НЮ ЙОРК – В продължение на почти две десетилетия един от най-пренебрегваните и малко известни арести, извършени след атентатите от 11 септември, е този на така наречените „High Fivers“ (хора, които се поздравяват с пляскане на длани) или „танцуващите израелци“. Нова информация, оповестена от ФБР на 7 май обаче насочва вниманието към вероятността „танцуващите израелци“ – поне двама от които са били известни сътрудници на Мосад – да са имали предварителна информация за атаките срещу Световния търговски център.
Малко след 8:46 ч. сутринта в деня на атентатите – броени минути след като първият самолет се врязва в Световния търговски център – петима мъже (по-късно идентифицирани като израелски граждани) се позиционират на паркинга на жилищния комплекс „Дорик“ (Doric Apartment Complex) в Юниън Сити, Ню Джърси. Там те са забелязани да снимат атаките, като същевременно празнуват разрушаването на кулите и се поздравяват с пляскане на длани („high five“). Поне един очевидец, разпитан от ФБР, е забелязал микробуса на израелците на паркинга още в 8:00 ч. същата сутрин – повече от 40 минути преди началото на атаката.
По онова време случаят получава отразяване в основните американски медии, но впоследствие е до голяма степен забравен. Мъжете – Сиван Курцберг, Пол Курцберг, Одед Елнер, Ярон Шимуел и Омар Мармари – са задържани от правоприлагащите органи. Те твърдят, че са израелски туристи, които са в Съединените щати на „работна ваканция“ и са наети от фирма за преместване на багаж – „Urban Moving Systems“. При ареста си Сиван Курцберг казва на служителя, извършващ задържането: „Ние сме израелци; ние не сме вашият проблем. Вашите проблеми са наши проблеми. Палестинците са проблемът.“
В продължение на години официалната версия беше, че въпросните лица – макар и проявили „незряло“ поведение, като са празнували и са били „видимо щастливи“, докато са документирали атаките – не са имали предварителна информация за нападението. Въпреки това, наскоро разкрити от ФБР копия на снимките, направени от петимата израелци, силно подсказват, че те са знаели предварително за атаките срещу Световния търговски център. Копията на снимките са получени вследствие на искане за достъп до информация (по силата на Закона за свобода на информацията – FOIA), подадено от частно лице.
Според бивш високопоставен служител на американското разузнаване, дал интервю за изданието „Jewish Daily Forward“ през 2002 г., в хода на разследването си ФБР стига до заключението, че петимата арестувани израелци „са изпълнявали разузнавателна мисия за Мосад, а работодателят им – компанията „Urban Moving Systems“ от Уихоукен, Ню Джърси – е служила като прикритие“. Установено е, че поне двама от задържаните имат преки връзки с Мосад, след като имената им се появяват в съвместна база данни на ЦРУ и ФБР, съдържаща информация за чуждестранни разузнавателни агенти.
По думите на един от адвокатите им, един от мъжете – Пол Курцберг – е работил за Мосад в друга държава, преди да пристигне в Съединените щати. Друг от арестуваните, Одед Елнер, по-късно заявява по израелската телевизия, че петимата израелци са били в Ню Йорк по това време, „за да документират събитието“ – визирайки атаката срещу Световния търговски център.
Разкриването на снимките по силата на Закона за свобода на информацията е значимо, тъй като в отговори на предишни запитвания до Министерството на правосъдието (което контролира ФБР) се твърдеше, че всички снимки, направени от израелските граждани, са били унищожени през януари 2014 г. Самите снимки са силно цензурирани (заличени са части от тях), което прави невъзможно да се види изражението на лицата на израелците. Въпреки това, в разсекретени, но силно цензурирани доклади на ФБР се посочва, че израелците изглеждат „видимо щастливи“ на почти всяка снимка, дори когато на заден план се виждат горящите кули.
