Според анотацията на Amazon, в книгата Удуърд разказва „откровената, задкулисна история на три войни – в Украйна, Близкия изток и битката за американското президентство“. Между другото, журналистът описва отношенията между 45-ия президент на САЩ Доналд Тръмп (както преди, така и след оставката му) и нелегитимния президент на страната-агресор Руската федерация Владимир Путин, трудните отношения между настоящия глава на Белия дом Джо Байдън и израелският премиер Бенямин Нетаняху, както и опитите на администрацията на Байдън да попречи на Русия да използва ядрени оръжия срещу Украйна. В навечерието на издаването откъси от книгата бяха публикувани от „родното“ издание на Удуърд The Washington Post, както и в The New York Times, AP и CNN.
“ГОРДОН” разказва за най-важните моменти от книгата.
Кой е Удуърд и защо книгата му е важна?
81-годишният редактор на The Washington Post Робърт Удуърд е легендарен американски журналист, носител на наградата Пулицър през 1973 и 2003 г. Става известен през 1972 г., когато заедно с колегата си Карл Бърнстейн публикува поредица от разследвания в Post за събития, които по-късно остават в историята като скандала Уотъргейт. Публикуваната от Удуърд и Бърнстейн информация за опитите на администрацията на 37-ия президент на САЩ Ричард Никсън да попречи на кандидата на Демократическата партия да постигне успех на президентските избори, впоследствие доведе до започване на процедура по импийчмънт и оставка на Никсън.
Удуърд написа заедно с Бърнстейн първата си книга „Всички хора на президента“ за скандала „Уотъргейт“ през 1974 г. Две години по-късно Алън Джей Пакула засне по книгата филм с участието на Робърт Редфорд и Дъстин Хофман, който впоследствие печели четири Оскара.
През следващите години Удуърд написва още близо 20 книги, включително „Тайните войни на ЦРУ“, „Буш във войната“, „Войните на Обама“ и „Страх: Тръмп в Белия дом“. Много от книгите му стават бестселъри.
В новата книга, базирана на стотици часове интервюта с високопоставени служители, се казва в анотацията, Уудуърд „разкрива подхода на президента Джо Байдън към войната в Украйна, най-значимата сухопътна война в Европа след Втората световна война, и мъчителните му усилия да овладява кървавия близкоизточен конфликт между Израел и терористичната групировка ХАМАС“. Книгата също така описва борбата между републиканеца Доналд Тръмп и Байдън, а сега между Тръмп и вицепрезидента Камала Харис, „на фона на каскадна глобална криза, от пандемията на коронавирус до пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна и ескалиращия конфликт между Израел и подкрепяните от Иран групировки в Близкия изток“.
„Момент, който настръхват косите“
Според Удуърд, американската разузнавателна общност (структурата, която обединява всички американски правителствени агенции с разузнавателни функции) смята, че една от основните причини за нахлуването на Русия в Украйна е „расовата враждебност“, а именно убеждението, че украинците са „по-малко“ народ от руснаците. Директорът на националното разузнаване на САЩ Аврил Хейнс заяви, че нелегитимният руски президент Владимир Путин е „един от най-расистките лидери в света“.
Байдън хвърли част от отговорността за руската инвазия в Украйна върху 44-ия президент на САЩ Барак Обама. Според него, администрацията на Обама, в която той е бил вицепрезидент, е „сбъркала през 2014 г.“, като не е реагирала правилно на началото на руската агресия. „Барак никога не е приемал Путин сериозно“, казва той на близък приятел. Самият Байдън, според автора, наричал „шибания Путин“ въплъщение на злото.
Както пише Удуърд, Съединените щати са знаели със сигурност, че 175-хилядна група руски войски се готви да нахлуе в Украйна, включително благодарение на източник в Кремъл. „Сякаш се бяха промъкнали в щаба на врага и се надвесиха над картите, изучавайки броя и посоката на движение на бригадите, цялата последователност на нахлуването“, цитира CNN думите на Удуърд.
