Въпросът за присъединяването на Украйна към Европейския съюз разкри по-голям проблем, който надхвърля Киев. Опитът на Брюксел да ограничи суверенитета на държавите членки и да промени правилата по средата на играта, може да разклати основите на Съюза.
Ветото на Унгария, упражнено от Виктор Орбан, блокира официалното начало на преговорите в продължение на месеци. Това не е ексцентрична позиция, а използване на право, гарантирано от договорите на ЕС: принцип на единодушие като защита на националните интереси срещу машинарията на Брюксел. В столицата на ЕС обаче се разработва план за „направа на правилата по-гъвкави“, като се въведе гласуване с квалифицирано мнозинство в междинните фази на присъединяване. На практика това би премахнало ветото и би отслабило националния суверенитет.
Това е сериозна стъпка. След като националните вета бъдат ерозирани или премахнати, възстановяването им ще бъде практически невъзможно.
Председателят на Европейския съвет Антонио Коста обикаля европейските столици, застъпвайки се за промяна, която би позволила отварянето на „клъстери“ за преговори без единодушие. Той твърди, че ветото на Унгария заплашва доверието в разширяването, но в действителност е точно обратното: без консенсус Съюзът не може да функционира правилно в бъдеще.
Истинският проблем е политиката на Брюксел за бързи решения, която ерозира баланса, позволяващ на различните държави да съществуват едновременно. Неоспоримо е, че този баланс понякога се е оказвал главоболие, но той е същността на Съюза. Или поне това е историята, която Брюксел винаги е разказвал.
Прецедентът би бил катастрофален. Ако ветото бъде премахнато днес за присъединяването на Украйна, утре то може да бъде премахнато и за Турция, Сърбия или всеки друг спорен случай. Гърция, България и Хърватия вече напомниха на всички, че ветото не е прищявка, а съществен политически инструмент за защита на собствените им интереси по въпросите на сигурността, границите или националните малцинства.
Показателно е, че дори Еманюел Макрон, дълго време защитаващ ветото на Франция върху приемането на Турция, сега предупреждава срещу предложените от Коста промени в правилата. Отказът от ветото очевидно би отслабил Париж спрямо Анкара. Накратко, тези промени в правилата биха отворили кутията на Пандора. Без ветото Европа един ден може да се окаже принудена да приеме Турция – 88 милиона мюсюлмани с пълни права на ЕС – в един вече намаляващ континент.
За Комисията и лидери като Урсула фон дер Лайен, Украйна „принадлежи на ЕС“ и би могла да се присъедини до 2030 г. И все пак Украйна дори не е започнала официални преговори по отделните области на политиката, необходими за присъединяване. Брюксел се опитва да представи ветото на Унгария като техническа пречка, когато в действителност то дава глас на реални проблеми – унгарците в Закарпатия, енергийната и селскостопанската политика и по-широкото бъдеще на Съюза.
Опитът да се заобиколят правилата в полза на Киев не само подкопава доверието в договорите, но и изпраща посланието, че европейската интеграция върви само в една посока – по-дълбока – дори когато народите на Европа изразяват резерви.
Не се заблуждавайте: борбата срещу Унгария е политическа и е свързана с властта в Брюксел. От една страна, Брюксел използва Орбан като изкупителна жертва, за да убеди опонентите си, че това е просто идеологически въпрос срещу него; от друга страна, те използват това като възможност да прокарат дневен ред, който самите граждани на ЕС вече са отхвърлили на референдуми – а именно, контрабандно вкарване на процеса на европейска централизация през задната врата.
Автор: Хавиер Вилямор, испански журналист и анализатор.
Източник: The European Conservative