Публикуваните снимки не са оригинали, а по-скоро изглеждат като копия на копия на оригиналните кадри. Освен това, от общо 76 снимки, проявени от властите от фотоапарат, намерен у израелците, са оповестени едва 14. Според наблюденията на френския уебсайт Panamza, а по-късно и на MintPress, три от тези снимки – въпреки сериозната цензура и лошото качество – изглеждат уличаващи.
Още от 2001 г. – макар самите снимки да не бяха показвани досега – се знаеше, че един от арестуваните израелци, Сиван Курцберг, е заснет „да държи запалена запалка на преден план, докато на заден план се виждат димящите отломки [на кулите близнаци]“. Това твърди Стивън Ноа Гордън, тогавашният адвокат на петимата израелци, както се посочва в материал на „Ню Йорк Таймс“ от ноември 2001 г.
Снимката на Курцберг със запалената запалка изглежда че това е снимка № 5 от новите материали, оповестени по силата на Закона за свобода на информацията (FOIA). В публикуваното изображение обаче ясно се вижда датата 10 септември 2001 г. – денят преди атентатите. Същото важи и за още две снимки (№ 7 и № 8 от колекцията), докато върху всички останали снимки, на които има дата, са посочени само месецът и годината (9 ‘01). В предоставените по FOIA материали не се съдържа информация относно това очевидно разминаване в датите.
Макар това да би могло да се обясни с неправилна настройка на датата в самия фотоапарат, подобно обяснение изглежда малко вероятно поради две причини. Първо, само три от общо 14-те снимки носят тази дата. Второ, в разсекретени по-рано доклади на ФБР се цитира свидетел, който категорично твърди, че на 10 септември 2001 г., около 15:00 ч., Сиван Курцберг е посетил жилищния комплекс „Дорик Апартмънтс“ (Doric Apartments) в компанията на поне още един мъж, с когото е разговарял на чужд език. Пред един от наемателите той се е представил за „строителен работник“ (стр. 61 от разсекретения доклад на ФБР).
Освен това в доклада на ФБР се отбелязва, че на 10 септември в комплекса е присъствал микробус на фирмата „Urban Moving Systems“ – компанията, в която са работили петимата израелци към момента на ареста им. Превозното средство е било използвано за изнасяне на багажа на наемател, а всички хамали са имали чуждестранен акцент. Следователно е възможно снимки № 5, 7 и 8 да са направени в същия комплекс ден преди атентатите.
Това поражда две възможности. Първо, съществуват две изображения на Курцберг със запалена запалка на фона на кулите – едното е направено преди атаката, а другото – по време на самата атака, като ФБР е публикувало само едното от тях. Второ, Курцберг е направил снимката със запалката едва ден преди атаката, а адвокатът му е представил съдържанието ѝ пред „Ню Йорк Таймс“ по подвеждащ начин. Тъй като фонът на наскоро оповестената снимка – и по-конкретно състоянието на кулите – не може да бъде разпознат, е трудно да се установи кой от двата варианта е верният.
Други анализатори обаче тълкуват снимките по съвсем различен начин. Например Райън Доусън, бивш сътрудник на „Нюзбъд“ (Newsbud), се позовава на полицейски доклад, в който е описано облеклото на някои от израелците към момента на ареста им; въз основа на това той свързва самоличностите им с лицата, които са заличени на снимките. Според него израелецът, който държи запалката, не е Сиван Курцберг, а брат му Пол. Междувременно човекът, подал искането по Закона за свобода на информацията (FOIA), довело до разкриването на снимката – и пожелал да остане анонимен – смята, че по-вероятно мъжът със запалката е Омер Мармари.
И двамата изказват предположението, че всички снимки вероятно са направени в деня на атаките. Едно от обясненията защо датата 10 септември 2001 г. фигурира само върху част от снимките, е свързано със сериозната последваща обработка, заради която тя е станала невидима на останалите кадри. Доусън твърди, че грешната дата се дължи на паниката, обзела израелците, когато са били спрени от полицията; в опит да заличат доказателствата, те са се опитали да променят датата и часа в настройките на фотоапарата. Друго възможно обяснение е, че става въпрос за грешка в конфигурацията на самия фотоапарат. Предвид факта, че снимките са силно цензурирани и редактирани, най-забележителното е именно това, което не се вижда (т.е. което е премахнато при редактирането). Очевидно е имало стремеж обществеността да не види състоянието на кулите към момента на заснемане, както и израженията на лицата на израелците – въпреки че от доклада на ФБР се знае, че те са били „видимо щастливи“ и „весели“.
