Дългото горещо време променя облика на европейските градове, като в някои от тях се наблюдават температури над 32°C до средата на есента. Повечето хора свързват жегата с летните месеци, но с повишаването на глобалните температури редица европейски градове вече са изправени пред екстремни горещини не само през лятото, но и през пролетта и есента.
Някои европейски градове изпитват горещи вълни до пет месеца в годината, се твърди в ново изследване на Climate Resilience for All.
Анализът, изготвен от неправителствената организация Meteorology Group, разглежда данни за температурите от 2019 до 2023 г. за 85 града по света, от Стокхолм и Окланд до Сингапур и Рио де Жанейро. Той регистрира първия и последния ден, когато всеки град достига 32°C, прагът, след който топлината се счита за сериозен риск за здравето и околната среда.
В 20 от 85-те града в тропиците, екстремно горещи дни могат да се появят по всяко време на годината. В редица градове с по-умерен климат, така наречените „горещи сезони“ са се увеличили по продължителност и вече не се ограничават до признатите летни месеци.
Къде в Европа горещият сезон трае най-дълго?
От градовете в проучването, Атина е имала най-дългия горещ сезон, с температури над 32 градуса по Целзий от средата на май до началото на октомври, или 145 дни.
Тирана, столицата на Албания, е на второ място с „горещ сезон“ от 143 дни.
След това са Лисабон (136 дни) и Мадрид (119 дни). Във френската столица Париж, горещият сезон е продължил почти три месеца, от средата на юни до средата на септември. В Мюнхен и Варшава, горещите сезони са по-кратки, но значително по-дълги от преди, като продължават около месец или два.
Защо дългите горещи сезони са проблем?
Предишни изследвания показват, че причинените от човека климатични промени са добавили средно 30 дни екстремни горещини за около половината от населението на света. Европа е един от регионите, които изпитват най-видимите и смъртоносни последици от глобалното затопляне. Продължителните горещи вълни подчертават как се променя климатът на континента и здравните и инфраструктурни предизвикателства, които идват с това.
По-дългите горещи вълни означават по-висок риск от заболявания, свързани с топлината, натоварвайки здравните системи и създавайки проблеми за уязвимите групи. Това е особено проблематично за възрастните хора и тези с предшестващи здравословни проблеми.
„Този анализ ясно показва, че вече не можем да третираме жегата като просто още една част от лятото“, каза Кейти Баухман Маклауд, главен изпълнителен директор на Climate Resilience for All. „„Летният сезон“, който много от нас някога познавахме, вече не съществува.“
Защо е толкова горещо в градовете?
Авторите на изследването посочват ефекта на градския топлинен остров, при който градовете стават по-горещи от околните селски райони, поради гъстото застрояване и ограничените зелени площи, като ключов фактор, изострящ топлинния стрес в европейските мегаполиси.
„Градовете, които никога не са били проектирани да се справят с жегата, сега са изправени пред нови предизвикателства“, обяснява Бауман Маклауд.
С удължаването на горещите сезони, политиците са изправени пред неотложния въпрос как да предпазят хората от все по-чести и продължителни горещи вълни. Необходими са стратегии като озеленяване на градовете, подобряване на дизайна на сградите, създаване на хладни зони и разработване на системи за предупреждение, за да се смекчи въздействието на продължителните горещи вълни.
Но въпреки нарастващата заплаха, мерките за планиране и реагиране на правителствата, свързани с жегата, или не съществуват, или са крайно неадекватни спрямо мащаба на кризата, според Бауман Маклауд.
„Необходима е по-голяма осведоменост и разбиране за екстремните горещини, за да могат правителствата, бизнесът и работодателите да управляват рисковете и въздействията с неотложността, която тези условия изискват“, казва тя.
Преход към клавишни комбинации за достъпност Споделете тази статия Коментари Също по тази тема Южна Европа страда от екстремни горещини Първо жега, сега буря: Франция се бори с екстремно време Учени бият тревога, тъй като скандинавските ледници се топят бързо
Източник: euronews.com
