Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп отново развълнува света с интереса си към Гренландия. Републиканецът обмисля закупуването на автономната територия на Дания още от първия си мандат в Белия дом. Сега, според високопоставен датски служител, Тръмп е по-сериозен.
За това защо Гренландия е толкова важна и чии военни бази са разположени на този остров, анализира RTVI.
Ценен актив за Пентагона
Най-северната военна база на САЩ се намира в Гренландия от 50-те години на миналия век – това е космическата база Питуфик, която получи името си от гренландския топоним през 2023 г. Преди това тя се наричаше Thule Air Base.
Въпреки трудните метеорологични условия, летище Питуфик работи целогодишно. Днес базата е дом на около 200 военнослужещи от военновъздушните и космическите сили на САЩ. Една от основните им задачи е да управляват системата за ранно предупреждение за изстрелване на балистични ракети.
Гренландия е от стратегическо значение за Съединените щати поради местоположението си: през този остров минава най-краткият път от Европа до Северна Америка. Освен това, самият Питуфик се намира малко по-близо до Москва, отколкото до Вашингтон. Според табелата, монтирана в базата, разстоянието до руската столица е 2335 мили (малко над 3757 км), а до американската – 2344 мили (малко над 3772 км).
Ако Русия изстреля ракети към САЩ, те най-бързо ще ги долетят през Северния полюс и Гренландия, казва Марк Якобсен, доцент в Кралския датски колеж по отбрана. „Ето защо космическата база Питуфик е толкова важна за отбраната на Съединените щати“, предава думите му BBC.
Значението на Гренландия за Пентагона е допълнително подчертано от сключването на договор от ВВС на САЩ за близо 4 милиарда долара през 2022 г. за осигуряване на непрекъснатата работа на Питуфик и разполагането на четири изтребителя F-35 там за първи път през 2023 г.
Наследство от Студената война
Съединените щати и Дания, и двете страни членки на НАТО, имат споразумение от 1951 г. за отбраната на Гренландия. То укрепва позицията на Вашингтон на острова, давайки на американците правото да строят и поддържат военни бази.
Американските войски обаче навлязоха в Гренландия още по-рано, в отговор на окупацията на Дания от германската армия през Втората световна война. След края й Копенхаген отказва да продаде острова на Вашингтон и през 1953 г. обявява Гренландия за част от датското кралство, като по този начин премахва нейния колониален статут.
По време на Студената война повече от 10 000 американски войници са били разположени в Гренландия. С течение на времето някои американски военни съоръжения бяха прехвърлени в Дания. Самата Гренландия се присъедини към споразумението за защита на острова през 2004 г., като стана третият независим участник в договора.
Днес датски военен персонал служи в Гренландия като част от Арктическото командване. Седалището му се намира в столицата на автономния регион Нуук. Въоръжените сили са разположени из целия остров, от Nord Station на север до логистичния център в Grønnedal на югозапад.
Отряд за връзка на датските военновъздушни сили присъства във военновъздушната база Туле. А датският военен патрул Сириус, който използва кучешки впрягове, контролира територията на Националния парк Гренландия, най-големият в света.
Копенхаген подчертава своето „силно“ военно присъствие в Гренландия: през 2024 г. министърът на отбраната на кралството Троелс Лунд Поулсен обяви плановете на датските власти да разширят военния си контингент на гренландското летище Кангерлусуак.
Ядреното минало влияе на настоящето
Най-важният момент от американско-датското военно сътрудничество в Гренландия е катастрофата на самолет във военновъздушната база Туле през 1968 г. Разбилият се американски бомбардировач B-52 е носел четири термоядрени бомби, чиито компоненти са били разпръснати на няколко километра. Наложи се последствията от скандалната катастрофа да бъдат ликвидирани от спасители от двете страни.
Същата година датските и американските власти сключиха допълнително споразумение, забраняващо съхранението на ядрени оръжия в Гренландия. Освен това на американски самолети, носещи ядрено оръжие, беше забранено да летят във въздушното пространство на острова.
Друг пример за ядреното минало на Гренландия е работата на американската военна изследователска станция Camp Century, на 240 км източно от авиобазата Thule. „Градът под леда“, както го нарекоха медиите, получава част от електроенергията си от малък ядрен реактор.
Станцията е била изоставена през 1966 г., но учените продължават да наблюдават климата около Camp Century, поради отпадъците, оставени от изследователите.
Потенциална конкуренция за ресурси
Въпреки че основната индустрия на Гренландия е риболовът, покритият с лед остров е богат на природни ресурси. Според Европейската комисия Гренландия съдържа 25 от 34-те суровини, които са „стратегически важни за индустрията на Европа и прехода към зелена икономика“.
Бързото топене на огромни ледници може да отвори нови възможности за добив на жизненоважни минерали като мед, литий, кобалт и никел. Освен това глобалното затопляне може да промени позицията на гренландските власти, които през 2021 г. обявиха отказ от добив на нефт, газ и уран на тяхна територия, поради екологични последици.
Новата администрация на Доналд Тръмп също може да се интересува от природните ресурси на Гренландия, призна Марк Якобсен. „Днес особен интерес представляват редкоземните минерали, които все още не се добиват, но се намират в южната част на Гренландия. Те имат огромно значение за всички видове технологии, от мобилни телефони до вятърни турбини“, казва експертът пред BBC.
Източник: rtvi.com; Превод: Opposition
