Изминаха почти 100 дни, откакто Конгресът прие 61 милиарда долара спешно финансиране за Украйна, мярка, която включваше условие, изискващо администрацията на Байдън да представи на законодателния орган подробна стратегия за продължаване на подкрепата на САЩ.
Когато законопроектът за финансиране беше приет с много шум на 23 април, раздел 504, страница 32 включваше следния пасаж: „Не по-късно от 45 дни след датата на влизане в сила на този закон, държавният секретар и министърът на отбраната, след консултация с ръководителите на други съответни федерални агенции, според случая, трябва да представят на 18-те комитета по бюджетни кредити, въоръжени сили и външни отношения на Сената и комисиите по 20
-те бюджетни кредита, въоръжени сили и външните работи на Камарата на представителите стратегия по отношение на подкрепата на Съединените щати за Украйна срещу агресията от Руската федерация. При условие, че тази стратегия е дългосрочна, ще установи конкретни и постижими цели, а също ще определи и приоритетите на интересите на националната сигурност на Съединените щати…”
Сега е август и все още няма знак от страна на администрацията на Байдън за каквото и да е намерение да представи подобна стратегия на Конгреса.
Това неизбежно води до подозрението, че такава стратегия всъщност не съществува. Това също предполага, че без радикална промяна на мисленето в администрацията дори не е възможно да се проведат — камо ли да се направят публични — сериозни и честни вътрешни дискусии по темата, тъй като те биха разкрили погрешните и празни предположения, на които голяма част от настоящата политика се основава.
Това се отнася преди всичко до изискването „да се определят и приоритизират интересите на националната сигурност на Съединените щати“.
Никой официален представител на САЩ никога не е разглеждал сериозно въпроса защо руско военно присъствие в Източна Украйна, което не е от никакво значение за САЩ от 40 години (когато съветските танкови армии стояха в центъра на Германия, на 1200 мили на запад), трябва сега бъде такава заплаха, че борбата с него изисква американска военна помощ от 61 милиарда долара годишно, значителен риск от конфликт с ядрено въоръжена Русия и колосално отвличане на вниманието от жизненоважни интереси на САЩ в други части на света.
Вместо това администрацията и нейните европейски съюзници разчитаха на два аргумента.
Първият е, че ако Русия не бъде победена в Украйна, тя ще продължи да атакува НАТО и че това ще означава, че американски войници ще се бият и ще умрат в Европа. Всъщност няма никакви доказателства за такова руско намерение. Руските заплахи за ескалация и (евентуално) незначителни актове на саботаж са резултат от войната в Украйна и имат за цел да възпрат НАТО от пряка намеса в този конфликт – а не действия, предназначени да поставят основата за нахлуване в НАТО.
Западните коментатори обичат да заявяват руските обществени амбиции отвъд Украйна като даден факт, но когато бъдат помолени да предоставят действителни изявления в този смисъл, те не са в състояние да го направят.
Нито, поне ако се съди по последното изявление на Путин, той има намерение (или вярва, че е възможно) да „изтрие Украйна от картата“. Най-висшите официални руски цели включват ограничени териториални придобивки, украински неутралитет и права върху руския език в Украйна – все въпроси, които могат законно да бъдат разгледани в преговорите.
Нещо повече, като се имат предвид острите трудности, с които се сблъска руската армия в Украйна и руските слабости, разкрити от този конфликт, идеята те да планират да атакуват НАТО изглежда напълно противоречаща на интуицията.
Защото Русия е „спряна“ в Украйна. Героичната съпротива на украинската армия, подкрепена със западни оръжия и пари, спря руската армия далеч от целите на президента Путин, когато започна войната. Те сериозно урониха руския военен престиж, нанесоха огромни загуби на руската армия и към днешна дата държат повече от 80% от територията на страната си.
Администрацията на Байдън излезе с частично противоречиви изявления относно целта на помощта на САЩ за Украйна: че тя има за цел да помогне на Украйна да „победи“ и че има за цел да помогне за „укрепването на позициите на Украйна на масата за преговори“.
