Валдайският клуб, общопризнат и влиятелен руски академичен аналитичен център, отбеляза своята 21-ва годишна среща с традиционните задълбочени и широки дискусии, по съвпадение на 7 ноември, което е знаменателна дата както за Русия, така и за целия свят. Съдържателните дискусии на Валдайския клуб с участието както на местни, така и на чуждестранни експерти от Азия, Африка, Европа и Латинска Америка, до голяма степен бяха съсредоточени върху променящата се геополитика и нейното въздействие върху развитието на събитията и най-вече върху възникващия нов глобален ред на 21 век.
Валдайският клуб отпразнува своята 20-та годишнина и през тези две десетилетия той стана свидетел на значителни политически събития с драматичен мащаб. Това само по себе си показва неговата историческа уникалност. Периодът, характеризиращ се със сложност и противоречия, също създаде солидна платформа за огромния принос за оформянето на политическата история. Историята носи в себе си различни политически вълни и икономически кризи, което понякога прави бъдещия свят непредвидим. Но експертите, както се казва в народната поговорка „две глави е по-добре от една“, съвестно са проучили динамиката на промените и проектират аналитичното бъдеще.
С нарастващо влияние и под неговото ръководство, руският президент Владимир Путин очерта формата и компонентите на възникващата нова световна архитектура на 7 ноември. Това отне на него и всички експерти и участници от Валдайския клуб доста време и приключи близо до полунощ. Ето няколко важни характеристики, които Путин се опита да очертае пред света:
i) Изграждане на нова световна система: Ако се погледне 20 години назад и се оценят мащаба на промените, може да се приеме, че следващите двадесет години ще бъдат не по-малко, ако не и по-трудни. Настъпва, в някакъв смисъл, моментът на истината. Предишното устройство на света си отива безвъзвратно, всъщност то вече си отиде и се разгръща сериозна, непримирима борба за изграждането на нов световен ред. Непримирима, преди всичко, защото това дори не е борба за власт или геополитическо влияние. Това е сблъсък на самите принципи, които ще лежат в основата на отношенията между страните и народите в следващия исторически етап.
В новия международен ред не се разглежда хегемония. Когато, например, Вашингтон и други западни столици разберат и признаят този неоспорим факт, процесът на изграждане на световна система, която решава бъдещите предизвикателства, най-накрая ще навлезе във фазата на истинско създаване. Светът се променя радикално и необратимо. Това е динамиката на историческото развитие. Дай Боже това да стане възможно най-скоро.
ii) Приносът на Съветския съюз: Русия, тогава наричана Съветски съюз, внесе голям принос за консолидирането на някои политически тенденции. Съветският съюз подпомагаше на държавите, които се отказаха от колониална или неоколониална зависимост, било то в Африка, Югоизточна Азия, Близкия изток или Латинска Америка. Може да се подчертае, че в средата на 80-те години Съветският съюз беше този, който призова за прекратяване на идеологическата конфронтация, преодоляване на наследството от Студената война, прекратяването на Студената война и нейното наследство и премахването на бариерите, които пречат на глобално единство и цялостното световно развитие. Несъмнено Съветският съюз е бил мотивиран от искрен стремеж към мир и всеобщо благополучие. Както Русия, така и огромното мнозинство нации, са ангажирани да подкрепят духа на международен напредък и стремежите за траен мир, които са централни за развитието от средата на 20-ти век.
iii) Шест принципа на новия етап на историческото развитие. (a) Първо, отвореността към взаимодействие стои като първостепенна ценност, приемана от огромното мнозинство нации и хора. Опитът да се изградят изкуствени бариери е не само погрешен, тъй като възпрепятства нормалното и изгодно за всички икономическо развитие, но и защото е особено опасен на фона на природни бедствия и социално-политически сътресения, които, за съжаление, са твърде чести в международните отношения.
(б) Второ, той последователно подчертава многообразието на света като предпоставка за неговата устойчивост. Може да изглежда парадоксално, тъй като по-голямото разнообразие усложнява изграждането на единен разказ. Естествено, предполага се, че универсалните норми помагат в това отношение. Могат ли те да изпълняват тази роля? Разбира се, това е огромна и сложна задача. Първо, трябва да избягваме сценарий, при който моделът на една държава или сравнително малък сегмент от човечеството се приема за универсален и се налага на другите. Второ, несъстоятелно е да се приеме какъвто и да е конвенционален, макар и демократично разработен кодекс, и да се диктува като непогрешима истина на другите завинаги.
