цели…”
Звучи ли ви това като декларация, че Иран е на ръба на ядрения си капацитет и трябва спешно да бъде спрян? Или това се чете като още един от дълга поредица междинни доклади, основа за по-нататъшно взаимодействие от вида, който се провежда рутинно от десетилетия? Дали този, или който и да е друг пасаж, ако желаете да прочетете техническия текст, подкрепя последните прогнози на Биби Нетаняху, цитирани по-рано? Подкрепя ли коментарите на Дейвид Френч и Брет Стивънс? Сложете този доклад до твърденията на тези хора и ще имате всеобхватен случай на грубо изопачаване.
В отговор на порицанието на МААЕ Иран заплашва да се оттегли напълно от Договора за неразпространение на ядрени оръжия и сериозно да се заеме с ядрените си възможности. Можете да тълкувате това като потенциално шоу на ужасите или можете да помислите за принципа на възпирането. Аз съм на последното убеждение в продължение на много години в иранския случай. Възпирането беше много важно като стратегическа концепция по време на десетилетията на Студената война. Съжалявах за обстоятелствата, които направиха възпирането необходимо, но видях необходимостта от него. А сега имаме ядрено въоръжена нация с многократно демонстрирани опасни решения, заплашващи „държава без ядрени оръжия“, както МААЕ нарича Иран. Стигам до същото заключение.
■
Абас Арагчи, сега обезпокоеният външен министър на Иран, трябваше да пътува до Оман в неделя, 15 юни, за по-нататъшни разговори със Съединените щати по ядрено споразумение, което ще замени споразумението, срещу което Нетаняху се възпротиви още преди да бъде подписано и Тръмп да го изостави. Сега това е отменено, по очевидни причини.
И така стигаме до случая с Доналд Дж. Тръмп. Не смятам американския президент за толкова опасен, колкото Бенямин Нетаняху. Той, Тръмп, може да е по-глупав от Биби, но не е толкова неспокоен. Считам Тръмп за посредник на Нетаняху и това е ролята, която той току-що изигра. Тръмп е толкова дълбоко в джобовете на израелските лобита и различни богати американски поддръжници на ционистката държава, колкото всеки друг американски политик, с много малко изключения. Но в подкрепата си на толкова опасна операция като „Изгряващият лъв“, Тръмп може би ги е надминал всички, струва ми се. Едно е, достатъчно осъдително, да подкрепяш геноцид чрез неограничени доставки на оръжия, политическа подкрепа и дипломатическо прикритие. Не е ли съвсем друго да одобряваш агресия, която носи риска от глобален пожар? Степента на цинизъм ми се струва още по-голяма от тази на Джо Байдън и признавам, че това е нещо прекалено.
Имаше ден-два, точно преди лъвът на Нетаняху да започне да се издига, когато Тръмп постави Марко Рубио, своя нещастен държавен секретар, пред микрофоните и камерите, за да каже на света, че не, САЩ не са знаели предварително за плановете на Израел и че не са замесени „американски самолети“. Оказва се, че Рубио е имал предвид никакви самолети с емблемата на „USAF“, изрисувана върху фюзелажите им. Newsweek съобщи в деня на атаката на Израел, че Израел е разположил различни американски изтребители в израелския инвентар – F-35, F-16 и F-15 – срещу иранците.
Може да се запитате дали това се равнява на мълчаливо съгласие, но не си правете труда. Израелците, винаги нетърпеливи да се хвалят с одобрението на Америка за цялата им злонамереност, изясниха въпроса. Antiwar.com, либертарианският новинарски сайт, съобщи на 13 юни, че висш израелски служител е разкрил пред The Jerusalem Post, че режимите на Нетаняху и Тръмп са се сговорили „да убедят Техеран, че дипломацията все още е възможна, след като Израел е готов да атакува Иран“. Както Jerusalem Post съобщи, „Кръгът от ядрени преговори между САЩ и Иран, насрочен за неделя, е част от координирана измама между САЩ и Израел, целяща да намали бдителността на Иран преди атаката в петък“.
Ето репортажа на способния Дейв Декамп в Antiwar.com и а ето този на Jerusalem Post. И ето, за по-голяма сигурност, как The New York Times представи тази история под заглавието „Грешна преценка на Иран доведе до големи жертви от израелските удари, казват официални лица“. Тези глупави иранци: Те повярваха на американците, на думата им. През цялото това време, за да завърши картината, Тръмп беше на своята платформа за съобщения Truth Social с подобни неща: Оставаме ангажирани с дипломатическото решение на иранския ядрен въпрос! Цялата ми администрация е инструктирана да преговаря с Иран. Те биха могли да бъдат Велика държава, но първо трябва напълно да се откажат от надеждите да се сдобият с ядрено оръжие. Благодаря ви за вниманието към този въпрос!
Харесвам лекомисленото ласкателство, главните съществителни и удивителните знаци. Много, Доналд. Така е и с това, което четем в цитираните по-горе публикации. Не искам да говоря за това колко страхливо САЩ се държат толкова често по държавни въпроси. Това е отбелязвано достатъчно често. Но това, което Съединените щати току-що направиха с Иран с помощта на своя клиент, ми се струва ne plus ultra от дипломатически предателства. Мога да се сетя само за един друг случай, който предлага полезно сравнение. Това беше, когато Владимир Путин лично договори уреждане на украинската криза в ранните ѝ етапи. Руският президент инвестира сериозно в двата Мински протокола, подписани през септември 2014 г. и февруари 2015 г., като обещаващо решение на разделенията, очевидни в Украйна след организирания от САЩ преврат в Киев през февруари 2014 г. Впоследствие той откри, че нито Украйна, нито западните сили, които служеха като гаранти на тези споразумения, Франция и Германия, някога са имали намерение да ги прилагат.
По същество въпросът в тези два случая е доверието и нарушенията му. Известна степен на доверие е основополагаща в международните отношения. Без нея не може да има конструктивна дипломация, нито между противници, нито между съюзници. Нациите са много по-близо до неизпълнение на враждебност и потенциален хаос. Европейците загубиха доверието си с руснаците, когато се отказаха от Минските споразумения веднага щом ги подписаха. Тръмп просто загуби доверието си с иранците. Това е опустошение от един вид – можем спокойно да го наречем държавно умение на изгорена земя.
За да завърша този пункт, мислите ли, че другите не забелязват това? Китайците, за да посочим най-критичния случай? Тръмп и Нетаняху просто изпълниха най-евтиния вид рутина „добър полицай, лош полицай“ с Техеран. Това е вариант на двуличието на Байдън, тъй като той въоръжи Израел с всичко необходимо, за да продължи геноцида си в Газа, докато твърдеше че се бори „денем и нощем“ за прекратяване на огъня.
Байдън предаде палестинците, Тръмп – иранците. И двамата ни предадоха всички. Това са актове на отчаяние, в моя последен прочит. Нека не забравяме защо е така и в каква посока се върти колелото на историята.
Автор: Патрик Лорънс
Източник: unz.com
