Зоран Метър
Конфликтът в Украйна така или иначе винаги е бил само американо-руска война и тези две сили ще го прекратят. Фактът, че европейските елити решиха да се ангажират с това по начина, по който го направиха, сега е само техен проблем.
Едно телефонно обаждане от завчера разтърси и промени света повече от всички останали събития, взети заедно през последните три години от началото на руската инвазия в Украйна, която е и катализаторът на всички глобални геополитически промени, започнали още по-рано, но протичащи бавно и плахо. Разбира се, това е телефонен разговор между президентите на САЩ и Русия Доналд Тръмп и Владимир Путин.
Руската инвазия в Украйна разби предишния световен ред, установен след края на Студената война и американската победа в нея над тогавашния исторически най-голям и най-опасен съперник, Съветския съюз – след което Съединените щати поеха пълен контрол и пълно глобално господство.
Междувременно светът се промени драматично след края на еднополюсния ред, който вече не е валиден, но се появиха и нови играчи, необратимо навлизащи в ерата на многополярността. В момента е опасно, защото няма установени правила на играта, които силите да трябва да спазват, докато в същото време САЩ се опитват да запазят колкото се може повече от сегашното си глобално влияние.
Администрацията на Байдън обаче не успя да спре упадъка на американската глобална мощ (по време на мандата на Байдън маргинализираният преди това клуб на страните от БРИКС прерасна в много сериозен формат, с нови уважавани членове, които започнаха да отправят все по-отворено предизвикателство към САЩ, предимно в областта на икономиката и търговията).
Затова дойде моментът за пълна промяна на американската стратегия и тя започна с мандата на Доналд Тръмп. Новата стратегия представлява пълно отклонение от десетилетния неолиберално-глобалистки стратегически подход и всъщност прераства в „добрия“, стар и доказан американски империализъм, в съответствие с възприятието на Тръмп (и не само неговото) за САЩ като най-мощната империя в историята на човечеството. Но империя, която през последните години, отчасти поради собствената си дълга летаргия и самодоволство, и отчасти поради непредвиденото засилване на нейните основни глобални конкуренти Китай и Русия, се оказа в позиция да стане уязвима и дори детронирана от лидерската си позиция (от големия и все по-мощен Китай).
Ход на Тръмп, който шокира света
След само три седмици на власт в най-могъщата държава, Тръмп разтърси света из основи със своята „политика на торнадо“ и предизвика страх в много страни и техните лидери от бъдещите му ходове.
Но след „подреждането“ на страните, които обективно са много по-слаби и напълно неподготвени и немотивирани за по-силна съпротива, рано или късно на ред трябва да дойдат и основните глобални съперници на Америка. Тактиката срещу тях няма как да е същата като срещу слабите и Тръмп ще трябва да им подготви много повече „моркови“, отколкото „тояги“. Заплахите за мита, санкции или военна сила няма да постигнат абсолютно нищо с тях, а само ще засилят съпротивата им и ще унищожат възможността за диалог или дипломация, което в крайна сметка няма да бъде от полза за никого.
И така – ред е на Русия!
Споменатият разговор Тръмп-Путин не само по съдържание, но и по тон шокира мнозина, но не и онези, които са или много добре информирани, или имат способността да виждат по-далеч от другите. Защото това, което беше предвидимо от началото на миналата година, когато постепенно назряваха условията за премахване на всички пречки пред кандидатурата на Тръмп и след това победата му на президентските избори, се случи.
Тесният кръг от водещи американски елити, които контролират капитала и които в крайна сметка решават всичко, след окончателното осъзнаване на провала на започналата през 2014 г. „операция Украйна“, чийто успех щеше да им осигури нови, огромни ресурси и ключова геополитическа сила дългосрочно, ако не и вечно, глобално господство и по този начин запазване на техните привилегии, разбира необходимостта от пълен обрат в американската стратегическа политика.
В противен случай, поради упорития отказ на Москва да им се подчини (както вече го направи след разпадането на СССР), рано или късно – с продължаването на украинската война за неопределено време – те биха се озовали в ситуация, в която пряк американо-руски военен конфликт е неизбежен.