Те обаче не са изпълнили правното си задължение да определят пред Конгреса какво означава „победа“, нито защо, ако войната ще приключи с преговори, тези преговори не трябва да започнат сега – особено след като има много сериозни доказателства, че украинската военна позиция и следователно – позицията на Украйна на масата за преговори – се влошава, а не се подобрява.
Както писаха Самюел Чарап и Джеръми Шапиро в отговор на последното изпращане на оръжия от САЩ в Украйна: „Адаптирането и приспособяването не представляват стратегия, а реактивната ескалация без стратегия не е разумна политика. Ескалацията на участието на САЩ в този конфликт – или всеки друг конфликт – трябва да се ръководи от идея как да се сложи край на войната.“
Както при кампаниите на САЩ във Виетнам и други страни, администрацията и нейните съюзници се опитаха да играят на картата на „достоверността“: аргументът е, че е необходимо да се победи Русия в Украйна, защото в противен случай Китай, Иран и други страни ще бъдат окуражени да атакуват
САЩ или техните съюзници. Но подобно на репликата за руските амбиции извън Украйна, това е просто предположение. Изобщо няма фактически доказателства за това.
С еднаква или по-голяма валидност може да се приеме, че правителствата на тези страни ще вземат решение според собствените си интереси и военния баланс в собствените си региони.
Последната аргументация на администрацията е морална: че „руската агресия не трябва да бъде възнаграждавана“ и че „украинската териториална цялост трябва да бъде възстановена“.
Тъй като обаче всякакви реалистични преговори за мирно уреждане ще трябва да включват фактическо признаване на руските териториални придобивки (а не юридическо признаване, което руснаците не очакват и дори китайците няма да дадат), това твърдение изглежда изключва дори идеята за разговори. Следователно на пръв поглед изглежда, че администрацията на Байдън иска от американския народ да харчи безкрайно десетки милиарди долари годишно за безкрайна война за една непостижима цел.
Ако това е погрешна картина на позицията на администрацията, тогава още веднъж, тя има официално задължение съгласно законопроекта, приет от Конгреса през април, да каже на американския народ и неговите избрани представители какви са всъщност техните цели в Украйна.
Тогава всеки ще може да достигне до информирана преценка дали са постижими и струват 61 милиарда долара годишно в американски пари.
За съжаление, изглежда, че действителната позиция на администрацията е да изрита този въпрос надолу по пътя до след президентските избори.
След това или администрация на Харис, или администрация на Тръмп, ще трябва да изготви нови планове. Но предвид продължителността на времето, необходимо на новата администрация да се установи и да разработи нови политики, това означава, че не можем да очакваме стратегия за Украйна да се появи в най-добрия случай за осем месеца.
Ако украинците могат да запазят приблизително сегашните си позиции, тогава този подход може да бъде оправдан от вътрешната политика на САЩ (макар и не за семействата на украинските войници, които ще умрат междувременно).
Съществува обаче значителен риск предвид военния баланс на място и дори при продължаване на помощта, Украйна през това време да претърпи голямо поражение. След това Вашингтон ще трябва да избира между наистина унизителен провал или директна намеса, която ще изложи американския народ на наистина отвратителни рискове.
Има алтернатива. Тъй като президентът Байдън при всички положения ще се оттегли следващия януари, той може да поеме риск и да се опита да завещае на наследника си не война, а мир. От гледна точка на вътрешната политика, започването на преговори с Русия сега би лишило Доналд Тръмп и Джей Ди Ванс от предизборна позиция и би спестило на бъдеща администрация на демократите (ако бъде избрана) много трудно и с вътрешно разделение решение.
Първата стъпка в тази посока е администрацията на Байдън ясно да формулира своите цели в Украйна и — както се изисква от закона — да представи тези цели на американския народ.
За автора: Анатол Ливен е директор на програмата за Евразия в Института за отговорно държавно управление Куинси.
Преди това е бил професор в университета Джорджтаун в Катар и в катедрата по военни изследвания на Кралския колеж в Лондон. Източник:responsiblestatecraft.org// Превод: Opposition