(в) Трето, неведнъж сме казвали, че новият свят може да се развива успешно само чрез най-широко включване. Опитът от последните няколко десетилетия ясно показа до какво води узурпацията, когато някой си присвоява правото да говори и действа от името на другите. Тези страни, които обикновено се наричат велики сили, са започнали да вярват, че имат право да диктуват на другите какви са техните интереси – всъщност да определят националните интереси на другите, въз основа на своите собствени. Това не само нарушава принципите на демокрацията и справедливостта, но най-лошото е, че възпрепятства реалното решаване на проблемите.
(d) На следващо място, ключовият принцип на сигурността за всички без изключение е, че сигурността на една нация не може да бъде гарантирана за сметка на сигурността на другите. Това не е нещо ново. Това е заложено в документи на ОССЕ. Трябва само да ги приложим. Блоковата политика и наследството от колониалната епоха на Студената война са в противоречие със същността на новата международна система, която е отворена и гъвкава. В света има само един блок, който се крепи на така наречените задължения и строги идеологически догми и клишета. Това е Организацията на Северноатлантическия пакт, която продължава експанзията си към Източна Европа и сега се опитва да разпространи своите подходи към други части на света, противно на собствените си уставни документи. Това е откровен анахронизъм.
(д) Петата точка се отнася до справедливостта за всички. Неравенството е истинският бич на съвременния свят. Държавите са изправени пред социално напрежение и политическа нестабилност в рамките на своите граници поради неравенство, докато на международната сцена разликата в развитието, която разделя така наречения Златен милиард от останалата част от човечеството, може не само да доведе до повече политически различия и конфронтация, но и което е още по-важно, изостря проблемите, свързани с миграцията.
Едва ли има развита страна на тази планета, която да не се е сблъсквала с все по-неконтролиран и неуправляем поток от хора, търсещи да подобрят своето благосъстояние, социален статус и да имат бъдеще. Някои от тях просто се опитват да оцелеят. Ние сме уверени, че такива въпроси като продоволствената сигурност, енергийната сигурност, достъпът до здравеопазване и образование и накрая, организираното и свободно движение на хора, не трябва да бъдат повлияни от каквито и да било конфликти или спорове. Това са основни човешки права.
(е) Шестата точка е, че ние продължаваме да подчертаваме, че суверенното равенство е императив за всяка трайна международна структура. Разбира се, страните се различават по своя потенциал. Това е очевиден факт. Същото важи и за способностите и възможностите, които имат. В този контекст често чуваме, че постигането на пълно равенство е невъзможно, че е равносилно на мечти, утопии.
Но това, което прави днешния свят специален, е неговата взаимосвързана и цялостна природа. Всъщност понякога държави, които може да не са толкова мощни или големи като другите, играят дори по-голяма роля в сравнение с великите сили, като са по-рационални и ориентирани към резултатите, при използването на своя човешки, интелектуален капитал, природни ресурси и възможности, свързани с околната среда, като са по-гъвкави и интелигентни, когато се справят с предизвикателства, като определят по-високи стандарти на живот и етични стандарти, както и в администрацията и управлението, като дават възможност на всички свои служители да реализират потенциала си и създават благоприятна психологическа среда. Този подход може да доведе до научни пробиви, да насърчи предприемаческата дейност, изкуството и творчеството и да даде възможност на младите хора. Всичко това взето заедно, има значение от гледна точка на глобално влияние и привлекателност. Нека перифразирам един закон на физиката: можете да превъзхождате другите, без да ги изпреварвате.
(iv) Ролята на Русия в оформянето на новия свят. Русия играе роля в структурирането на този възникващ нов свят. Тя се стреми към глобално господство в своите песни. Ролята на Русия със сигурност не се ограничава до защитата и запазването сама на себе си. Може да звучи малко грандиозно, но самото съществуване на Русия гарантира, че светът ще запази своя колорит, разнообразие и сложност, което е ключът към успешното развитие. Русия се бори за своята свобода, права и суверенитет. Исторически Русия се ръководи от собствените си ценности, интереси и идеи за това кое е правилно и кое не, които се коренят в идентичността, историята и културата. Тя защитава своя суверенитет и допълнително защитава универсалните права и свободи, както и съществуването и развитието на абсолютното мнозинство от страните по света. Накратко, това са някои от широкото и многоизмерно описание на бъдещия свят.
Автор: Кестър Кен Кломега; Източник: globalresearch.ca; Превод: Opposition
