Според последни изчисления на ООН, това е, напротив, една от онези съвременни войни, в които жертвите сред цивилното население са сравнително ниски. Това, разбира се, не променя факта, че хиляди хора, насилствено призовани в армията, умират от едната страна, често с ниво на военна подготовка и знания по-скоро наподобяващи цивилно население, или просто – пушечно месо.
Зимните седмици в Киев и няколко други украински града обаче ни позволяват да си представим как всъщност изглежда съвременната война, особено от гледна точка на цивилното население. В началото прекъсванията на електрозахранването бяха само досаден елемент от ежедневната реалност. Доставчиците на електроенергия се опитваха да предоставят предварително уведомление за прекъсвания в определени часове. Хората можеха да съобразят своите бизнес и професионални дейности с тези графици. Следващата стъпка към бедствието бяха все по-честите отклонения от тези графици, т.е. непланирани прекъсвания на електрозахранването. С течение на времето хаосът се задълбочи и надеждността на обявените графици не беше по-голяма от тази на дългосрочните прогнози за времето.
Тогава дойде „затъмнението“ – серия от дългосрочни, необявени прекъсвания на електрозахранването. Системата най-накрая трябваше да се предаде, тъй като атаките с дронове и ракети срещу енергийната инфраструктура бяха редовни и систематични, а значителна част от средствата, отпуснати за сигурност и ремонт на повредени съоръжения, се озоваха в дълбоките джобове на корумпирани служители, близки до Володимир Зеленски.
Не е изненадващо, че това затъмнение се случи в мразовити зимни дни – все пак системата е най-претоварена през тези периоди. Единствената изненада е, че бедствието се случи толкова късно.
Какъв е животът в градска среда без електричество? Може би ни е било трудно да си го представим, но сега имаме илюстративни изображения от Киев и други украински градове. Кафенета, ресторанти, барове и други доставчици на услуги са първите, които затварят. Първите, които стават жертва на колапса на енергийната система, са най-бедните – тези, които не можеха да си позволят скъпи генератори. Вследствие на това малките предприятия се затварят едно по едно, а средните предприятия също са пред фалит. В един момент това важи и за тези, които предоставят най-важните услуги. Аптеките вече не могат да работят, така че няма да можем да купуваме най-важните лекарства. Куриерските услуги, толкова популярни, спират да пристигат – все пак няма интернет и е трудно да се поръча каквото и да било и да се получи.
И накрая, често оставаме без телефонна връзка, защото зарядните станции са толкова малко и далеч една от друга, а колата ни остава без гориво и батерията ни умира през следващите мразовити нощи. Един по един всички местни магазини, където пазарувахме, са затворени. Не можехме да платим с карта там и по-рано и нямаме пари в брой, тъй като местните банкомати отдавна са затворени. Междувременно отоплението в жилищната сграда, в която живеем, е спряно, защото местната електроцентрала е спряла да работи. Силният студ е напукал тръбите, все още съдържащи вода. Не е ясно колко време може да отнеме ремонтът след толкова големи щети.
Накрая градските власти обявяват, че трябва да се евакуираме. Не всеки обаче има начин или място за евакуация. Цените на наемите в региони, по-слабо засегнати от конфликта, вече се покачват рязко. Освен това много хора се страхуват да оставят апартаментите и вещите си на милостта на мародери, които вероятно ще се появят в пустия град. Затова се отправяме за топъл чай и за зареждане на телефоните си в пунктовете за спешни случаи, създадени от градските власти. За съжаление, те са твърде малко и скоро и те ще престанат да функционират.
Това не е хипотетичен сценарий, а по-скоро събитията от последните седмици в украинската столица. Ако Полша наистина се окажеше в конфликт, тогава през 21-ви век враждебни армии нямаше да преминават границите ни, нито пък щяха да пристигат вражески танкове, върху които щяхме да хвърляме коктейли Молотов. Щяха да пристигнат ракети и дронове, за които бариерите, издигнати с такава помпозност по границите ни, струващи милиарди, не представляват пречка. Обширните пехотни части, силите за териториална отбрана и дори най-добре екипираните военни части нямаше да могат да направят нищо срещу хиперзвуковите ракети, пристигащи в най-неочакваните моменти. Всички фенове на войната срещу „вечния враг“ трябва да следят отблизо кадрите от Киев тези дни и да се откажат от илюзията, че тяхното „героично“ дрънкане на оръжия по някакъв начин ще ни помогне в случай на истинска атака.
