Автор: Бенджамин Р. Йънг
Докато вниманието на света е насочено към последиците от наглата военна операция на САЩ във Венецуела миналата събота, сянката на Китай е голяма. Дългогодишното обещание на Си Дзинпин да обедини Тайван с „родината“ прави невъзможно Пекин да игнорира решимостта на Вашингтон да залови венецуелския президент Николас Мадуро.
Преди всичко, Пекин вероятно ще аанализира. Си, като лидер на най-големия претендент за хегемонията на САЩ, не може да си позволи да предположи, че той и семейството му ще бъдат недостъпни в ерата на дръзки „специални операции“. Очаквайте по-строга лична сигурност и засилено прочистване на заподозрени потенциални предатели в неговия вътрешен кръг. През 2025 г. Си предприе чистки сред висшите си военни генерали. Подобни усилия вероятно ще продължат, тъй като Си работи, за да гарантира, че никаква операция в стил Мадуро не може да се разгърне в кулоарите на властта в Пекин.
Що се отнася до това дава ли зелена светлина случилото се за Си да предприеме подобна операция срещу президента на Тайван Лай Чинг – има малко доказателства, че Пекин се движи в тази посока. Вместо това, Китай досега използва момента, за да се представи като по-отговорен участник в международната общност. Си заяви в понеделник, че „едностранният тормоз сериозно влияе на международния ред“. След десетилетия на култивиране на имидж в развиващия се свят като ненамесваща се сила, ангажирана с „сътрудничество, от което всички печелят“, е малко вероятно Китай да разглежда този момент като възможност да се насочи към ръководството на Тайван.
По-важното е, че китайските лидери гледат на Тайван като на чисто вътрешен въпрос. От гледна точка на Пекин, аналогиите с Венецуела са неуместни, тъй като Тайван се възприема като „ренегатска“ провинция и недовършена работа от китайската гражданска война. Докато Тръмп показа готовност да работи с остатъците от режима на Чавес, Китайската комунистическа партия не храни илюзии относно култивирането на политически лакеи в правителството на Тайван. Вече изтрита статия от 2024 г. от китайски изследователски институт препоръчва Пекин незабавно да започне подготовка за изграждане на „правителство в сянка“ за Тайван след обединението.
Няколко часа преди залавянето на Мадуро (и съпругата му) от САЩ, китайска делегация се срещна с венецуелския лидер в Каракас. Китайските служители все още бяха във Венецуела по време на военната операция на САЩ. Това вероятно разстрои ръководството на ККП в Пекин, което реагира остро на всяко потенциално нарушение на безопасността на техните дипломати. Случайното бомбардиране на китайското посолство в Белград от страна на САЩ през 1999 г. все още поражда много негодувание сред старата гвардия на ККП.
Въпреки цялата си реторика за антиимпериализъм и солидарност в „многополюсен свят“, Китай направи много малко, за да помогне на Мадуро, своя основен латиноамерикански партньор, в момента на най-голяма нужда. За разлика от това, далеч по-малката Куба похарчи значително повече кръв и средства от името на дългогодишния си социалистически съюзник. Отказът на Пекин да се намеси военно в полза на Мадуро ще има трайни последици за начина, по който другите държави-клиенти оценяват надеждността на китайската подкрепа. След залавянето на Мадуро, китайските държавни медии силно се позовават на международното право и суверенитета, но подобни риторични призиви звучат кухо в Третия свят, когато американските специални части могат да разбият вратата и да заловят лидера на дадена държава с относителна лекота.
Пекин вероятно е забелязал голямата дързост на операцията. Докато Русия остава затънала в Украйна, Вашингтон залови дългогодишен регионален проблем в рамките на часове. Скоростта и успехът на мисията, без жертви от страна на САЩ, е сурово напомняне за китайските генерали, че американската армия остава най-боеспособната сила в света. С продължаващите си проблеми с корупцията и подкупите, ръководството на Народноосвободителната армия може сериозно да се съмнява дали би могло да повтори нападение в стил Мадуро в Тайван. Въпреки че операцията на САЩ премина гладко, неуспешен опит за завземане на лидера на Тайван може бързо да тласне Пекин към вечна война.
Отвъд геополитиката, непосредствената грижа на Пекин е икономическа. Китай инвестира сериозно в подкрепа на петролния сектор на Венецуела, въпреки скромната роля на страната в енергийните му доставки, и остава неясно дали ръководството след Мадуро ще изплати милиардите, дължими на китайските кредитори. Загубите от такъв мащаб е малко вероятно да бъдат пренебрегнати в Пекин и биха могли да доведат до преоценка на това как и къде Китай разполага капитали в чужбина. В бъдеще богатите на ресурси държави, които избягват антиамериканските позиции, като Азербайджан, може да изглеждат по-безопасни залози за китайски инвестиции.
Като цяло, китайското ръководство почти сигурно е недоволно от развиващите се събития във Венецуела. Те загубиха дългогодишен приятел в лицето на Мадуро. Но може да видят и положителни страни. Като прагматични и пресметливи ръководителите на ККП ще проучат внимателно епизода с Венецуела, извличайки поуки за бъдещи непредвидени ситуации. Подобно на това, което направи по време на Глобалната война срещу тероризма на Америка, Пекин вероятно ще изчака подходящия момент и ще наблюдава как американската империя хаби ценно внимание и ресурси за ненужна външна криза.
Автор: Бенджамин Р. Йънг, доцент по разузнавателни изследвания в Държавния университет Файетвил.
Източник: The National Interest