Що се отнася до въпроса дали някой от израелците е знаел за атаките предварително, съответният раздел от доклада на ФБР – който задава въпроса: „1. Имали ли са израелските граждани предварителна информация за събитията в Световния търговски център (WTC) и заснемали ли са събитията преди експлозията, очаквайки я?“ – е изцяло заличен. Това подсказва, че ФБР не е стигнало до категоричен отговор „не“ на този въпрос.
Дали това е един от опитите за прикриване на неясноти около 11 септември?
Ако снимки № 5 и № 7 наистина са направени ден преди атаката, възниква въпросът: защо ФБР официално заключава, че задържаните израелци не са имали предварителна информация за нападенията? В репортаж на ABC News от юни 2002 г. се посочва, че администрацията на Буш се е намесила в разследването. В него се казва, че „представители на израелското правителство и правителството на САЩ са постигнали споразумение – и след 71 дни „…петимата израелци бяха изведени от затвора, качени на самолет и депортирани обратно у дома [в Израел].“ Ако администрацията на Буш е сключила сделка с израелското правителство за прикриване на инцидента, това със сигурност нямаше да бъде първият път, в който американска президентска администрация предприема подобни действия в полза на Израел.
Допълнително доказателство, че висши представители на администрацията са се намесили е фактът, че тогавашният главен прокурор Джон Ашкрофт лично е одобрил освобождаването на задържаните. Когато през 2005 г. Ашкрофт преминава в частния сектор като лобист и консултант, израелското правителство става един от първите му клиенти. Изглежда, че до известна степен наистина е имало прикриване – като се започне от унищожаването на записите от разследването и се стигне до факта, че официалните заключения от него не се връзват. В последния случай ФБР – в документ с дата 24 септември 2001 г. – официално заявява, че е „установено, че нито един от израелците не е участвал активно в тайни разузнавателни дейности на територията на Съединените щати“.
Това заключение обаче е пряко опровергано година по-късно от американски официални лица, а и от факта, че самото израелско правителство впоследствие признава, че петимата израелци действително са били замесени в „тайни разузнавателни дейности в Съединените щати“. Освен това, новото разкриване на снимки по силата на Закона за свобода на информацията (FOIA) подсказва, че друго заключение на ФБР — а именно, че „нито една от снимките, проявени от лентата, намерена в 35-милиметровия фотоапарат, не показва кулите близнаци преди атаката“ — е било неточно. Това може да обясни защо изображенията, предоставени вследствие на скорошното искане по FOIA, са били сериозно обработени, като детайлите на заден план са силно замъглени. Това прави невъзможно да се определи, само въз основа на състоянието на кулите, дали снимките са направени преди или по време на атаките.
„Туристи“ с чорапи пълни с пари в брой, макетни ножчета и експлозиви?
Освен снимките и наблюдаваните действия на така наречените „танцуващи израелци“, си струва да се разгледат отново няколко други подозрителни обстоятелства, свързани с ареста им. Те ясно показват, че въпросните мъже едва ли са били „туристите“, за каквито са се представяли. Често цитиран пример е фактът, че един от мъжете, Одед Елнер, е носел „бял, подобен на чорап вързоп, пълен с 4700 долара в брой“, както и карти на града с отбелязани определени места и макетни ножчета. Освен това, според ФБР, във вана, в който са били арестувани израелците, „странно“ е липсвало „оборудване, което обикновено се използва в ежедневната дейност на фирма за преместване“, а вътре са били открити следи от експлозиви.
