Когато основателите на страната ни създаваха Конституцията, те току-що бяха спечелили война срещу крал Джордж III на Англия. Те умишлено и недвусмислено инвестираха правомощията да се водят войни на Конгреса, преценявайки, че той ще е по-сдържан относно влизането във война, отколкото държавен глава, който би видял войната като възможност да увеличи властта си.
Пренасяме се към днешния ден. Америка е въвлечена в чуждестранни войни, които, за все по-нарастващо безпокойство, поглъщат нашето внимание и ресурси. Но в четвъртък Сенатът отхвърли законодателство, което би изисквало Белият дом да получи одобрението на Конгреса, преди да атакува Венецуела. Трябва да разчитаме на внимателно разработената конституционна структура, която нашите бащи-основатели осигуриха, за да избегнем по-нататъшни бедствия, и да използваме тези инструменти, за да се измъкнем от съществуващите.
По време на предизборната кампания през 2024 г. на всички ни казваха, че войните са загуба на време и ще приключат бързо, ако Доналд Тръмп спечели. Изглежда, че отново бяхме заблудени.
Ситуацията с Украйна трябваше да бъде решена бързо. След 10 месеца от встъпването в длъжност на президента Тръмп обаче, настоящият дебат е дали да се предоставят ракети „Томахоук“, способни да носят ядрени оръжия, за да достигнат дълбоко в Русия, която разполага с най-големия ядрен арсенал в света. Не смята ли нашият управляващ елит, че изстрелването на ракети, способни да носят ядрени оръжия, към Русия може да бъде рисковано?
Наскоро, с фанфари, палестинците освободиха заложниците си на израелците, но израелските военни, използвайки оръжия, доставени и финансирани от САЩ, многократно и драматично нарушаваха прекратяването на огъня. Изглежда, че цялата възвишена реторика за мирните споразумения беше просто празни думи.
За по-малко от година на поста си, администрацията на Тръмп е участвала пряко в бомбените атентати или е подкрепяла бомбардировките в Газа, Йемен, Иран, Сирия, Ливан, Сомалия и евентуално Катар. Тя също така финансира политически турбуленции в страни в Азия, Западното полукълбо и кой знае колко в Африка. Тревожно е, че Тръмп наскоро започна да пледира за военна намеса в Нигерия.
През последните два месеца администрацията на Тръмп незаконно убива, без никакъв надлежен процес, „заподозрени наркотерористи“ край бреговете на Латинска Америка. Вашингтонските елити разпространяват мълчаливо истории помежду си, че във венецуелските джунгли има терористи от Хизбула. Сега се предполага, че сме наистина застрашени. Няма да мине много време, преди да шепнат за бойци на Хамас, обучаващи се в Куба, за да атакуват Кий Уест или дори Маями!
Тези приказки са най-новите допълнения към дългия списък от стари дискредитирани бисери на военната пропаганда, като например: потъването на USS Maine в пристанището на Хавана, германските войници, които нанизват с щикове и обезглавяват бебета по време на Първата световна война във Франция, теорията за доминото, фалшивата атака в Тонкинския залив във Виетнам, иракските войници, изтръгващи бебета от кувьози в Кувейт, иракските оръжия за масово унищожение, атаките с отровен газ в Сирия, фалшивите твърдения за масови изнасилвания в Либия или, разбира се, напълно опроверганото твърдение за многото обезглавени бебета в Израел.
САЩ управляват империя, обхващаща целия свят, с 800 военни бази и наблюдаващи множество военни действия в много страни. Всички тези военни действия са актове на война без конституционно изисквано обявяване на война. Националният дълг е бил около 6 трилиона долара преди началото на Глобалната война срещу тероризма. Сега той е 38 трилиона и продължава да расте, докато изглежда има повече терористи и войни, отколкото преди. Голяма част от това би спряло, ако парите бъдат спрени.
Нещо повече, нито една от тези войни дори най-малко не се е развила така, както е било обещано. Често резултатите са противоположни на пропагандата.
В Корейската война през 1953 г. имаше прекратяване на огъня, но седем десетилетия по-късно все още имаме войски, разположени в Корея. Казаха ни, че трябва да защитим Виетнам от комунизма. Дори унищожихме села, за да спасим Южен Виетнам от Виетконг. В крайна сметка избягахме от Виетнам, северновиетнамците победиха, а Ханой нормализира отношенията си с Вашингтон няколко десетилетия по-късно. Афганистан, след 20 години война, се разпадна под властта на талибаните за 11 дни. Не забравяйте, че администрацията на Картър подкрепяше сунитските бойци в Афганистан преди съветската инвазия през 1979 г. При президента Роналд Рейгън те се превърнаха в прехвалените подкрепяни от САЩ муджахидини, чиято постсъветска гражданска война помогна за възхода на талибаните. (Авторът Скот Хортън разказва за произхода на тази мръсна история в книгата си „Fool’s Errand“.) Все още имаме войски в Ирак и Сирия. Либия е продължаваща развалина и е въвлечена в опустошителна гражданска война. Може със сигурност да се твърди, че това ново приключение за смяна на режима във Венецуела, ще завърши зле. Както в Йемен, Украйна и Газа.
По време на трагедията във Виетнам, Конгресът все повече се тревожеше от прекаляването с президентската власт на фона на ужасяващите човешки и икономически разходи на войната, така че те формулираха и накрая приеха Резолюцията за военните правомощия от 1973 г. Тази резолюция беше предназначена да ограничи правомощията на президента да води война без конституционно изискваното одобрение от Конгреса.
Време е Конгресът да упражни конституционните си задължения и да спре да се отклонява от отговорността си да ограничава тези разрушителни действия. Някои смели членове на Конгреса поеха инициативата да внесат законопроект, озаглавен: „H.Con.Res.51 – Да се нареди извеждането на въоръжените сили на Съединените щати от военни действия, които не са били разрешени от Конгреса.“
Членовете на Конгреса, които са загрижени за бъдещето на Америка, трябва да подкрепят това усилие за ограничаване на нашия незаконен, неконтролируем милитаризъм, преди да сме изчерпали своите заемни ресурси и авторитет. За много членове на Конгреса може да е трудно да устоят на влиянието на военно-индустриалния комплекс и различни чуждестранни интереси, но тези, които могат, трябва да направят това, преди да се забъркаме в още неуспешни военни фиаска.
Колко американци биха загинали или биха били осакатени във война в Южна Америка? Ами ако съсипем Венецуела – колко хора биха избягали и биха изострили световната бежанска криза? Как това би се отразило неблагоприятно на отношенията ни с други страни в нашето полукълбо? Как войната срещу страна с едни от най-големите доказани петролни запаси в света би повлияла на цената на петрола за потребителите?
Надигащата се война срещу Венецуела, подобно на другите, е очевидно незаконна на много нива и трябва да бъде спряна, преди нещата да излязат извън контрол със смъртоносни и разрушителни непредвидени последици.
Време е Конгресът да игнорира пропагандата, да гласува в интересите на американския народ и да следва нашата Конституция, за да сложи край на това безразсъдно разрушение.
Автор: Джордж Д. О’Нийл-младши
Източник: The American conservative
