БРЮКСЕЛ – Ако европейските правителства не са осъзнавали преди, че заплахите на Доналд Тръмп да анексира Гренландия са сериозни, сега го осъзнават. Политиците вече не игнорират засилената реторика на американския президент и отчаяно търсят план да го спрат.
„Трябва да сме готови за директна конфронтация с Тръмп“, каза дипломат от ЕС, информиран за текущите дискусии. „Той е в агресивен режим и ние трябва да се подготвим.“
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви в сряда, че планира да обсъди придобиването на Гренландия от САЩ с датски представители следващата седмица. Белият дом заяви, че предпочитанието на Тръмп би било да придобие територията чрез преговори, а също така, че ще обмисли закупуването на острова, но че е възможно и военно превземане.
С усилването на дипломатическите усилия в Европа, френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че той и неговите колеги от Германия и Полша са обсъдили съвместен европейски отговор на заплахите на Тръмп. „Залогът е как Европа, ЕС, може да бъде укрепен, за да възпира заплахите, опитите за нейната сигурност и интереси“, каза Баро пред репортери. „Гренландия не е за продажба и не е за вземане… така че заплахите трябва да спрат.“
POLITICO разговаря с длъжностни лица, дипломати, експерти и хора от НАТО, за да определи как Европа би могла да възпре американския президент да стигне толкова далеч и какви са възможностите ѝ, ако той го направи. На тях им беше предоставена анонимност, за да говорят свободно.
„Всички са много шокирани и не знаят какво всъщност имаме в кутията с инструменти“, каза бивш датски депутат. „Никой всъщност не знае какво да прави, защото американците могат да правят каквото си искат. Но ние се нуждаем от отговори на тези въпроси незабавно. Те не могат да чакат три, пет или седем години.“
В сряда POLITICO изложи стъпките, които Тръмп може да предприеме, за да завземе Гренландия. А сега ето и обратната страна: Какво прави Европа, за да го спре.
Вариант 1: Намиране на компромис
Тръмп казва, че Гренландия е жизненоважна за интересите на сигурността на САЩ и обвинява Дания, че не прави достатъчно, за да я защити от нарастващата китайска и руска военна активност в Арктика. Договорено споразумение, което ще позволи Тръмп да излезе от преговорите с нещо, което може да продаде като победа, и което ще позволи на Дания и Гренландия да спасят лицето си, е може би най-бързият път от беда.
Бивш високопоставен служител на НАТО предположи, че алиансът може да посредничи между Гренландия, Дания и САЩ, както направи с членовете на алианса Турция и Гърция по техните спорове.
Посланикът на САЩ в НАТО Матю Уитакър заяви в сряда, че Тръмп и неговите съветници не вярват, че Гренландия е правилно обезопасена. „С размразяването на леда и отварянето на пътищата в Арктика и Далечния север… Гренландия се превръща в много сериозен риск за сигурността на континенталната част на Съединените американски щати.“
Съюзниците от НАТО също обмислят нови предложения към Тръмп, които биха могли да укрепят сигурността на Гренландия, въпреки широко разпространеното мнение, че всяка пряка заплаха от руски и китайски кораби към територията е преувеличена. Наред с други предложения, алиансът трябва да обмисли ускоряване на разходите за отбрана в Арктика, провеждане на повече военни учения в региона и разполагане на войски за осигуряване на Гренландия и успокояване на САЩ, ако е необходимо, според трима дипломати от НАТО.
Алиансът трябва да е отворен и за създаване на схема „Арктически страж“ – преместване на военните си активи в региона – подобно на инициативите си „Източен страж“ и „Балтийски страж“, казаха двама от дипломатите. „Всичко, което може да се направи“, за да се засили присъствието на алианса близо до Гренландия и да отговорят на исканията на Тръмп, „трябва да бъде максимално използвано“, каза един от цитираните по-горе дипломати от НАТО.
Тръмп също така казва, че иска Гренландия заради огромните ѝ минерални находища и потенциалните резерви от петрол и газ. Но има причина Гренландия да е останала до голяма степен неизползвана: Добивът на ресурси от негостоприемния ѝ терен е труден и много скъп, което ги прави по-малко конкурентоспособни от китайския внос.
Пратениците на Дания казват, че години наред са се опитвали да защитят интереса към инвестиции в Гренландия, но европейските им колеги не са били отзивчиви – въпреки че дипломат от ЕС, запознат с въпроса, каза, че има признаци, че отношението се променя.
Вариант 2: Дайте на Гренландия много пари
Администрацията на Тръмп заложи тежестта зад движението за независимост на Гренландия. Идеята е, че ако арктическата територия напусне Кралство Дания и подпише сделка със САЩ, тя ще бъде залята с американски пари.
