Всеки, който има спомен от поне месец, може би все още си спомня срещата на върха на ЕС в средата на декември. Брюксел отчаяно искаше да освободи средства за продължаващото финансиране на Украйна и войната там. Директният достъп до активите на руската централна банка, замразени в Белгия, не успя да получи мнозинство, така че Комисията изтегли от шапката си заем от 90 милиарда евро, обезпечен чрез бюджета на ЕС, който да бъде отпуснат в рамките на две години. Заявената нужда на Украйна беше приблизително два пъти по-голяма. Откъде ще дойде останалата част, остана неясно. Въпреки това, създателите на плана се самообсипаха с похвали.
Месец по-късно европейската „щедрост“ се изчерпа. Оказва се, че само една трета от одобрените средства са предназначени за поддържане на общи държавни функции – което означава, че съкращенията са на масата, за да се отложи поне националният фалит. Брюксел възнамерява да запази останалите две трети от 90-те милиарда евро за себе си: парите ще бъдат използвани за закупуване на оръжейни системи, за предпочитане в рамките на ЕС, както призна френският президент Еманюел Макрон. Само в изключителни случаи заемът от ЕС трябва да се използва за угояване на американската оръжейна индустрия. Ако не друго, той трябва да е за тях.
С прости думи: ЕС дава на своята оръжейна индустрия няколко десетки милиарда евро повече – в допълнение към всичко, което вече съществува в съответните програми. Но Украйна трябва да плати за изграждането на съответните мощности и първоначалното им използване. Почти утешително е да се знае, че Украйна, разбира се, никога няма да може да върне парите, идващи от Брюксел. Рано или късно сметката ще бъде представена на европейските данъкоплатци. Делът на Германия в бюджета на ЕС е приблизително 25 процента.
„Войната се храни сама“, е заявил някога някой древен римлянин. Стига хората да я хранят. Да перифразирам римския политик и оратор Цицерон: Quousque tandem abutere patientia nostra? Докога ще злоупотребявате с търпението ни?
Автор: Райнхард Лаутербах
Източник: junge Welt