„Безумната“ политика на Байдън, която тласна точно в тази катастрофална посока, беше само привидно луда, а де факто беше политика, контролирана от гореспоменатите американски сили, която в крайна сметка не им даде желания резултат и която следователно трябваше да бъде променена, за да се запази не само това, което все още може да се запази за Америка на глобално ниво, но и да се предотврати истински Армагедон.
Въпреки прекрачването на много от „червените линии“ на Русия в украинската война и униженията, преживени както от украинската армия, така и от западните сили, които я въоръжаваха с все по-модерни и смъртоносни оръжия, особено от края на миналата година, когато Байдън „натисна спирачките“ и позволи на Киев да бъде снабден с американски и западни ракети с голям обсег и да започне атаки с тях дълбоко в територията на Русия, Путин, изненадващо за мнозина, запази хладнокръвие и не ескалира. въпреки че преди това няколко пъти беше обявил това като възможност.
В крайна сметка нямаше остра руска реакция (освен на територията на самата Украйна), за което роля изиграха и задкулисните американо-руски контакти, като тайни срещи между ръководителите на техните разузнавателни служби или мисията на Тъкър Карлсън, журналист, много близък до Тръмп и настоящ негов съратник, със знаменитите му пътувания до Москва точно преди година и интервюта с Путин, Сергей Лавров и известния геополитик и руски хардлайнер Александър Дугин. Тези пътувания (напълно демонизирани от медиите на Запад) всъщност бяха канал за изпращане на сигнали към Путин от ключови американски сили, както и обратното – за неизбежността от започване на диалог в отношенията между двете страни и прекратяване на военните действия.
Така или иначе това винаги е била американо-руска война
Както изглежда сега (въпреки че цялата история далеч не е приключила и може да има още много изненади), изглежда, че Русия, както пишат много западни медии тези дни, наистина е спечелила пълна победа. Но бих казал – не над Тръмп (както същите медии редовно подчертават), защото той дори не започна тази война, а по-скоро упорито повтаряше, че иска да я прекрати веднага след като дойде на власт – а над целия обединен Запад, който нямаше стратегия за излизане от започналата „Операция Украйна“ (в чиято кал сега потъна до шия). Обединеният Запад, който беше убеден в невъзможността да бъде победен от Русия, която десетилетия наред е представяна в западната политическа и медийна среда като мизерна и слаба държава – голяма бензиностанция, която се поддържа само благодарение на износа на петрол.
В крайна сметка всичко се оказа точно обратното, а за Запада, за съжаление – пълен провал. В продължение на три години Русия води пълномащабна война срещу много силна и мотивирана украинска армия (без значение какво казва някой за противното), обучена и подкрепяна от ключови членове на НАТО и общо 50 приятелски страни, със замразени 300 милиарда долара нейни активи в западни финансови институции и под тежестта на исторически безпрецедентни, срещу която и да е страна, санкции. Обективно никоя държава в света не би могла да издържи толкова дълго на такъв натиск, камо ли да постигне ръст на националния БВП, индустриалното производство и заетостта през това време. Освен това на дипломатическия фронт успя да смекчи удара от опита за пълна политическа и икономическа изолация.
Това са обективни факти, признати от всички значими западни източници. Ето защо сме тук, където сме сега.
Няма връщане към старото и е напълно излишно да се търсят виновни и да се казва кой и защо е допуснал опасна грешка. Точно това е отношението на вечно прагматичните американски елити, които разбират, че животът продължава. Този път опитаха и не успяха, което не означава, че няма да имат нови възможности някога в бъдещето. Ето защо е по-добре да продължим напред, отколкото да изгорим света и себе си до основи от отчаяние (Газа е пример, че това може да се направи, но и предупреждение, че трябва да се избягва на всяка цена).