Когато директорът на ЦРУ Уилям Бърнс казва на Байдън за плановете на Русия, президентът на САЩ казва, че „това би било лудост“. „Боже, сега трябва да се справя с това, че Русия поглъща Украйна?!“ казва тогава Байдън.
Удуърд отбелязва, че в края на 2021 г. американският президент два пъти се опитал да убеди Путин да се откаже от плановете си: първо по време на видеоконференция, а след това в „горещ 50-минутен разговор“. По време на този разговор Путин дори заплашва Байдън с риск от ядрена война, на което президентът на САЩ отговори, че ядрена война „не може да бъде спечелена“.
В същото време украинският президент Володимир Зеленски продължава да отхвърля предупрежденията на САЩ, дори когато дни преди инвазията вицепрезидентът на САЩ Камала Харис казва на Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността, че инвазията е неизбежна. Тя казва, че Зеленски трябва да помисли за „план за наследяване на управлението на страната, ако бъде заловен или убит“.
През есента на 2022 г. американското разузнаване, на фона на големите загуби на окупационните сили и успехите на украинските въоръжени сили по време на Харковското контранастъпление, рязко повиши оценката за вероятността от руски удар с тактическо ядрено оръжие – от 10% до 50%. Байдън инструктира своя съветник Джейк Съливан да се свърже с Москва „по всички канали“ и да предупреди какво ще последва. Удуърд описва „напрегнат телефонен разговор“ между шефа на Пентагона Лойд Остин и тогавашния руски министър на отбраната Сергей Шойгу: „Ако направите това, всички ограничения, които бяха в сила в Украйна, ще бъдат преразгледани. Това ще изолира Русия на световната сцена до такава степен, която вие, руснаците, не можете да си представите напълно“.
„Не приемам много добре заплахите“, отговоря Шойгу. “Г-н министър, аз съм началник на най-мощната армия в света. Не заплашвам”, казва му Остин.
Два дни по-късно руснаците поискват друго обаждане, по време на което Шойгу твърди, че украинците планират да използват „мръсна бомба“. „Не ви вярваме, не виждаме никакви признаци за това и светът ще разбере това. Не правете това“, казва Остин на Шойгу.
В същото време, пише Удуърд, Киев, по предложение на Съливан, е поканил експерти от МААЕ, за да се уверят, че Украйна не извършва никаква работа по създаването на „мръсна бомба“, а Байдън лично е привлякъл подкрепата на китайския лидер Си Дзинпин, за да не допусне използването на ядрени оръжия от Русия. Един служител на Пентагона казва на Удуърд, че това е бил може би „най-страшният момент“ от цялата война в Украйна, „от който ти се изправя косата“.
“Лъжецът и кучи син” Нетаняху
В книгата също така се описват нестабилните отношения между Байдън и израелския премиер Бенямин Нетаняху. След атаката на ХАМАС на 7 октомври 2023 г., пише Удуърд, президентът на САЩ публично подкрепя Израел, но „зад кулисите се сражава“ с премиера относно начина, по който Израел води войната.
Така през април 2024 г. по време на телефонен разговор Байдън се опитва да накара Нетаняху да отговори на въпрос относно стратегията на Израел. „Каква е твоята стратегия, човече?“. „Трябва да влезем в Рафа“, казва Нетаняху. „Биби, ти нямаш стратегия“, му отговоря Байдън. Очевидно след този разговор Байдън, в своя кръг от доверени съветници, критикува Нетаняху, наричайки го „проклет кучи син“ и „лош човек“, тъй като стига до заключението, че основната цел на министър-председателя не е да победи ХАМАС, а да защитава себе си.
Още когато израелските войски влязоха в Рафа, Байдън казва в един от частните си разговори, че Нетаняху е „шибан лъжец“. „18 от 19-те души, които работят за него, също са лъжци“, казва той.
