През февруари 2022 г. реконструкцията на Катедрала „Света Богородица“ (Cathédrale Notre-Dame de Paris) в Париж беше готова да започне. След пожара през април 2019 г. бяха необходими близо три години, за да се премахнат отломките и да се укрепят повредените каменни стени и тавански сводове. За да може “Нотр Дам” да отвори отново врати през 2024 г., както беше постановил френският президент Еманюел Макрон, трябваше спешно да се започне възстановяването на изгубеното – като се започне от емблематичния дървен шпил, който се издига над центъра на църквата.
Но първо трябваше да бъдат извикани археолози. Съгласно френското законодателство, всеки строителен проект, който ще наруши почвата, където могат да бъдат открити древни артефакти или останки, изисква намесата на правителствени археолози. В “Нотр Дам” те трябваше да се уверят, че нищо ценно няма да бъде смазано от 770-тонното скеле, необходимо за възстановяването на кулата.
Първоначално Кристоф Бесние и неговият екип от Националния институт за превантивни археологически изследвания получават пет седмици за разкопки под каменния под, където трансептът (късите рамена на кръстовидната църква) се свързва с наоса и хора.
Историческите артефакти са често срещани в “Нотр Дам”, когато се копае достатъчно дълбоко; мястото е било обитавано повече от хилядолетие преди построяването на катедралата през XII – XIII век. Но тъй като екипът на Бесние имал разрешение да копае едва на 40 см под пода – дълбочината на основата на скелето – той всъщност не е очаквал да намери много. За щастие е грешал.
„Находките се оказаха много по-богати от очакваното“, казва той. Общо неговият екип открива 1035 фрагмента от множество произведения на изкуството. „Много е впечатляващо.“
Археолозите откриват великолепни произведения на изкуството, които първоначално са стояли в центъра на катедралата – това, което френският критик Дидие Рикнер нарече „едни от най-изключителните произведения на скулптурата от който и да е период в света“. Наскоро около 30 от тези скулптури, които са били изгубени от векове, са изложени в Националния музей на Средновековието “Клюни”.
Веднага след като екипът на Бесние премахва плочките на пода и тънкия слой мръсотия и отломки, се появява горната част на оловен ковчег. В близост започват да се появяват варовикови скулптури: глави и торсове в естествен размер, грижливо подредени точно под пода покрай входа на хора.
След това Бесние получава разрешение да копае по-дълбоко от 40 см, за да може да извади артефактите. Докато строителният екип чака, петседмичните разкопки се проточват до повече от два месеца. Появява се още един оловен ковчег, както и няколко по-скромни погребения – което не е много изненадващо, тъй като има гробове из цялата катедрала.
Статуите се оказват най-значимата находка. Археолозите установяват, че те са останки от варовиковия „параван“ от XIII век, който първоначално е затварял хора и светилището на “Нотр Дам” за погледа на публиката. Демонтиран в началото на XVIII век, високият 4 м параван на практика е бил изчезнал с изключение на няколко фрагмента, като съдбата му не е била известна.
Сега, когато е намерен, той ярко подчертава колко различно е било изживяването от посещението на “Нотр Дам” през Средновековието, когато катедралата е била построена.
Параванът – преоткритият изгубен шедьовър
Параванът е шедьовър на рисуваната готическа скулптура. Сред фигурите в реален размер, извадени от екипа на Бесние, са главата и торсът на безжизнения Христос – очите са затворени очи и червена кръв капе от раната от копието в хълбока му. „Скулптурата е наистина изключителна по своята изтънченост и внимание към детайла“, казва Бесние. „Извайването на клепачите, ушите, носа – това е невероятно.“
Днес, когато хората минават през централния преден портал на “Нотр Дам”, те могат да видят модерния олтар и да влязат в хора отвъд него. Но през XIII век, когато катедралата е завършена, тази гледка е препречена от паравана, който е увенчан с гигантско разпятие.
Параванът е имал две предназначения, казва специалистът по история на архитектурата Матийо Лурс. Първото е било да даде на свещениците трибуна за четене на Светото писание пред обществеността, която се събирала в наоса. Стълбища водели до амвони на върха на паравана, от които свещениците можели да проповядват на масите. Втората цел е била уединение: Параванът позволявал на свещениците да се уединяват в хора по време на осемте ежедневни молитвени служби, като ги скривал от погледа на обществеността.
Скулптурите на паравана разказват главната история в християнството. „От стари описания знаем, че е имало сцени от Страстите Христови“, казва историкът Дани Сандрон. От Тайната вечеря през разпятието до възкресението, цялата история е там.
В католическата меса същата история се пресъздава по време на тайнството Евхаристия, когато се смята, че хлябът и виното стават тялото и кръвта на Христос. Но през Средновековието вярващите в “Нотр Дам” не можели да видят свещеника зад паравана, който извършвал тайнството. Не можели да чуят и думите, които той изричал пред отдалечения главен олтар, който тогава стоял в далечния край на хора.
Но това не е било разочароващо за събралите се. „Моментът, в който човек не вижда нищо и не чува нищо, е най-важният момент“, казва Лурс. „Това е най-мистериозният момент, когато хората слушат най-много… Те знаят, че се случва нещо абсолютно невероятно. Случва се чудо.”
Защо параванът е бил свален
Параванът стоял на мястото си близо пет века. В крайна сметка литургичните практики се променили, както и художествената мода; готическият стил започнал да бъде хулен. Духовниците на “Нотр Дам” били традиционалисти и запазили своя параван по-дълго от повечето други френски църкви.
Но под натиска на крал Луи XIV, който искал по-отворен хор – такъв, който да включва големи статуи на него и баща му Луи XIII – оригиналният параван най-накрая бил демонтиран през 1710 г. и, както вече знаем, заровен под мястото, където се издигал. Въпреки че скулптурите били демонтирани и счупени, те все още се смятали за свещени и по този начин били оставени в църквата.
Изследователите откриват около хиляда фрагмента от паравана с различни размери, от които около 700 все още личат следи от боя. Смята се, че първоначално всички скулптури в “Нотр Дам”, включително тези на предната фасада, са били боядисани в ярки цветове, преди това също да излезе от мода. Но цветовете, запазени върху скулптурите от паравана, ще предложат улики за това как е изглеждала някога цялата катедрала.
Бесние не е сигурен каква част от паравана е извадил екипът му, но смята, че много повече от него лежи заровено под хора, извън обхвата на техните разкопки. „Би било непростимо да оставим такъв разкош в пода на катедралата. Разкопките трябва да продължат“, пише Рикнер. Но сега, когато хорът е възстановен и “Нотр Дам” на път да отвори отново, това едва ли ще се случи скоро. „Това не е на дневен ред“, казва Бесние.
В крайна сметка археологическите разкопки не забавят хода на реконструкцията. Новият шпил е построен по график. Катедралата отново отваря врати на 8 декември.
Източник: National Geographic