Макар и много важен, разговорът между двамата най-могъщи световни лидери, засега не означава нищо повече от това след дълги години да се даде шанс на дипломацията, а не на взаимни обвинения, обиди и в крайна сметка война. Всъщност началото на преговорите е решено едва сега и те ще бъдат както сложни, така и продължителни (със сигурност ще засягат Китай, Иран и Близкия изток като цяло, но също и преговорите за ядрените оръжия – т.е. те ще бъдат сложни и няма да се фокусират изключително върху Украйна).
Дотогава украинската война ще продължи с цялата си жестокост, както се вижда от мощните руски въздушни удари по цялата украинска територия още същата нощ след разговорите Тръмп-Путин. Украинската армия също не стои на едно място, а нанесе мощни атаки с дронове на съседни руски региони. По този начин Москва демонстрира, че макар и предпазливо да се надява на успех в преговорите с избрания от Тръмп четиричленен екип, не смята нищо за сигурно, докато окончателното споразумение не бъде поставено на хартия и подписано.
Засега ще решават само Тръмп и Путин (което Тръмп де факто потвърди на 12 февруари в Белия дом), а след време към тях ще се присъедини и украинският президент, защото и той трябва да го подпише, независимо кой е, като се има предвид, че Тръмп настоява за провеждане на избори (а изглежда, че Зеленски вече е изправен пред ожесточена вътрешна борба, която започна веднага след разговора на Тръмп с Путин и ще бъде „на живот и смърт“ – както каза кметът на Киев Виталий Кличко няколко дни преди споменатия разговор).
Освен Украйна, ЕС няма да участва в началната фаза на преговорите, както стоят нещата в момента.
Европейските политически елити в шок
Европейските елити сега са в шок и ще се опитат да направят всичко възможно, за да останат в играта, поне като привиден фактор, който решава нещо. Реално те няма да решат нищо, а ще се опитат да се адаптират и сами ще започнат да настояват за преговори по начина, по който ги замисля американската страна. Там, където те виждат възможността да не останат изолирани, е да кажат на Тръмп, че дори европейски армии без американско участие няма да участват в мироопазващи операции в Украйна или във финансирането на тази страна. Всичко това с надеждата, че ще принудят Тръмп или да заеме по-твърда позиция спрямо Путин, или да зачита ключови европейски интереси, в противен случай той ще остане без всички пари, инвестирани в Украйна и нейните редкоземни метали.
Но това едва ли би впечатлило твърде много Тръмп, който след това би могъл да предаде цяла Украйна на Путин (европейски армии без американско участие никога не биха влезли във война с Русия) и по този начин напълно да обезцени недалновидните европейски политици. В такъв случай изобщо не се съмнявам, Путин ще му се притече на помощ и щедро ще даде на американските компании украинските минерални богатства, към които Тръмп сега се е насочил.
Ето защо мнозина в Европа ще наблюдават със съжаление и недоверие вероятната много бърза среща между Тръмп и Путин в Рияд (избрана неслучайно, защото със саудитския престолонаследник принц Мохамед бин Салман, като домакин и приятел и на двамата, и двамата със сигурност ще обсъждат по-широки въпроси от Близкия изток – от Газа и Израел до Иран). Особено след като Тръмп най-накрая премахна международната изолация на Путин или по-скоро забраната му за пътуване до много страни по света. Възможно е, ако преговорите успеят, Русия да бъде реинкорпорирана в западната икономическа система.
Нещо повече, двамата лидери също посочиха възможните си срещи в Москва и Вашингтон (Тръмп каза пред репортери в Белия дом на 13 февруари, че няма да пътува до Киев). Там те окончателно ще решат кой ще може да седне с тях на масата за преговори за постигане на споразумение за трайно решение на украинския конфликт, чиято рамка те ще определят предварително.
Останалите ще са само статисти, които прилично ще кимат с глави, защото иначе изобщо няма да ги има, което би било голям удар по егото и репутацията им пред родния електорат, който и без това бързо се топи.
В края на краищата, както казах, украинската война така или иначе винаги е била само американо-руска, така че тези две сили ще я прекратят. Фактът, че европейските елити решиха да се ангажират с това по начина, по който го направиха, сега е само техен проблем.
Източник: Geopolitika.news; Превод: Оpposition