“Биби, за какво по дяволите?!”, крещи Байдън на Нетаняху през юли, след като Израел извърши въздушен удар над Бейрут, при който бяха убити високопоставеният военен командир на ливанската „Хизбула“ Фуад Шукр и трима цивилни. Американският президент заявява, че заради подобни действия Израел “все повече и повече се възприема като държава-измамник”. Нетаняху отговаря, че Израел „е видял възможност“ да елиминира „един от водещите терористи“ – и я използва.
В друг разговор, след като Иран за първи път нападна Израел, Байдън казва на Нетаняху, че прехващането на почти всички изстреляни ракети и дронове е победа за Израел, но премиерът не бил съгласен с такова определение”. „Не е нужно да правитеш следващата стъпка. Не прави нищо”, опитва се той да убеди Нетаняху да не отвръща на иранския удар.
Нестабилният Тръмп, помощта на Путин и телефонни разговори след началото на нахлуването в Украйна
Удуърд пише, че сътрудниците смятат, че бившият президент на САЩ Доналд Тръмп става все „по-нестабилен“. Един от високопоставените републиканци, сенатор Линдзи Греъм, се пошегува, че да отидеш в Мар-а-Лаго сега е „малко като да отидеш в Северна Корея“: „Всички се изправят и пляскат всеки път, когато Тръмп влезе в стаята“.
Греъм, според Удуърд, многократно се е опитвал да убеди Тръмп, че Байдън е спечелил честно през 2020 г. (но Тръмп „не обича да чува за това“) и че трябва да спре да използва тази тема в изборната кампания. „Днес изнесох реч и споменах изборите през 2020 г. само два пъти!“, казва Тръмп на Греъм няколко дни по-късно, „сякаш е проявил максимална сдържаност“, пише Удуърд.
Той дава и нови подробности за отношенията между Тръмп и Путин. Според автора, през 2020 г., в разгара на пандемията от COVID, 45-ият президент на Съединените щати тайно изпраща на Путин, „парализиран от страх“ от смъртоносната болест, „партида машини за тестване на коронавирус Abbott Point of Care за лично използване.”
„Моля, не казвайте на никого, че сте ми изпратили това“, казва Путин на Тръмп. „Не ме интересува. Добре.“ “Хората ще се сърдят на теб, не на мен. Те не се интересуват от мен.”
Тръмп, пише Удуърд, продължи да поддържа контакти с Путин след оставката си. Позовавайки се на помощник на бившия президент, авторът твърди, че Тръмп и Путин са провели до седем телефонни разговора, след като републиканецът напусна Белия дом през януари 2021 г.
Удуърд не дава подробности за тези контакти, но пише, че те са говорили поне веднъж тази година. Според автора през 2024 г. Тръмп, докато е бил в резиденцията си в Мар-а-Лаго, е помолил старши помощника да напусне стаята, за да може да говори с Путин.
Както WP отбелязва, връзката между Тръмп и авторитарния лидер на страна във война с американски съюзник, „е в основата на заключението на Удуърд, че Тръмп е по-лош от Ричард Никсън“.
„Тръмп беше най-безразсъдният и импулсивен президент в американската история и демонстрира същия темперамент по време на кампанията през 2024 г.“, пише Удуърд.
Авторът отбелязва, че въпреки оставката си, Тръмп „хвърля дълга сянка“ върху конфликтите в Украйна и Израел, опитвайки се да подкопае и без това не винаги успешните усилия на настоящата администрация. По-конкретно Тръмп става една от основните причини за забавянето на помощта за Украйна в края на 2023 г. – началото на 2024 г. Няколко месеца по-късно председателят на Камарата на представителите Майк Джонсън успява да смекчи позицията на бившия президент, но „не като го убеждава в справедливостта на подкрепата за Украйна, а като показва, че тази помощ може да помогне на Републиканската партия и лично на Тръмп на предстоящите президентски избори.”
Автор: Дмитрий Неймирок; Източник: gordonua.com; Превод: Opposition