Относно следите от експлозиви, в разсекретения доклад на ФБР се посочва: „По време на спирането на превозното средство беше извършен обиск на вана и на лицата в него. Автомобилът беше проверен и от специално обучено куче за откриване на взривни вещества, което даде положителен сигнал за наличие на следи от експлозиви. Бяха взети проби (натривки) от вътрешността на превозното средство, които бяха изпратени в лабораторията на ФБР за допълнителен анализ. Очакват се окончателните резултати.“
Общо ФБР съобщава, че във вана са открити четири предмета, свързани с експлозиви. В доклада те са обозначени като: „проба от тъкан (следи от експлозиви)“, „контролни проби – ръкавици“, „контролни проби – (защитни костюми срещу взривни устройства)“ и „проби от одеяло (за наличие на следи от експлозиви)“. Освен това, VHS касета и няколко снимки, открити във фургона, „бяха изпратени на експерт от лабораторията [заличено] (Отдел за взривни вещества)“.
Наред със странния характер на някои от вещите, открити у израелците или във фургона им, компанията, която ги е наела – Urban Moving Systems – представлява особен интерес за ФБР. Бюрото стига до заключението, че фирмата вероятно е „измамна структура“. При претърсването на помещенията ѝ, от ФБР отбелязват, че са открити „оскъдни доказателства за извършване на легитимна търговска дейност“. В доклада на ФБР се посочва също, че е налице „необичайно голям брой компютри спрямо броя на служителите за толкова малък бизнес“, както и че „допълнителното разследване разкри няколко псевдонима или алтернативни имена, свързани с Urban Moving Systems и нейната дейност“.
Присъствието на ФБР на мястото, където се помещава Urban Moving Systems, привлича вниманието на местните медии и по-късно е отразено както по телевизията, така и в местния печат. Бивш служител на Urban Moving Systems се свързва с отдела на ФБР в Нюарк като споделя, че е напуснал работата си заради силните антиамерикански настроения сред служителите на компанията. Бившият служител разказва, че един от израелските служители на Urban дори веднъж заявил: „Дайте ни двадесет години и ще превземем медиите ви, и ще унищожим страната ви“ (стр. 37 от доклада на ФБР).
Месец по-късно ФБР отново извършва претърсване в помещенията на Urban Moving Systems, но установява, че: “Сградата и цялото ѝ съдържание са изоставени от… собственика на Urban Moving Systems. Това очевидно е направено с цел избягване на наказателно преследване след ареста на петима негови служители на 11 септември 2001 г. и последвалото изземване на офисните компютърни системи от служители на ФБР в Нюарк (FBI-NK) на или около 13 септември 2001 г.“
Собственикът на компанията – Доминик Ото Сутер, израелски гражданин – е заминал за Израел на 14 септември 2001 г., два дни след като е бил разпитан от ФБР. От ФБР заявиха пред ABC News, че „Urban Moving“ може да е служела като прикритие за израелска разузнавателна операция. Изненадващо е, че поне от 2016 г. насам Сутер живее в района на залива на Сан Франциско, където работи за изпълнител, обслужващ големи технологични компании като Google и Microsoft. Според базата данни с публична информация „Intelius“, през 2006 и 2007 г. Сутер е работил и за телекомуникационна компания – „Granite Telecommunications“ – която работи за американските военни и няколко други правителствени агенции на САЩ.
Освен „Urban Moving Systems“, друга фирма за преместване – „Classic International Movers“ – също става обект на интерес във връзка с разследването на случая с „танцуващите израелци“. Това разследване довежда до ареста и задържането на четирима израелски граждани, работещи за въпросната компания. Отделението на ФБР в Маями е уведомило отделението в Нюарк, че се предполага, че „Classic International Movers“ е била използвана от един от 19-те предполагаеми похитители от 11 септември преди извършването на атаката. Освен това, в бележник, иззет от един от „танцуващите израелци“ при ареста му, е бил записан телефонният номер на „Classic International Movers“.
В доклада се посочва още, че един от задържаните израелци, свързани с „Classic International Movers“, е бил „видимо обезпокоен от въпросите на агентите относно личния му имейл акаунт“.
