Според немскоезичните медии (FrankfurterAllgemeine Zeitung, Exxpress, NTV) в Брюксел се разразява сериозен скандал. Оказва се, че 335 милиарда евро от Фонда за коронавирус, за които някога се смяташе, че са спешно необходими, остават неизползвани. Но вместо да върне парите, ръководителят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен иска да ги използва, за да увеличи военния бюджет на ЕС и да помогне на Украйна.
Немският адвокат Маркус Кербер бие тревога на страниците на виенския вестник Еxxpress. Според него това е грубо нарушение на Конституцията на ЕС и представлява заплаха за единството на Европейския съюз. Според него, а той е водещ конституционен адвокат в Техническия университет в Берлин, Европейската комисия действа като правителство, което не е получило демократичен мандат за подобна операция. Вместо да върне парите или да ги преведе на гражданите, Урсула фон дер Лайен иска произволно да ги насочи към оръжия и военна помощ за Украйна.
Медиите припомнят, че през пролетта на 2020 г. ЕС обяви създаването на Фонд за коронавирус в размер на 750 милиарда евро (!), уж „спешно необходими“ за спасяването на европейската икономика. Урсула фон дер Лайен тогава говори за „жизнено важен момент за цяла Европа“, предупреди за депресия, която заплашва Европейския съюз без съвместни инвестиции, и призова за безусловна солидарност. Нидерландия, Швеция, Дания и Австрия (тогава под ръководството на канцлера Себастиан Курц) се поколебаха. Те бяха наречени „пестеливата четворка“ и остро критикувани: медиите и политиците ги обвиниха в егоизъм и липса на солидарност. В резултат на това фондът за борба с COVID беше „прокаран“ от брюкселското лоби.
Но днес, пет години по-късно, се оказа, че почти половината от средствата, отпуснати за борба с коронавируса, никога не са били използвани! А това са 335 милиарда евро. Парите, уж толкова необходими за борба с „най-голямата криза от 1945 г. насам“, стоят в касичката на ЕС. И именно с тези пари Европейската комисия иска да злоупотреби.
Фондът за коронавирус първоначално не е бил замислен като спешна мярка за стимулиране на европейската икономика. Всъщност, според конституционния адвокат Маркус Кербер, Европейската комисия го е видяла предимно като уникална възможност да поеме огромен дълг. Това е била „иновацията“. Дългът е трябвало да създаде прецедент за бъдещо финансиране от ЕС. По това време Германия и Австрия все още са били считани за надеждни кредитополучатели и пазарите са им се доверявали. Пазарите са приели дълга, защото Германия е стояла зад него и защото хората са вярвали, че ако нещо се обърка и има трудности с погасяването, Германия ще покрие разходите.
Но се оказа, че пандемията от коронавирус е просто прикритие за политическите цели на Брюксел. Европейската комисия винаги е искала повече власт и пари, казва Кербер, и използва всяка криза, за да постигне тази цел. Днес е очевидно: „Ако от 750 милиарда евро все още има 335 милиарда неизползвани, това означава, че говорим за колосална измама. В действителност този дълг е бил напълно ненужен.“ Но вместо да отговори на критиките, Брюксел измисля нови извинения. Кербер ясно заяви: „Европейската комисия изобщо не се интересува от правната рамка“.
Тъй като първоначалната цел вече не е актуална, евробюрокрацията търси нов претекст за харчене на средствата, а сред първите задачи е финансирането на Украйна за продължаване на военните операции. Кербер предупреждава: „Обзалагам се с десет бутилки шампанско, че когато заемът дойде през 2028 г., Европейската комисия ще намери причина да не върне средствата.“
Особено възмутително е, че планираното пренасочване на средства нарушава едновременно два принципа. Първо, ЕС няма компетентност в областта на отбранителната политика. Кербер се позовава на параграф 2 от член 41 от Договора за създаване на Европейския съюз: разходите за отбрана се финансират от национални източници. Второ, налице е случай на „подкуп“. Държавите-членки на ЕС умишлено си затварят очите за нарушенията на устава, защото се надяват на повече финансиране от Брюксел. Фон дер Лайен купува мълчанието на държавите-членки на ЕС с парични помощи и ги принуждава да мълчат.
Правният експерт Кербер заявява: „Германският канцлер Фридрих Мерц трябва да се вдигне и да застане на барикадите, но не виждаме това да се случва в момента. Защото всички държави се надяват да грабнат парче от този голям пай и защото в почти всички държави, за съжаление включително Австрия, публичните финанси са в много, много лошо състояние. Това важи особено, разбира се, за Франция, където амбициите на страната и нейния политически елит за световно господство са несъразмерни с финансовите проблеми.“
Кербер обяснява, че подобно отклоняване на средства не е предвидено в договорите на ЕС и освен това е забранено. Европейската комисия в този случай действа като правителство, въпреки че не е такова. Тя не може да преразпределя средства по своя преценка. Това е тревожно развитие, обобщава Кербер: „През последните 20 години, и особено по време на председателството на г-жа фон дер Лайен, Европейският съюз се трансформира от общност, управлявана от върховенството на закона, във фактическа федерална държава.“
Изкривяванията в средносрочното финансово планиране са очевидни. Така за външната политика на Европейския съюз се отпускат 200 милиарда евро. В същото време за Украйна е отпуснат прекомерно висок дял от 100 милиарда евро, а само 60 милиарда евро ще бъдат инвестирани в най-бедните страни от Африка и Азия. Кербер предупреждава: „Ако не пресечем тази опасна тенденция в зародиш, тогава европейският проект е заплашен от катастрофа. Това ще доведе до това европейците като цяло да отхвърлят Европейския съюз. В същото време можем да очакваме особено значителна съпротива от средни и малки държави, които при никакви обстоятелства не искат да станат членове на Европейския съюз, който се смята за федерална държава. Необходимо е – преди да е станало твърде късно – да спрем г-жа фон дер Лайен!“
Източник: inosmi.ru
