Борбата за власт между председателя на Комисията Урсула фон дер Лайен и върховния представител на ЕС Кая Калас ескалира, вече не се описва просто като „напрегната“, а като открита битка за влияние, отговорности и властта да се определя наратива.
В поверителни разговори Калас е обвинила фон дер Лайен в авторитарно поведение и дори я е нарекла „диктатор“.
В този контекст е цитиран служител на ЕС: Калас се оплаква от стила на лидерство на президента, но има „малко или нищо, за да му противодейства“. Това твърдение удря право в целта: не става въпрос само за темпераменти, а за динамика на властта.
Както съобщи Apollo News, наблюдателите смятат отношенията между фон дер Лайен и Калас за най-обтегнатите от създаването на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) през 2010 г. Отношенията вече бяха трудни при предшественика на Калас, Жозеп Борел – сега, според източници от ЕС, са „още по-лоши“.
Старата класика за ЕС: Кой има право какво да прави – и кой всъщност командва?
В основата на въпроса са отговорностите и институционалното влияние. Особено чувствително развитие: Миналата година Комисията лиши Калас от портфейла й за Средиземноморието. Едновременно с това беше създадена нова Генерална дирекция за Близкия изток, Северна Африка и Персийския залив, която докладва директно на Комисията. Посланието: външна политика, да – но само под строг надзор.
В същото време се планира съкращаване на персонала на ЕСВД. За Службата за външна дейност това не е просто сигнал за съкращаване на разходите, а за промяна във властта и обхвата на действие. Именно тук конфликтът става структурен: който контролира персонала, контролира капацитета – и следователно влиянието.
Селмайер като клечка кибрит: Кадровата политика среща властовата политика
Калас се опита да противодейства на това и разчита на необичаен властово-политически лост: назначаването на Мартин Селмайер за заместник-директор на ЕСВД. Но планът срещна съпротива от вътрешния кръг на фон дер Лайен. В Брюксел кадровата политика често се смята за най-честната форма на политика – и именно поради тази причина там сблъсъците са най-шумни.
Недостатък на Калас: произход, партия, подкрепа
За да влоши нещата, Калас идва от Естония и нейната либерална партия има само ограничена подкрепа в рамките на европейската властова структура. Това я прави по-уязвима на политически натиск от нейния социалдемократически предшественик от Испания. В ЕС не само титлите имат значение, но и мрежите, силата на парламентарните групи и влиянието на собственото политическо семейство.
Спорът става видим: не на разузнавателната служба на ЕС
Конфликтът не остана зад затворени врати. Той излезе наяве, когато Калас отхвърли плановете на фон дер Лайен за разузнавателна служба, управлявана от ЕС. Официално Калас посочи проблеми с ефективността и бюджета. Зад кулисите обаче фокусът беше върху структурата на властта: Кой събира информация? Кой я оценява? И кой в крайна сметка държи юздите?
Обвиненията на О’Райли: Прозрачност, „консилиери“ – и “пфайзергейт”
Ситуацията се усложнява допълнително от предишни критики към поведението на фон дер Лайен на поста ѝ. Бившият омбудсман на ЕС Емили О’Райли в интервю критикува липсата на прозрачност и мрежата от влияние сред „влиятелни консултанти“. Тя беше особено критична към така наречената афера „Pfizergate“: Текстовите съобщения, разменени между фон дер Лайен и главния изпълнителен директор на Pfizer Алберт Бурла, уж относно многомилиардната поръчка на ваксина срещу COVID-19, са „изчезнали“ безследно. Въпросът е политически токсичен – защото засяга не само съдържанието, но и проследимостта, наличието на документация и доверието в процесите на вземане на решения.
Източник: eXXpress