Препълнен дансинг
Макар случаят с „танцуващите израелци“ отдавна да се разглежда като изолирано явление в контекста на събитията след 11 септември, често се пренебрегва фактът, че в периода след атентатите са арестувани стотици израелски граждани. Според репортаж на FOX News от декември 2001 г., след 11 септември са задържани 60 израелци, повечето от които са депортирани; общо 140 израелци са били арестувани или задържани от федералните власти през цялата 2001 г. В репортажа се твърди, че арестите – сред които, както изглежда, попадат и „танцуващите израелци“ – са свързани с разследване на „организирана [израелска] операция за събиране на разузнавателни данни, целяща ‘проникване в правителствени обекти’“. В репортажа се добавя още, че повечето от задържаните, освен че са служили в Израелските сили за отбрана (IDF), са притежавали „разузнавателен опит“ и са работили за израелски компании, специализирани в подслушването. Някои от задържаните са били действащи военнослужещи в израелската армия, а няколко от тях – включително „танцуващите израелци“ – не са преминали успешно теста с полиграф (детектор на лъжата), когато са били попитани дали са извършвали наблюдение над правителството на САЩ.
Ключов момент в репортажа, изготвен от журналиста Карл Камерън е твърдението, че федералните разследващи са имали сериозни подозрения, че израелското разузнаване е разполагало с предварителна информация за атентатите от 11 септември. Камерън посочва: „Възможно е израелците да са събрали разузнавателни данни за атентатите предварително, без да ги споделят. Високопоставен разследващ заяви, че съществуват ‘връзки’, но когато бе помолен за подробности, категорично отказа да ги разкрие с думите: ‘Доказателствата, свързващи тези израелци със събитията от 11 септември, са класифицирани. Не мога да ви кажа нищо за събраните доказателства. Това е класифицирана информация.“
Един откъс от разговора между Камерън и водещия Брит Хюм, включен в репортажа, е особено показателен:
ХЮМ: „Карл, а какво ще кажеш за въпроса относно предварителното знание за това, което ще се случи на 11 септември? Доколко разследващите са убедени, че някои израелски агенти може да са знаели нещо?“
КАМЕРОН: „Е, очевидно става въпрос за изключително взривоопасна информация; твърди се, че са събрани сериозни доказателства. Никое от тях не е непременно категорично. По-скоро, когато всичко се събере на едно място, възниква големият въпрос: „Как е възможно да не са знаели?“ – това е почти дословен цитат, Брит.“
Важно е обаче да се отбележи, че израелското разузнаване действително прави опити да предупреди правителството на САЩ – поне на два пъти, считано от август 2001 г. Същото правят и разузнавателните служби на редица други държави, сред които Франция, Обединеното кралство, Египет, Русия и Йордания. И все пак, не са били засечени хора, свързани с разузнавателни служби на други държави (освен Израел), които да празнуват, докато атаките се случват; нито пък са били обвинявани от водещите медии в това, че по онова време са ръководили мащабна шпионска мрежа на територията на САЩ. Една от теориите, обясняващи това разминаване, е, че „танцуващите израелци“ и други предполагаеми израелски шпиони може да са били част от конкретно звено на израелското разузнаване, което е действало самостоятелно – като своеобразна „отцепила се“ (неконтролирана) структура.
Подобна възможност не е изключена, като се има предвид, че са известни случаи, в които подразделения или групи в рамките на ЦРУ също са започвали да действат „на своя глава“.
11 септември като голяма – и призната – победа за Израел
Ако „танцуващите израелци“ – а в по-широк смисъл Мосад и израелското правителство – са разполагали с предварителна информация за събитията от 11 септември, защо са запазили мълчание и не са се опитали да предупредят американското правителство или обществеността за предстоящите атаки? В случая с „танцуващите израелци“ – защо израелци биха празнували подобна атака?
