Върховният представител Кая Калас искаше да направи Европейската служба за външна политика по-ефективна в светлината на несигурната световна ситуация. Но човекът, който трябваше да поеме тази задача, предизвика възмущение в столиците на ЕС. И за Урсула фон дер Лайен – която умело надхитри Калас.
Това беше конфликт, воден с пълна сила и решен само преди няколко дни: председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, спечели борбата за власт срещу главния дипломат на ЕС Кая Калас. Напрежението между двете алфа жени беше много повече от драма в отношенията в политическия балон на Брюксел. Ставаше дума и за фундаментален въпрос: дали Европейската служба за външна дейност (ЕСВД), която под ръководството на Калас трябва да координира и да помага за оформянето на външната политика на Европейския съюз, е достатъчно ефективна, за да се справи с новите предизвикателства пред сигурността в света и безпорядъка, създаден от президента на САЩ Доналд Тръмп?
Отговорът, който Калас намери на този въпрос единадесет месеца след встъпването си в длъжност, е недвусмислен: категорично „не“. Затова дългогодишният министър-председател на Естония представи вътре във ведомството идея, която очевидно убеди най-близките ѝ съветници: германският служител на Европейската комисия Мартин Зелмайер трябваше да разбие вкоренените структури в тромавата, глобално активна дипломатическа служба с нейните приблизително 7500 служители (около 1650 от които са в Брюксел) и да внесе нов импулс в институцията.
Калас очевидно е подценил реакцията, която това предложение за персонала щеше да предизвика в многобройни столици на ЕС и у самата фон дер Лайен: възмущение.
Зелмайер беше главен съветник на бившия председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер между 2014 и 2019 г. Той се смята за най-влиятелния служител в дългата история на Европейската комисия. Прякорът му е „Распутин“ – алюзия към руски пътуващ проповедник, който е имал значително влияние в Царската империя.
Зелмайер, роден в Бон и професор по право в Саарбрюкен, е смятан за брилянтен ум и изключително напорист, но също така и за човек, който поставя властта и собственото си его над всичко останало. В последните дни на ерата на Юнкер той е повишен светкавично в генерален секретар, което го прави най-висшият служител на Европейската комисия. Европейският парламент, в резолюция по това време, го описва като „действие, подобно на преврат“, което е необходимо да бъде „преразгледано“.
Ходът е безпрецедентен в историята на Комисията. Но Юнкер упорито стои зад Зелмайер. Урсула фон дер Лайен, от друга страна, предприе съвсем различен подход: в един топъл юлски ден през 2019 г. тя уволнява влиятелния служител в рамките на минути. Зелмайер е хванат напълно неподготвен. Според участниците, при напускането си той е обявил, намигвайки към „Терминатор“ на Арнолд Шварценегер: „I’ll be back“.
„Зелмайер е отстранен“
Но първо фон дер Лайен изпрати непопулярния служител от Германия във Виена, където той оглави малка и до голяма степен незначителна делегация на ЕС. „Зелмайер е отстранен“, беше саркастичният коментар във високопоставени кръгове на Комисията по това време.
Оттогава 54-годишният политик многократно се опитваше да избяга от виенското си изгнание: кандидатстваше за няколко важни посланически поста в ЕС, като например в Ню Йорк и Вашингтон, но беше отхвърлен поради липса на опит във външната политика. Завръщане в Брюксел също беше на път за кратко – докато фон дер Лайен не се намеси. Тя не искаше втори център на власт в Брюксел.
В края на лятото на 2023 г. настъпи окончателният разрив между Зелмайер и председателя на Комисията. Като ръководител на делегацията на ЕС във Виена, Зелмайер определи плащанията на Австрия за газ към Русия като „кървави пари“ на публично събитие. Тогавашната управляваща коалиция от Австрийската народна партия (ÖVP) и Зелените, под ръководството на канцлера Карл Нехамер, категорично отхвърли обвинението.
Но много по-лошо беше, че ръководството на Европейската комисия се почувства принудено да се заеме с въпроса. Подходът на нейния самоуверен служител към инцидента беше подвеждащ. Това доведе до разгорещени вътрешни спорове – и окончателна разправия. Преди година Зелмайр стана посланик на ЕС във Ватикана.
След това дойде внезапният обрат: Преди няколко месеца на Зелмайр беше предложена възможността да стане заместник-генерален секретар на новия отдел „Геоикономика и междуинституционални въпроси“ в Европейската служба за външна дейност (ЕСВД). Тогава той щеше да стане вторият човек, наред с Калас, влиятелната фигура в ЕСВД – с директни контакти с всички посланици, Европейския парламент и столиците.
Зелмайр отново щеше да бъде основен играч на световната сцена. Украйна, Газа, Америка и Китай щяха да бъдат негов фокус, а не сеченето на колекционерски монети, съгласно паричното споразумение между Ватикана и ЕС.
Отровна чаша
Не знаеше ли Калас каква провокация представлява назначаването на Зелмайр за фон дер Лайен? Или просто се опитваше да си проправи път, защото само резултатите имаха значение за нея? Във всеки случай, след многобройни дискусии, фон дер Лайен предприе бързи действия: Миналата седмица, според информация, получена от WELT, колегията на комисарите на ЕС, по предложение на президента, гласува в подкрепа на създаването на нов „комисар по свободата на религията или убежденията“. Позицията беше незабавно предложена на Зелмайр.
Това беше отровна чаша. Това позволи на фон дер Лайен да отстрани дипломата Зелмайр от обсега на Калас и нейния отдел и да го отзове в Комисията. Сега Зелмайр трябва да реши дали да приеме треторазрядния пост, да остане маловажен посланик във Ватикана или да напусне Европейската комисия след 22 години служба. С една-единствена технократска маневра председателят на Комисията надхитри както Калас, така и Зелмайр.
Но истинският проблем остава: основната слабост на ЕСВД. „Проблемът на агенцията е, че разполага с твърде малко пари, а държавите членки продължават да изпращат нови служители в ЕСВД, чиято единствена цел е да гарантират, че Европейската служба за външна дейност не прави нищо, което противоречи на интересите на отделните столици“, казва Ян Техау. Дългогодишният директор на базирания в Брюксел аналитичен център „Карнеги“, бивш служител на германското Министерство на отбраната в Берлин и настоящ директор за Европа в консултантската фирма Eurasia Group, е един от водещите експерти по европейска външна политика.
Според Техау, нито една голяма държава членка очевидно не е подкрепила Калас в спора й с фон дер Лайен. „Разбира се, може да се спори дали Зелмайр би бил правилният човек за реформиране на службата. Но в действителност държавите членки нямат интерес да го направят. Те искат да продължат сами да решават външната си политика.“
Във връзка с това Калас повдигна и въпроса за властта. „Ставаше дума за това кой има последната дума в светлината на новите предизвикателства в европейската външна политика. Всеки, който, подобно на Калас, поиска лидерска роля за ЕСВД, ще има проблем.“ Освен този структурен въпрос, има и лични чувствителни моменти: „Г-жа фон дер Лайен е амбициозният глобален политик в ЕС. Тя няма нужда от Калас. Нито пък от Зелмайр.“
Техау добавя, че условията в координационния център на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) може да са били „шок“ за Калас: „Като бивш министър-председател на Естония, тя е свикнала персоналът ѝ да бъде лоялен и ефикасен. Сега тя има многобройни леви южноевропейци в ЕСВД, привлечени от няколко предишни върховни представители, които са били социалисти, и които имат съвсем различно разбиране за Америка и Русия от Калас.“
Автор: Кристоф Б. Шилц
Източник: WELT
