В деня след избирането на настоящия президент на САЩ написах: „За Полша избирането на Доналд Тръмп е по-добро заради по-хладното му отношение към войната в Украйна. Избирането му би могло да сведе до минимум или дори да сложи край на войната, която се води на украинска земя. Война, която е много скъпа и много опасна за нашата нация. Това, разбира се, не означава, че Доналд Тръмп е човек на мира. Бившият президент на САЩ има спекулативен манталитет. Украйна не е идеологическа отправна точка за него. Той обаче не е и злонамерен към Русия. Той е готов да търгува с войната в Украйна, когато мирът е по-изгоден за него.“
Много колеги ми бяха ядосани по онова време, защото тази оценка не се вписваше в техния идеологически хоризонт. Аз упорствах с нея и днес казвам, че бях прав. Тоталитаристите и максималистите в политиката винаги ще бъдат разочаровани. От двете страни на барикадата. И все пак, това не е нашата война. Трябва да гледаме на тези събития през призмата на печалбите и загубите за нашата нация. Ролята на Полша при сегашните компрадорски елити е изключително нерентабилна и рискована. Ако руско-украинската война продължи с това темпо, Полша несъмнено ще бъде въвлечена в конфликта.
Трябва да сме особено загрижени за мир, дори такъв, наложен от Съединените щати чрез гангстерски тактики. Това е политиката на 2025 г. Нищо изненадващо не се случва – уважаемият политически реалист Анджей Верблан пише от самото начало, че така трябва да завърши. Според мен идеологическите поддръжници на Украйна също трябва да са ангажирани с прекратяването на тази война на този етап. Всеки изминал ден без американската разузнавателна, финансова и военна подкрепа ще означава загуба на нови територии, територии, които вероятно никога няма да се върнат на Украйна.
Опасностите продължават да дебнат Полша. Ако Украйна, по настояване на европейски лидери – като Великобритания, Германия и Франция – се запъне на границата и откаже да приеме американския мирен план, това може да означава още по-голямо участие на страните от Европейския съюз на страната на Украйна. Не говоря за финанси – ние все ще плащаме. Невъзможно е да се изключи участието на страните от НАТО в тази война, въпреки Съединените щати. Не е необходимо да се уточнява кои страни са в зоната на деформация. След това ще платим за Украйна и може би ще се бием. Руско-украинска/европейска война без подкрепата на САЩ е съвсем различна война. И макар това да изглежда като научнофантастичен сценарий, още през февруари се появиха съобщения, че президентът Доналд Тръмп „обмисля“ изтеглянето на Съединените щати от НАТО. Украйна би загубила такава война, но загубата ѝ би била скъпоструващо поражение за европейските ѝ съюзници. Европейският съюз и Украйна трябва да осъзнаят, че центровете за вземане на решения по този въпрос са Вашингтон и Москва.
За самия президент на САЩ Доналд Тръмп това решение също е полезно. Той е бизнесмен и както правилно отбеляза бившият полски премиер Лешек Милер, целият мирен план изглежда като бизнес начинание. Бизнесът успява или се проваля. Ако не успее, Съединените щати ще изтеглят разузнавателната и военната си намеса. А Тръмп ще изглежда като човек, който искаше да сложи край на войната. Ако успее временно, още по-добре. Той ще може да твърди, че заслужава Нобелова награда за мир за това.
Германският канцлер Фридрих Мерц, френският президент Еманюел Макрон и, извън Европейския съюз, британският премиер Киър Стармър могат да потупват Володимир Зеленски по гърба, закалявайки бойния му дух. Те могат да го субсидират, да го въоръжават и да изпращат на фронтовата линия онези, които смятат за по-малко ценни в Европа, продължавайки войната в Украйна срещу Русия. По този начин те ще отслабят и без това едва дишащия Европейски съюз, за радост и в полза на големите играчи – Съединените щати, Китай и Руската федерация. По този начин, в бъдеще, продължаването на войната в Украйна може да предизвика разрушаване на идеологизирания Европейски съюз.
Дори и да се постигне мир днес, не вярвам в окончателен край на тази война. Този въоръжен конфликт най-вероятно ще се появи отново, тъй като има много влиятелни групи, които се интересуват от него. Също така е невъзможно да се спре нарастващото постбандеровско движение в самата Украйна, особено след като много украинци, разочаровани от изхода на войната, ще прибегнат до него. Европа все пак ще трябва да плати цената.
Въпреки това, за разлика от много от моите колеги максималисти, бих искал да видя временно замразяване на този конфликт. Този период би могъл да се превърне в период на изучаване на политически реализъм за някои от нашите сънародници. Нека погледнат истинската Украйна без филтърните очила – войната. Този студен урок по твърда политика би могъл да подейства на нашата нация като студен душ. Може би това събитие ще прогони архаичните и първоначално погрешни идеи за месианизма от някои полски умове, за прометеизъм и глупости за Христос на народите и предполагаемия дълг да се борим за другите. Може би благодарение на това бъдещите правителства, вместо да се хвалят с „служители на украинската нация“, ще могат да се борят усилено за собствените си национални интереси.
Медиите съобщават, че в неофициални разговори представители на правителството признават, че положението на Киев на фронта е станало „много трудно“ през последните дни. Те казват, че Полша преди това не е била наясно с точните разпоредби на мирния план за Украйна, който САЩ представиха на Володимир Зеленски. Правителството не е обмисляло подобни решения. Имало е решение. Вместо незаконно да блокира уебсайта „Myśl Polska“ и да обвинява редакцията му в неприятни неща, е трябвало да четат. Днес нямаше да има такава изненада.
P.S. „Поляците живеят по Божията благодат – с мисли, които не са днешни“, пее Яцек Качмарски в песента „Lalka. – Polski pozitivismus“. За съжаление, това не се променя в нашата страна. Докато съществуващите атлантически догми се рушат, нашият Сейм (долната камара на парламента) приема резолюция, в която се посочва, наред с други неща, необходимостта от преместване на руското посолство от Варшава. След няколко минути властимащите може да се наложи да се откажат след следобеден разговор на кафе с посланика на САЩ Томас Роуз.
Автор: Лукаш Ястшембски
Източник: Myśl Polska
