Милиони работници в целия ЕС продължават да получават минималната заплата за труда си. Този законов праг е предназначен да осигури основен жизнен стандарт. Минималната заплата обаче често не успява да се справи с инфлацията.
Според Евростат, към юли 2025 г. минималната месечна заплата (преди удръжки) в страните от ЕС е варирала от 551 евро в България до 2704 евро в Люксембург.
Ако включим страните кандидатки за ЕС, най-ниската минимална заплата е в Украйна – 164 евро.
Пет страни от ЕС – Австрия, Дания, Италия, Финландия и Швеция – изобщо нямат минимална заплата.
Както показва графиката по-долу, минималните заплати варират значително в различните части на Европа, а Евростат разделя страните на три групи въз основа на този показател.
Euronews добави четвърта категория, която включва страни с минимална заплата под 600 евро – това са предимно кандидатки за присъединяване към ЕС. 1: над 1500 евро
1: над 1500 евро
С изключение на Франция, която плаща 1802 евро, всички останали страни в горната група са определили минимална заплата над 2000 евро. Освен Люксембург, това са Ирландия (2282 евро), Нидерландия (2246 евро), Германия (2161 евро) и Белгия (2112 евро).
2: от 1000 до 1500 евро
Няколко страни в средната група са малко над прага от 1000 евро.
3: от 600 до 999 евро
4: под 600 евро
Тази група включва само една страна от ЕС, България (551 евро), и това са предимно страни кандидатки: Северна Македония (584 евро), Турция (558 евро), Албания (408 евро), Молдова (285 евро), Украйна (164 евро).
Разликата между Изтока и Запада
Съществуват силни географски разлики в номиналните минимални заплати в Европа. Те са най-забележими между западните и източните части на ЕС. Четирите групи, обсъдени по-горе, като цяло отразяват регионалните различия.
Страните с най-високи минимални заплати са предимно в Западна и Северна Европа. Средната група включва няколко страни в Южна и Централна Европа. Двете най-ниски категории са предимно Източна Европа, Балканите и страните кандидатки.
Покупателната способност рисува различна картина
Предвид всичко гореизложено е важно да се вземе предвид действителната покупателна способност – какво точно може да купи един работник с минималната си заплата, тъй като разходите за живот варират значително в различните части на Европа.
Евростат използва валутата PPS за това: според Евростат, една PPS теоретично може да купи същото количество стоки и услуги във всяка страна. При преобразуване на минималната заплата в покупателна способност разликата между страните се намалява значително.
Например, в евро, минималната заплата в Люксембург е почти пет пъти по-високо от българскато, а в PPS – само 2,3 пъти.
По отношение на реалната покупателна способност, най-долната граница вече не е заета от България, а от Естония (886 PPS). А ако броим и кандидатките, тогава Албания (566 PPS).
Западноевропейските страни все още са начело, но предимството им е по-малко. Източноевропейските и балканските страни с нисък рейтинг в евро изглеждат много по-добре, ако заплатите им се преобразуват в реална покупателна способност.
Естония и Чехия губят най-много от преобразуването на минималната работна заплата в PPS.
Последни промени
През последните шест месеца, от януари до юли 2025 г., минималната работна заплата в повечето страни от ЕС и страните кандидатки почти не се е променила. В евро е регистрирано най-голямо увеличение в Северна Македония – 7,7%. Най-голямо намаление е наблюдавано в Турция (21,2%) и Украйна (9,9%).
В страните кандидатки валутният курс играе голяма роля. Например в Турция минималната работна заплата в турски лири не се е променила, но турските работници страдат от най-високия темп на инфлация в Европа.
Сред страните от еврозоната, Хърватия е отбелязала най-голям ръст през последната година (15,5%), следвана от Литва (12,3%).
Германия е отбелязала ръст от 5,2%, Испания – 4,4%, а Франция – по-скромните 2%. Въпреки това, когато се коригира спрямо инфлацията, реалната стойност на тези увеличения е много по-малка.
Източник: euronews.com
заплати, минимална работна заплата, Евростат
