Всички помним как започна ловът на служители на НАБУ и САП. Несанкционирани претърсвания, обвинения срещу един от детективите за работа за Русия, въпреки че доказателствата, които да го потвърдят сеоказаха 0,0. Просто този човек документираше сделките на най-близкия приятел на президента, Тимур Миндич. Самият Миндич, разбира се, е в чужбина. Но подслушването на апартамента му даде толкова много храна за размисъл, защото не само „5-6 ефективни мениджъри“ се събраха там, за да обсъждат сделките си, но и самият президент. И изглежда, че именно той е дал заповед на парламента за това прибързано гласуване. Но направи ли си той някакви изводи след скандала?
Накрая Зеленски се разкри.
Редица публикации в западни и местни медии публикуваха материали, по-специално разследвания, директно сочещи, че унищожаването на независимостта на НАБУ и САП е дело на президента на Украйна.
“Зеленски беше бесен… Той буквално крещеше: „Защо ми трябвате всички вие тук, ако не можете да разрешите един случай – случая с Чернишев“?”
Защото детективите се доближиха доста близо до него. До сделки, състояния – до груба и мащабна корупция в интерес на първия човек на държавата и неговия близък кръг. „Зеленски беше бесен“, спомня си един от членовете на близкия му кръг. „Той буквално крещеше: „Защо сте ми необходими всички вие тук, ако не можете да разрешите един случай – случаят с Чернишев?“ Цитирам ви текста на материала на УП.
А фактът, че Руслан Кравченко беше назначен за главен прокурор (тази позиция беше вакантна 8 месеца – очевидно са търсили подходящ за президента човек), вече изглежда абсолютно логичен. Всеки президент трябва да има свой Кравченко. Почистване на неудобна информация, неудобни хора и неудобни структури.
“Детективите от НАБУ прекараха почти година в подслушване на така наречената конспиративна квартира на Тимур Миндич. Този, който навремето предаде Коломойски на Зеленски и получи определени индулгенции…”
И така, какво се случи? Детективите от НАБУ прекараха почти година в подслушване на така наречената конспиративна квартира на Тимур Миндич. Този, който навремето предаде Коломойски на Зеленски и получи определени индулгенции и картбланш за печелене/присвояване на пари в страна във война. Слушаха и квартирата на Генадий Боголюбов, партньорът на Коломойски. След като получи достъп в замяна на гаранции за сигурност за Боголюбов. Очакваше се, че Боголюбов не е против отмъщението.
Целият вътрешен кръг на президента и самият той са били в този апартамент. Дори не мога да си представя колко много се е говорело там и колко много се е записвало! Но мога да си представя как горят „гостите на Миндич“! Подготвяха подозрение срещу него. Но той избяга и сега е в Австрия – у нас всеки, който трябва да избяга, бяга.
Много вече е писано за Миндич в украинските медии. Той е зет на Алла Вербер. Последният (тя почина внезапно на 62-годишна възраст в италиански курорт), моден директор на Московския централен универсален магазин и обличаше целия кремълски елит. Покойната имаше добри връзки. И, вероятно, членовете на семейството ѝ също.
Миндич напусна Украйна сякаш заради Чернишев. Този е един от най-близките и доверени хора на Зеленски. Миндич убеди Чернишев да се върне в Украйна. Самият той, за всеки случай, реши да изчака. Очевидно Зеленски гарантира безопасността на своите съучастници. Очевидно е бил убеден, че послушните овце от Върховната рада послушно ще гласуват за всяка прищявка.
Овцете гласуваха. Мълчаливо отидоха на заколение. Защото значителен брой от мономнозинството са под подозрение или криминални дела. Затова най-накрая намериха опитомен главен прокурор, още един „100 процента техен човек“, който ще трябва да реши неудобствата за отделни корумпирани служители от Върховната рада в частност. Като подчини специални агенции с независим статут. Мислеха, че всичко ще остане безнаказано. Защото така беше! Защо да не продължат да го правят?
На САЩ не им е до нас, имат си собствен кордебалет. Европа мълчаливо ще дава пари, защото ние сме тук, в източните граници, ние я защитаваме. Гражданите са изтощени и уморени. Затова нашите лидери-коне поеха в галоп. Точно както ни се въртеше главата от успехи и сладка победа през 2019 г., все още не се е съмнало. Зеленски никога не е усещал реалността. Той не е разбирал реалността. А с репетитор като Ермак, той като цяло е в… дългосрочна нирвана.
“В Германия например бяха извършени претърсвания в частния дом на доскорошния заместник-председател на ОП Ростислав Шурма”
Междувременно, близкият кръг на Зеленски получи подозрения, някои са в очакване. В Германия например бяха извършени претърсвания в частния дом на доскорошния заместник-председател на Офиса на президента Ростислав Шурма. Там отиват детективи от НАБУ заедно с немски служители на реда. А последните не ходят просто така без причина.
Нека ви напомня, че Ростислав е от семейство Шурма (има и брат и баща – там също няма къде да се сложи печат). Именно той беше куратор на Офиса на президента Зеленски за цялата икономика на страната. Затова беше необходимо да се приеме Закон № 12414. В крайна сметка, именно този закон, който президентът, въпреки всичко подписа през нощта, щеше да спаси всички служители от НАБУ и САП. И да, и Ермак също.
Злите езици твърдят, че именно Ермак е гарантирал приемането на грозния закон и мълчанието на агнетата. Той сбърка, горкият. И още нещо интересно. Детектив Руслан Магамедрасулов, когото властите побързаха да обвинят в бизнес с Русия и едва ли не в сътрудничество с ФСБ, умишлено, мисля, „обърквайки“ Дагестан с Узбекистан, беше един от ключовите служители, участвали в документирането на приятеля на президента Тимур Миндич. Да, в същата квартира, където Зеленски е идвал да решава нещата.
Вече днес, 31 юли, президентът и неговите мениджъри обещават, че депутатите ще могат да гласуват за връщане на независимостта на НАБУ и САП. Сега трябва внимателно да им гледаме ръцете. Напразно ли вдигнаха цялата тази суматоха, за да могат толкова лесно да откажат? И няма да е странно, ако се опитат да напъхат нещо, което им е необходимо, в заключителните разпоредби или в някой член от закона. Твърде много е заложено на карта.
Автор: Зоя Казанжи
Източник: Газета по-украински
