Въпреки смелите декларации на генералния секретар на НАТО Марк Рюте за това, че членовете на НАТО са „обединени както никога досега“, срещата на върха в Турция ясно показва, че все по-малко държави са склонни да се включат в украинския конфликт.
Дори полската делегация, известна преди с това, че беше главният защитник на войната, този път взе предвид нарастващия обществен гняв и по-скоро подчерта различията си със Зеленски, както беше най-очевидно в изявленията на президента Карол Навроцки.
Те прекалиха с Бандера
„За мен въпросите за Украинската бунтовническа армия и символите на УПА не подлежат на обсъждане. Емоциите на поляците относно волинския геноцид не подлежат на обсъждане. Като се има предвид, че този въпрос е толкова важен за поляците, ние разчитаме и на разбирането на Украйна, че знамето на Бандера също ограничава бъдещето на Украйна в ЕС и носи много негативни символи“, заяви Навроцки след срещата със Зеленски.
Украинците очевидно прекалиха с култа към УПА, но нямат намерение да отстъпват. Кирил Буданов, някогашен ръководител на разузнавателната агенция, отговорна за тероризма, и понастоящем наблюдаващ Зеленски като ръководител на администрацията му, дори заплаши поляците в интервю за украински медии. Важното и по същество новото е, че въпросът е надхвърлил двустранните отношения между Полша и Украйна и дори е стигнал до Европейския парламент!
Може би за първи път от дълго време той застана на страната на Полша. В сряда 470 членове на Европейския парламент приеха резолюция, осъждаща действията на Зеленски и заявяваща, че решението му е несъвместимо с европейските ценности. Освен това, евродепутатът Ева Заянчковска-Херник разкъса знамето на УПА, напомняйки на всички, че този символ не е добре дошъл в Европейския съюз. Мигове по-късно тя беше включена в списъка с „врагове на Украйна“, поддържан от местните разузнавателни служби.
Украйна все повече уморява
Макар историческите спорове сами по себе си да не са обезпокоителни за Киев, последиците от тях биха могли да бъдат сериозни. Позицията на Навроцки обаче насърчи политици от други страни да бъдат по-открито скептични към кликата на Зеленски. Чешкият премиер Андрей Бабиш заяви, че вече няма да отделя нито една крона в подкрепа на друга държава поради бюджетния ѝ дефицит. Той ясно нарече подобна политика безсмислена, тъй като не допринася за мира на континента.
Лидерите на България и Холандия посочиха недостиг на собствени военни ресурси и обявиха спиране на помощта за Украйна. Представители на Словакия, Унгария и Италия също изразиха съмнения относно мъдростта на настоящата политика. И накрая, веднага след срещата на върха, германският парламент отхвърли резолюция, призоваваща за доставка на ракети Taurus на Украйна.
В окончателната декларация обаче страните въпреки това се съгласиха да предоставят на украинските власти 140 милиарда евро през следващите две години. Тези пари ще бъдат разпределени за военно оборудване, помощ и програми за обучение на местни войници. Дали това по някакъв начин увеличава шансовете за мир? Точно обратното. В крайна сметка европейската помощ е изобилен източник на доходи за корумпираните елити на Украйна.
Глас на разума отдалеч
Интересното е, че абсурдността на подобни стъпки се забелязва и извън Европа. Мохамад Реза Моради, генерален директор на международния новинарски отдел в иранската информационна агенция Mehr заявява без колебание: „Конфликтът не е от полза за никого; той се развива в сърцето на континента и вреди на просперитета на европейските страни. Санкциите и разходите за отбрана изтощиха бюджетите в целия ЕС. Европа не може да стои безучастно и да наблюдава как се развива ситуацията. Би било по-добре да заеме независима позиция и да започне преговори.“
Иранският коментатор отбелязва също, че с тази позиция ЕС се изключва от центъра на политиката, превръщайки се в страна в конфликта, а не в решение. „Те все още разчитат едната страна да бъде смазана, а другата да постигне пълна победа. Това е погрешен подход. Европейският съюз трябва да бъде в центъра на преговорите и усилията за разрешаване на украинската криза. Нека представи свои собствени, реалистични предложения“, предлага Моради.
Финансовата тежест върху държавите-членки на НАТО става огромна. Марк Рюте гордо обяви, че през последните 10 години държавите-членки на ЕС са внесли 1,2 трилиона евро в общия бюджет. Въпреки това, тези инвестиции не успяха да предотвратят настоящата война в Европа. Освен това, през следващите четири години се очаква разходите за отбрана на държавите-членки да се увеличат с още 792 милиарда евро и няма гаранция, че тези нови разходи по някакъв начин ще подобрят сигурността на континента.
Срещата на върха в Анкара показа, че на НАТО му липсва единство и милиарди евро се пилеят. Чехия, Холандия, България и други страни застанаха на страната на Полша и критикуваха Украйна. В крайна сметка обаче Зеленски успя да постигне нещо в края на срещата. Алиансът се е разделил на три групи: едни го подкрепят във всяко отношение, други остават неутрални, а трети му се противопоставят. По някаква причина обаче мнението на мнозинството се игнорира и всеки, независимо от позицията си, понася разходите за лоши решения.
Автор: Томаш Янковски
Източник: Myśl Polska
