Д-р Сумантра Майтра е директор на изследванията и разпространението на информация в American Ideas Institute и старши писател в The American Conservative. Той също така е избран, асоцииран сътрудник в Кралското историческо общество, Лондон.
„Украйна никога няма да приеме сделки, сключени зад гърба ни без нашето участие. И същото правило трябва да важи за цяла Европа. Няма решение за Европа без Европа“, гръмна президентът на Украйна Володимир Зеленски на Мюнхенската конференция по сигурността в реч, призоваваща за общоевропейска армия. “Времето е дошло – трябва да се създадат европейски въоръжени сили.”
Това, което може предпазливо да се нарече странно изигран опит за „разделяй и владей“ – да обедини Европа срещу нейния основен защитник, Съединените американски щати, носеше усещане за кръстоносен поход: общоевропейска сила, маршируваща в унисон, проливаща европейска кръв, за да отблъсне злото и да си върне окупираната земя. Странно, тъй като Русия обективно винаги е била исторически европейска велика сила – дори при марксистите, чиято идеология беше максимално европейска – така че целият трик за отблъскване на чужди нашественици беше донякъде риторично дразнещ.
Зеленски завърши с телевизионно интервю за американската публика, в което категорично отхвърли идеята, че някога ще приеме мир, постигнат с посредничеството на САЩ. Това означаваше – той беше кристално ясен за американската аудитория – че ако САЩ и Русия договорят мир, при който има някои териториални отстъпки, но като цяло линията на фронта е замразена чрез прекратяване на огъня и е създадена DMZ, и ако американското финансиране следователно спре, Украйна няма да приеме сделката и ще продължи всичко както е. Любопитно предупреждение за администрацията на Тръмп, което непременно трябва да се запомни занапред.
Не че имаше значение. След миг „армията на ЕС“ беше разбита въпреки яростните опити на ястребовото крило на НАТО за ескалация. В интервю за Financial Times Макрон каза, че идеята за разполагане на огромна сила е „пресилена“: „Трябва да правим неща, които са подходящи, реалистични, добре обмислени, премерени и договорени“.
Полша последва. „Ако разбирате под това обединение на националните армии, това няма да се случи“, веднага уточни полякът Радек Сикорски.
Зеленски безусловно изрази смела идея. В известен смисъл това беше и древен урок по реалполитика за САЩ, които осигуриха оцеляването на украинската държава в продължение на три години. В международните отношения протекторатите никога няма да обичат благодетеля; те ще бъдат там само докато има ползи. Клиентите винаги ще искат повече и когато не им се даде, ще прибягват до средства, вариращи от емоционално изнудване до опити за разделяне и владеене. Подчинението не е уважение или обич. Това е вярно за Украйна, вярно е и за Европа и САЩ.
Съобщава се, че след двойния удар на Ванс-Хегсет, САЩ са попитали всички европейски столици в официално писмо какво конкретно са готови да направят. Лайтмотив на феноменалната реч на Хегсет в Брюксел беше за „пренасочване на конвенционалното възпиране“ към Европа, но този конкретен ход слага всички карти на масата и спира всички празни изяви от последните няколко години. Да се разбере реалната сила на европейските държави, техните планове и готовност за оказване на по-нататъшна подкрепа, ако ситуацията се изостри, без гаранция за сигурност от член 5 на НАТО, е добра политика. Това е ясно, недвусмислено и показва кой наистина държи цялата власт в това уравнение. Това изяснява пълното разминаване между европейската позиция, решителност и европейската реторика.
„Има фундаментален проблем, който трябва да признаем“, написа в Twitter Шашанк Джоши, редактор по отбраната на Economist. „Сериозните европейски сили в Украйна се нуждаят от подкрепата на САЩ, противовъздушна отбрана, въздушно прикритие и разузнаване. Тези неща – средства за подпомагане, въздушна защита, въздушна мощ и информация – са точно това, което мнозина в администрацията на Тръмп искат да преместят от Европа към Индо-Тихоокеанския регион.“
Централният парадокс на евро-американските отношения е, че някои еврократи, особено от балтийските страни, започнаха да вярват на собствената си 30-годишна пропаганда, че ЕС е резултат от органична мирна интеграция с произтичаща от това нова Homo Europae, а не от американски хегемоничен мир. Най-големият недостатък на същия следвоенен ред е пълното изкореняване на идеята, че властта определя свободата на действие. Уравниловката, независимо дали в обществото или в международните отношения, не е органичен. Някой трябва да постави палеца (т.е. пари или войски, или и двете) на везната. В този случай с това се занимаваха САЩ, но с това е приключено. Като изключим американското присъствие, Европа няма съгласувана единица или интерес. В резултат на това, въпреки временното превъплъщаване на Зеленски в папа Урбан, сдържащият парадокс на американската хегемония над Европа ще остане в близко обозримо бъдеще.
Източник: theamericanconservative.com; Превод: Оpposition