Един от задържаните „танцуващи израелци“, Омер Мармари обяснява пред полицията, защо възприема атентатите от 11 септември в положителна светлина: „Израел вече има надежда, че светът ще ни разбере. Американците са наивни, а в Америка се влиза лесно. Там няма много проверки. Сега обаче Америка ще бъде по-строга по отношение на това кой влиза в страната ѝ.“
Макар изказването на Мармари да подсказва една от причините някои от „танцуващите израелци“ да изглеждат толкова „видимо щастливи“ на снимките си, съществуват и други изявления на висши израелски политици, които хвърлят светлина върху това защо израелското правителство и неговите разузнавателни служби не са предприели действия, въпреки че очевидно са разполагали с предварителна информация за атаката.
В деня на атентатите от 11 септември, в отговор на въпрос как те ще се отразят на американско-израелските отношения, Бенямин Нетаняху – настоящият министър-председател на Израел – заявява пред New York Times: „Много добре е“, след което бързо добавя: „Е, не точно много добре, но това ще предизвика незабавно съчувствие“. След това той прогнозира – подобно на Мармари, – че атаките ще „заздравят връзката между двата ни народа, тъй като ние сме подложени на терор от десетилетия, а сега и Съединените щати преживяха масиран удар от тероризма“.
В откровен разговор, записан през 2001 г., Нетаняху също така повтаря твърдението на Мармари, че американците са наивни. В записа той казва: „Знам какво представлява Америка. Америка е нещо, което лесно може да бъде насочено. Насочено в правилната посока… Те няма да ни пречат. Няма да ни пречат… 80 процента от американците ни подкрепят. Това е абсурдно.“
Освен това, отново в деня на атентатите от 11 септември, Нетаняху – който по това време не заема държавен пост – дава пресконференция, на която твърди, че е предвидил атаките срещу Световния търговски център, извършени от „войнстващия ислям“, в книгата си от 1995 г. „Борба с тероризма: Как демокрациите могат да победят вътрешния и международния тероризъм“. В тази книга Нетаняху изказва предположението, че свързани с Иран „бойци“ биха могли да взривят ядрена бомба в сутерена на Световния търговски център.
По време на пресконференцията си в деня на атентатите, Нетаняху също така заявява, че нападенията от 11 септември ще се превърнат в повратна точка за Америка, и ги сравнява с атаката срещу Пърл Харбър през 1941 г. Това изказване на Нетаняху напомня за прословутия пасаж от документа „Възстановяване на отбраната на Америка“ („Rebuilding America’s Defenses“), изготвен от неоконсервативния мозъчен тръст „Проект за нов американски век“ (PNAC). В него се казва: „Освен това, процесът на трансформация [към външна политика в духа на нео-рейгънизма и хипермилитаризъм], дори и да доведе до революционни промени, вероятно ще бъде дълъг, освен ако не настъпи някакво катастрофално и катализиращо събитие – като нов Пърл Харбър.“
Години по-късно, през 2008 г., израелският вестник „Маарив“ съобщава, че според Нетаняху атентатите от 11 септември са донесли значителна полза за Израел. Цитират се негови думи: „Ние извличаме полза от едно нещо – атаката срещу Кулите близнаци и Пентагона, както и от американската борба в Ирак.“
Всъщност, излишно е да се споменава, че последиците от 11 септември – включващи водената от САЩ разрушителна кампания в Близкия изток – наистина са били от полза за Израел. Много от усилията на САЩ за „изграждане на държави“ (nation-building) след 11 септември забележително съвпадат с насоките в политическия документ „Чист разрив: Нова стратегия за осигуряване на държавата“ („A Clean Break: A New Strategy for Securing the Realm“). Този документ е изготвен от американски неоконсерватори – сред които и членове на PNAC – за първия мандат на Нетаняху като министър-председател. В документа се призовава за създаването на „Нов Близък изток“ чрез, наред с другото, „отслабване, сдържане и дори изтласкване на Сирия“, както и чрез „отстраняване на Саддам Хюсеин от власт в Ирак – което само по себе си е важна стратегическа цел за Израел“.
Както е известно днес, и двете основни цели бяха постигнати, като в реализирането на всяка от тях Израел имаше значително участие.
Автор: Уитни Уеб
Източник: unz.com
