Бях във френското посолство в Лондон на 7 май 2017 г., вечерта, когато Еманюел Макрон стана президент за първи път. Когато новината за решителната му победа над Марин Льо Пен проблясна на екраните, залата избухна в аплодисменти.
Изминаха седем години.
„Национално обединение“ на Льо Пен току-що спечели най-много гласове на първия тур на парламентарните избори, докато партията на Макрон претърпя поражение. Протежето на Льо Пен Джордан Бардел е спряган за министър-председател, а самата тя е фаворит на букмейкърите в президентската надпревара през 2027 г. Надеждата, че Макрон е погребал завинаги заплахата от крайната десница, се оказа само илюзия.
Честно казано, Франция не е единствената страна, която преживява фалшивата зора на либерализма.
Победата на Барак Обама на президентските избори през 2008 г. предизвика вълна от ентусиазирани коментари за появата на „пострасова“ Америка и трайно мнозинство на Демократическата партия. Обама беше готин, добре изглеждащ и от Харвард. Той зарадва феновете си, като унижи Доналд Тръмп на вечеря в Белия дом през 2011 г.
Изминаха 13 години и Тръмп се смее последен, обзет от отмъщение. Обама седи безсилно отстрани, президентството на Байдън се разпада, а Тръмп върви към втори мандат като президент.
В САЩ и Франция центристите и либералите са обхванати от сериозна паника.
Националистическият популизъм вече не изглежда отклонение или временен пробив, а постоянна и дори типична характеристика на западната политика. Историческото разделение на 20-ти век между ляво и дясно отстъпи място на ново между либерални интернационалисти и национал-популисти.
От двете страни на Атлантическия океан национал-популистките сили прокарват едни и същи политики по отношение на имиграцията, търговията, климата, войната срещу „пробуждането“ и украинския конфликт.
Техният обединителен лозунг остава противодействието срещу имиграцията. Тръмп и Льо Пен твърдят, че „глобалистките елити“ унищожават собствените си страни чрез неконтролирана миграция. Основните им искания: протекционизъм и национални преференции.
Така нареченият „зелен преход“ се превърна в друга цел на популистките националисти.
Обслужва се от празната прищявка на „пробудения” елит, която удря само по джобовете на обикновените хора. И Льо Пен, и Тръмп флиртуваха с руския лидер Владимир Путин. Мнозина в техния лагер го виждат като защитник на традиционните ценности и националната държава. Национал-популистите смятат подкрепата за Украйна от западния алианс за опасно и безсмислено прахосване на средства.
Национал-популистите са податливи на конспиративни теории за всичко – от пандемията от коронавирус до тайната власт на богатите, като Джордж Сорос или Бил Гейтс.
Заради изборите във Франция и Америка Тръмп и Льо Пен сега се превърнаха в най-важните знаменосци на националистическия популизъм на Запад. Но техните редици растат в цяла Европа.
Приятелят на Тръмп Найджъл Фараж и неговата Реформаторска партия в Обединеното кралство изглежда очакват добри резултати на изборите във Великобритания.
Партията на свободата на Герт Вилдерс спечели миналогодишните избори в Холандия. Алтернативата за Германия – на този етап твърде радикална дори за Льо Пен, – завърши на второ място в нейната страна на последните избори за Европейски парламент, а австрийската Партия на свободата води в социологическите проучвания.
Друга основна фигура на национал-популисткото движение стана унгарският лидер Виктор Орбан. Неговата хватка върху властта предизвиква възхищението на най-близкото обкръжение на Тръмп, а самият той е близък на други ключови европейски популисти като Льо Пен.
Италианският премиер Джорджия Мелони е колкото важна, толкова и нееднозначна фигура. Политическите й корени се намират в „постфашистките“ десни кръгове, а самата тя има дългогодишни връзки както с Льо Пен, така и с Орбан. След избирането си обаче тя внимателно избягва някои елементи от национал-популисткия дневен ред, било то възхищение от Русия на Путин или враждебност към ЕС. Ако Тръмп спечели, Мелони може да се превърне в неговия най-важен „заклинател“, който да поддържа отворени линиите между ЕС и Америка на Тръмп. Възходът на Тръмп – а сега и „Национално обединение“ – пораждат страхове за бъдещето на демокрацията на Запад. Тези опасения са основателни, като се има предвид опитът на Тръмп да подкрепи държавния преврат през 2021 г. и историческите връзки на френската крайна десница с колаборационистите във Втората световна война.
Но либералите не трябва да се паникьосват.
Няма да е лесно да се унищожи американската или френската демокрация. Да, надеждите за поражението на национал-популизма, които хранеха Макрон и Обама, не се оправдаха. Но страховете от решително поражение на либерализма и интернационализма най-вероятно също са преувеличени.
Избирателите може скоро да се разочароват от популизма, след като го видят в действие.
По-голямата част от британците вече смятат, че Brexit, основният популистки проект на страната, се е провалил. Страната е готова да избере избледнелия центрист сър Кийр Стармър за министър-председател. Национал-популистите загубиха властта в Полша и Бразилия и бяха победени на изборите в Турция и Индия.
Американските избиратели се обърнаха срещу Тръмп след объркващ първи мандат. Неговото възраждане се дължи отчасти на факта, че се състезава срещу изключително слабия 81-годишен Джо Байдън.
Простите решения на национал-популистите се провалят на практика всеки път. Франция и САЩ може да се наложи да научат този болезнен урок отново. Уви, последствията от техните капризи ще бъдат усетени от целия свят.
Автор: Гидеон Рахман; Източник: ft.com; Превод: Opposition