Въпреки че Тръмп многократно е отказвал да изключи използването на военна сила за превземане на Гренландия, той също така настоя, че иска това да стане доброволно.
ЕС и Дания се опитват да убедят гренландците, че могат да им предложат по-добра сделка. Брюксел планира да удвои разходите си за Гренландия от 2028 г. съгласно дългосрочните бюджетни планове, изготвени след като Тръмп започна да предявява претенции към контролираната от Дания територия, според проект на предложение от Европейската комисия, публикувано през септември. Съгласно плановете, които са предмет на по-нататъшни преговори между страните членки, ЕС почти би удвоил разходите си за Гренландия до 530 милиона евро за седемгодишен период, считано от 2028 г. Това е в допълнение към парите, които Дания изпраща на Гренландия като част от споразумението си със самоуправляващата се територия.
Гренландия също ще има право да кандидатства за допълнителни 44 милиона евро финансиране от ЕС за отдалечени територии, свързани с европейски държави, съгласно същия документ. Датската и европейската подкрепа в момента се фокусират главно върху социалните грижи, здравеопазването, образованието и зеления преход на територията. Съгласно новите планове за разходи, този фокус ще се разшири до развитие на способността на острова да добива минерални ресурси.
„Имаме много, много хора под прага на бедността, а инфраструктурата в Гренландия изостава и нашите ресурси се изнасят предимно без добра печалба за Гренландия, а най-вече с печалба за датски компании“, каза Куно Фенкер, депутат от опозицията на Гренландия, подкрепящ независимостта. Атрактивна оферта от Дания и ЕС може да е достатъчна, за да държи гренландците извън обсега на Америка.
Вариант 3: Икономически ответни мерки
От първия мандат на Тръмп „са положени много усилия да се обмисли как да гарантираме европейската сигурност, скандинавската сигурност, арктическа сигурност, без активното участие на САЩ“, каза Томас Кросби, американски военен експерт в Кралския датски колеж по отбрана, който осигурява обучение и образование за датските отбранителни сили. „Това е трудно, но е възможно. Но не знам дали някой сериозно е обмислял гарантирането на европейската сигурност срещу Америка. Просто е лудост“, каза Кросби.
ЕС разполага с един силен политически инструмент, който би могъл да използва, за да възпре Тръмп: Инструментът за борба с принудата, „търговската базука“, създадена след първата администрация на Тръмп, която позволява на ЕС да отмъсти на търговската дискриминация. ЕС заплаши да го използва, след като Тръмп наложи тарифи на блока, но го отложи през юли, след като двете страни постигнаха споразумение.
Тъй като САЩ все още налагат тарифи на ЕС, Брюксел може да използва отново базуката. „Износът ни за Съединените щати е малко над 600 милиарда евро, а за около една трета от тези стоки имаме пазарен дял от над 50 процента и е напълно ясно, че това е и силата в наши ръце“, каза Бернд Ланге, председател на търговската комисия на Европейския парламент. Но Тръмп ще трябва да повярва, че ЕС е сериозен, като се има предвид, че всичките му остри приказки не доведоха до нищо последния път.
Вариант 4: Наземни сили
Ако САЩ решат да превземат Гренландия с военна сила, европейците не могат да направят много, за да го предотвратят. „Те няма да атакуват превантивно американците, преди да предявят претенции за Гренландия, защото това би било направено преди военен акт“, каза Кросби, датският военен преподавател.
„Но що се отнася до реакцията на първия ход, наистина зависи. Ако американците имат много малка група хора, бихте могли да се опитате да арестувате тези хора, защото ще има престъпление.“
Различна е историята, ако САЩ се намесят сериозно. От правна гледна точка е възможно Дания да бъде принудена да отговори военно. Съгласно постоянна заповед от 1952 г. войските трябва „незабавно да се включат в бой, без да чакат или да търсят заповеди“ „в случай на нападение срещу датска територия“.
Европейските страни трябва да обмислят възможността за разполагане на войски в Гренландия – ако Дания го поиска – за да увеличат потенциалната цена на военните действия на САЩ, каза дипломат от ЕС, повтаряйки предложенията, че Берлин и Париж биха могли да изпратят сили, за да възпрат всяко нахлуване. Макар че е малко вероятно тези сили да могат да издържат на американско нахлуване, те биха действали като възпиращ фактор.
„Може да се получи ефект на спънка, при който някои групи хора физически пречат, подобно на ситуацията на площад Тянанмън, което потенциално би принудило [американските] военни да използват насилие“ или да отстъпят, каза Кросби.
Но тази стратегия идва с висока цена, каза той. „Това е напълно неизследвана територия, но е напълно възможно човешки животи да бъдат загубени в опита да се отхвърлят американските претенции за Гренландия.“
Източник: POLITICO
